Indiska е шведска семейна компания, водена от семейство Тамберт, основана през 1901 г., чиято мисия е да внесе далеч на север удивителна смесица от мода и интериор, вдъховена от Индия, която те наричат бохемски модерен стил, внасящ в Швеция и съседните страни цвят, топлина, щастие и ориенталска култура. Днес магазините на Индиска могат да се намерят навсякъде из Швеция, Норвегия и Финландия.

Трябва да ви кажа, че витрините, а и просто един поглед вътре я някой от тези магазини действа страшно привлекателно – много красиви зелени, лилави, а и всякакви други цветове, пищни орнаменти, всякакви възглавници, кандила, лампи, бижута, каквото се сетите, при това не точно идийско каквото ни е познато от индийските магазини у нас. Материите са много по-качествени, а дизайнът като цяло носи нещо северно, доста неопределено какво точно, но всичко изглежда доста по-премерено и спокойно в сравнение с това, което обикновено е. И пак за цветовете, които са невероятни. Ярки, но не в тези шантави източни смесици, които са си запазена марка за Индия, а такива, които са много по-близки до усещането на един западно настроен човек като мен, особено пък такъв, прекарал малко време в Дания, при това далеч от арабския квартал . Оказа се обаче, че въпреки че съм ги харесала толкова много тези магазини, все пак съм се престрашила да снимам само един-два пъти крадешком, така че само последната снимка е моя, първите две са от блога на Индиска, който обаче е на шведски, така че или изпробвайте автоматичния превод, или четете само ако знаете шведски (в последния случай може да ми помогнете малко и на мен, става ли .

Вече съм голям фен на начина по-който скандинавците обръщат внимание на декорацията като цяло. Гледайки магазините там, това се оказва доста по-важно от мебелите в техните домове. Мебелите в Дания са доста скъпи, а датчаните си обичат стари неща и рядко си сменят и дрехи и мебели и жилища, пък и новите сгради са рядкост, така че интериорите се оживяват благодарение на малки шарени или пък стилни минималистични попълнения като тези в Индиска. В Копенхаген има доста подобни магазинчета, но това специално ми направи впечатление, може би защото го няма в Копенхаген, но по-скоро защото е цяла верига и зашото предметите са страшно красиви

Вчера беше 125 годишнина от рождението на австрийския архитект Джоузеф Франк, който се счита за един от най-известните и влиятелни шведски дизайнери. В Австрия се занимава с проектиране, като набляга на функционализма и напълно се отказва от декорациите по фасадите, но не харесва големите жилищни единици и стандартизираните интериори. След като емигрира в Швеция през  1933 (той има еврейско потекло), се занимава с дизайн на мебели и тъкани, който лично мен ме впечатляват повече от архитектурата му и затова искам да ви покажа някои от тях тук. Разбира се, започвам с логото на гугъл, което разбира се, подсеща винаги за подобни годишнини. Тук можете да разгледате по-представителна извадка от мебелите му. От същия сайт са и снимките по-долу. Предлагам ви да хвърлите едно око и на сайта на фирмата, която Франк, заедно с Астрид Ериксон основава и която съществува и до днес и продължава да предлага неговите дизайни – Svensk Tenn.

Всички събития и изложби свързани с архитектура или дизайн, на които попадам откакто съм тук, са ориентирани все към устойчиво развитие, нови нестандартни методи, материали и практики търсене на човешки мащаб. С последното още не съм убедена, че се справят, но датчаните са способни да изненадват непрекъснато с всякакви нови невероятно просто и още по-невероятно практични идеи.

В Дизайн центъра попаднах точно на Св. Патрик, малко след парада, за който писах в предния пост, и разликата между шумотевицата навън и спокойната атмосфера на изложбения център беше огромна. Но ето че няколко минути прекарани при люлките и само в обикаляне насам натам и изведнъж човек започва да се чувства страшно заинтересуван от специалните тухли, проектирани за изграждането на The Royal Danish Playhouse или пък от завесата от фотоклетки. Имаш възможност да видиш отблизо и дори да докоснеш материали, за които иначе само можеш да прочетеш в интернет. Изведнъж сградите, които знам единствено от публикации стават съвсем близки  познати, защото принципите на проектирането им са обяснени при това в една изложба, която дори не е ориентирана към архитектурата.

Освен изложбата за датски дизайн и нови материали It’s a small world, в момента има изложба и на исландски дизайн, който беше ориентиран към по-малки предмети от всекидневието и набляга не толкова на нови материали, колкото на реинтерпретация и подобряване на стари модели и идеи.

Оказа се обаче, че най-интересното нещо в един дизайн-център е всъщност магазинът му, пълен с интересни книги и страшно хитроумни джаджи, които можеш да използваш по всякакви начини и поводи във всекидневието си.

Повече снимки и коментари можете да видите и в албума във фейсбук.

Всички изложби тук предлагат някакво преживяване, предразполагат към участие, така че дори човек не особено заинтересуван от темата, да не се оттегчи.

3xn са навсякъде разбира се,

Ето една полезна джаджа от магазина на центъра.

Исландски дизайн

Част от пътуващата датска изложба „It’s a small world“.

Метрото е едно от нещата, които ми направиха голямо впечатление тук. Освен голямата честота на влакчетата, удобството да можеш да си купиш билет от машина с дебитна карта, правилото по ескалаторите всички да се подреждат отдясно, за да могат бързащите да минат отляво, допълнителното остъкляване, което спира достъпа на хора до релсите и т.н., интериорът също е забележителен. Станциите са проектирани в един стил, с много дребни разлики, породени от функционалните различни – например на едната станция има повече ескалатори. Видът е много изчистен, решен със сиви плочи, които само на някои станции са разнообразени от огромни рекламни пана. Всъщност досега съм видяла само две реклами в метрото, ако не се броят всякаквите промоции, които се правят там и различните вестници и списания, които се раздват безплатно – огромното пано, което ще видите на снимките, и една светеща реклама. Останалата реклама е поместена на дисплеи на стената от към влакчето и почти не се забелязват през стъклените прегради. Всъщност, нека снимките говорят сами за себе си: