Днес беше една малка лудница. Понеже снощи така и не можах да се отделя от книгата, (мисля че всеки, който е прочитал цяло книжле като това, на един дъх може да се сети в колко си легнах) сутринта станах почти по обедно време. На мен по принцип това честичко ми се случва всъщност, но когато те чакат няколко неща за вършене, а още от петък те е подхванало неделно настроение, става мноого трудно. Е все пак успях да се измъкна от леглото към 10 с болящи очи и малко никаква походка (като на пиян моряк при вълнение), стигнах до банята някак, поразсъних се от студената вода и така… при Ников, на лекции, на обиколки из София… Ников пак ми помага за едни картинки (и ги прави супер да му се невиди, дори когато не съм довършила модела все още – добре че още не му е писнало да се занимава:). В магистратурата е ужас – не за друго, а защото всъщност само аз имам идея за какво ни говорят. Така че идните седмици очаквам да се започнат разни встъпителни лекции и не знам какви общи запознавания, което не ме устройва хич, но пък кога ли сме учели това, което ме устройва? Просто като си прочета всичките интересни книги, които съм си приготвила започвам яко четене по моите си интереси и лекциите просто ще бъдат между другото. И без това вече имам представа горе-долу какво ще пиша по някои от предметите. Само не ми е ясно как си представят да правят магистратура и да преподават на хора, които досега изобщо не са се занимавали с тази материя – тъпо е най-малкото, а мен пак ще ме тормозят. Иначе съм съпер доволна от курса на Маразов за експертиза на паметници (както някои знаят имената на курсовете ми са толкова дълги и сложни, че никой път не ги запомням) – супер практично е насочен най-малкото защото днес най-накрая видях черно на бяло методологията, по която се правят окспертните оценки от изкуствоведи, нещо за което досега общо взето само се догаждах (аа, имах и една такава задачка миналия семестър с една фибула от музея във Враца и съм доволна че съм уцелила нещата донякъде, но пък с нея не постигнах особено големи резултати – но пък и аз никога не съм се интересувала от фибули, а Оксана Минаева остана доволна все пак). Та така. Дано и занапред да продължим с интересни неща. Разбира се, курсовете в сряда са си леко скучновати за моя милост – особено съвременното изкуство (Модернизация на на художествения живот от създаването на независимата българска държава до Втората световна война, да бъдем точни все пак Другият курс пък е Храмово пространство и монументална живопис и добре че помня това онова от курсовете при Елка Бакалова, та да не ми е съвсем зле. А и май и там ще пиша за архитектурни елементи от стенописите – ако намеря достатъчно примери обаче, тук изобщо не съм запозната с литературата и предполагам че стоя с часове в библиотеката.

И искам да кажа, че вече мразя София вече не само през седмицата, а и в събота – същите задръствания, леко бутнати коли стоящи с часове на средата на улицата за една огъната ламарина и полицаите, които май никога никви ги няма ако са нужни – зверски задръствания заради това и какви ли още не неща, които да те извадят от равновесие. Ужасно и ми писва все повече. Искам си спокойствие.

Книгата е чудесна обаче. Става дума за „Наследство“ на Лоис Макмастър Бюджолд. Снощи я прочетох и наистина не ми се спираше. Разбира се, сега чакам следващата, защото тук, макар че се пообясниха малко повече нещата, отколкото в „Омайване“ (първата част), пак останаха още много. Като цяло е построена по много подобен на първата начин. Изобщо успешните романи се правят по не много сложни схеми, над които обаче се надгражда с голямо майсторство (спокойно можете да сравните всичките романи на Дан Браун, или пък тези на Джоан Харис). Мисля си да проверя какво образование имат споменатите трима автори и къде са го получили, защото предполагам, че такива модели не се развиват от само себе си. Нямам никаква представа какво точно представлява литературното образование, но ще ми ббъде интересно да науча. Изобщо, идват ми няколко идеи по темата, но макар да мислех да понапиша нещо тук, сега ми се струва, че ще е по-добре да ги оставя малко да изкристализират и след това да ги пусна в един или няколко поредни специално по тази тема поста. И все пак – особено за жените – препоръчвам да прочетете „Споделящият нож“ на Бюджолд – резюмета обаче някой ден по-нататък – и без това не ги умея толкова Иначе сега мисля да си дочета „Завръщането на краля“, която вчера зарязах заради Бюджолд – филма ме накара да си прочета наново трилогията и за пореден път установих, че филмите ми изкривяват зверски спомените от книгите – в крайна сметка като го гледаш първия път си спомняш кое не е направено както си си го представял, но като минат няколко години, няколко гледания на филма и нито едно препрочитане междувремнно и изведнъж се оказва, че визуално помниш само филма, не и това което си виждал, докато си четял книгата. Ето затова мразя да гледам филм преди да съм прочела книгата – разбира се за някакви забавни историйки няма проблем, но не мога да разбера как може някой да гледа Властелина на пръстените и чак след това да чете книгата например (а тия, които казват, че щом са гледали филма, значи няма нужда да я четата вече не ги и коментирам, защото има и такива нали? ама мисля че са марсианци – Толкин си е Толкин, но въпросът е принципен и не се отнася само до точно определен автор)

Приятна събота вечер и sorry за дългите словоизлияния!

Popularity: 1% [?]

Tags: Ежедневие, Литература, НБУ, размисли