Първата книга, която си купих в Копенхаген, всъщност две, са книгите на Карън Милър – „The Innocent Mage“ и „The Awakened Mage“. харесах си ги заради кориците, а и защото името беше съвсем ново за мен, а все пак изглеждаше интересно. И бях зарязала сума ти недочетени книги в София, трябваше да наваксам с нещо. И макар в началото да тръгна трудно, защото и английският ми искаше малко ошлайфане, не можах да спра да ги чета, докато не завърших последната страница на втората книга. Не че историята е нещо невиждано, но пък какво от това? Още не мога да разбера защо хората продължават да искат да са изненадани от някоя история, от сценарий, за мен има предизвикателство и в постоянното разнообразие, в невероятно многото варианти, по които може да се разкажат някои почти еднакви истории. Особено тази – за неукият рибар с ужасен характер, седмият син, тръгнал да търси щастие в големия град, който постепенно се издига все повече и в крайна сметка спасява света и разбира се, го променя. Същата стара история за героят, който ще спаси всички.
Но самият герой, характерът му, начинът по който постоянно се опитва да откаже да направи това или онова, начинът по който постоянно недоволства, но в крайна сметка прави точно, това което трябва, независимо на каква цена, начинът му на говорене, който дори аз успях да усетя (една от най-отличителните черти на Ашър е ужасният му акцент. Дори със скъпите дрехи успява да свикне, но не и да си промени говора 
; изпитвах истинско удоволствие да чета как постепенно се променя все повече и повече, едно нещо след друго, водещо го в крайна сметка към финалната битка. В повечето истории героят се появява млад и зелен, но обикновено е трудно да проследиш, да усетиш кога точно е се е променил дотолкова че да може да води армии и да се изправя срещу злото без да му мигне окото. А при Ашър може да се проследи всяка поредна стъпка – от решението да отиде в града – с тогавашните му простички мечти, които така и никога не успява да изпълни, през решението да работи за принца, новите дрехи, новите отговорностти, новите проблеми и как все по-лесно се справя с тях, през страхът който изпитва от магията и от това, което го очаква, до финалното му изправяне срещу Морг.
Второто нещо, което ме грабна, са отношенията му с принца – с братът, който никога не е имал. Отначало принцът е учител на Ашър, но и цени невероятната му искреност, която е така необходима на непритежаващият магия принц. После двамата постепенно се превръщат в приятели, в нещо повече от приятели. Ашър все повече започва да помага, да се грижи за принца, да го защитава, докато в един момент буквално си разменят местата и Ашър поема задълженията на Джар, а той отговорността да го защитава. И се проваля разбира се, но пък успява другаде – в крайна сметка успява да даде живота си, вместо този на Ашър, за да бъде спасено кралството Лур. Нещо, което Ашър казва, че никога няма да му прости, а всъщност после той самият моли за прошка.
Героите в книгата са толкова живи, всеки с неговите проблеми, задачи, задължения, с бремето, което трябва да поеме, всеки със своите опасения, страхове и лични битки, с своите победи и загуби.
Разбира се, има си и нещо странно в това поредицата да е само от две книги – на някои места си мислех, че същото това нещо щеше да е много по-добре разгърнато в три книги, но може би прекалявам. Предполагам, че ако ги четях на български нямаше да имам такова чувство, макар действително да има възможност за по-детайлно разбработване на някои моменти. Например последната битка. Потготовката за нея беше бърза, свързана с просто научаване на няколко заклинания, а самата тя ужасно кратка, без кой знае какво действие или нещо необичайно. Но това не е важно. Книгите си заслужават да се прочетат, и не са нещо, което ще се забрави веднага.
Тази седмица ще се отправя в търсене на продължението – Fisherman’s Children – от двете книги „The Prodigal Mage“ и „The Reluctant Mage„.
Две ревюта на „The Innocent Mage“, които може би ще са интересни:
Popularity: 1% [?]
