В нашата мила сграда на любимият ни университет (ВИАС, УАСГ или каквото ви харесва, аз лично още казвам „виасаджии“ на колегите, нищо че ВИАС отдавна няма :) има доста недовършени или недообмислени неща. Едно от тях винаги е бил вътрешния двор, през който сега се минава за библиотеката, а преди да я преместят там до него нямаше никакъв достъп. Сигурно всички са усещали и гадничкия вятър на път за библиотеката малко след като са дали заданията за семестъра някъде в някой ветровит и мрачен ноемврийски ден. Колко ли пъти са се питали всички минаващи покрай него студенти какво може да се направи с него, за да не седи така празен и безсмислен. Е, терасата на 11-тия етаж също седи празна (с изключение на няколкото потрошени пейки), но пък тя винаги се е осмисляла главно от слънцето и гледката надолу, докато тук няма гледка, освен ако някой не обича да е заобиколен от много дограма, няма кой знае колко слънце, става доста ветровито, вятърът някак се завихря на това място, малко като в кладенец, и освен това е особено празно.

Няколкото години, прекарани по коридорите на университета ме люшкаха от идеи за кафене, градина, площадка, паркинг и какво ли още не. Е, паркинг трудно ще стане от това място, и слава богу, но съм сигурна, че има още доста хора с идеи, при това много по-оригинални и интересни и чакам с нетърпение какво ще се получи уъркшопа, който Трансформаторите са подготвяли с цел съживяване на това огромно пространство. Как да не им се радвам на идеите, като все измислят интересни, стари и дразнещи неща, които трябва да се оправят и е ясно че няма да са прекалено трудно осъществими. Идеи – мечти