shamans » Интериор

Еврейският музей в Копенхаген

shamans — Wed, 16 Jun 2010 07:40:01 +0000

…или за един архитект и два музея с различни размери и функции и две сестри, които се опитват да правят папарашки снимки на единия от тях…

Има една съществена разлика между музеите в Копенхаген и тези в Берлин, която беше направо фрапираща за мен – тези в Берлин работят много и до късно. Та именно Копенхагенския музей на евреите се опитвах няколко пъти да посетя, първите два пъти беше затворен, после не ни пуснаха да влезем, защото тъкмо затваряха, след това пък уцелихме понеделник – почивния ден, после пък отидохме много рано и още не беше отворил. В крайна сметка, с много упорство, двете със сестра ми успяхме да се вмъкнем. Датчаните имат лятно и зимно работно време на музеите. Проблемът е, че лятното време е от първи юни до края на август. През цялата останала част от годината важи зимно работно време, което в конкретния случай е от 13:00 до 16:00. Как да ги хванеш отворени? Разбира се, това е краен пример, обикновено работят от 11 до 5, което е много по-нормално. Само че като попаднах в Националната галерия в Берлин в 10 вечерта, вече не бях толкова сигурна

Заветния музей всъщност има едно доста незабележимо входче, покрай което съм минавала поне три пъти преди да разбера, че той се намира точно там, но това е защото Либескинд е направил само интериора, а музеят иначе е поместен в стара тухлена сграда, в най-старата част на Кралската библиотека. Типично по датски – абсолютна ненамеса, но пък ги разбирам – това е комплексът на най-старата кралска резиденция в Копенхаген.

И наистина, в интериора съчетанието между оригиналните тухлени стени и новите наклонени плоскости на Либескинд се е получило доста интересно. Като цяло усещането да влезеш в нещо подобно е много интересно. Не е точно като сграда, по-скоро като вътрешност на нещо. Но пък светлите дървесни плоскости ме спасяват от внушенията за нещо неприятно и на фона на облачното Копенхагенско небе дори ме изпълват с оптимизъм. Освен това съм очарована от пода, който честичко си мени наклона и на места те принуждава да предприемаш моряшки маневри, защото рядко успаваш да видиш къде точно сменя посоката. Всъщност сестра ми каза, че е ужасно, но на мен ми хареса, може би защото като цяло бях загубила точна представа кое е равно и кое не и по-скоро се доверявах на краката си, отколкото на очите си. Истината е, че не е кой знае колко, но е достатъчно да те накара да се объркаш леко в първия момент. Много приятно чувство, предвид как сме свикнали с правоъгълните помещения с вертикални стени. Все едно постоянно нещо се движи, нищо не е в покой.

Започвам да си мисля, че последното има нещо общо с историята на сградата, която е била хангар за лодки или нещо такова през 16 век, макар в интернет да се разпространява идеята за стотиците евреи, пресекли морето, за да избягат от нацистите в неутрална Швеция. Дания, също като България, е спасила евреите си като ги е пратила с кораби към северната си съседка. Точно затова и музея в Копенхаген е решен в светло, заради по-радостната съдба на датските евреи. Аз си дадох сметка за това чак като отидох в Берлин и видях тамошния музей и се почувствах подтисната от огромните празни бетонни пространства (някои вече запълнени, но затова в следващ пост), както и острите като бръснач стени на някои места, които ми създаваха постоянното некомфортно чувство за нещо надвиснало. Тук идеята е била посетителите да се чувстват добре и като в лодка и ние наистина се почувствахме така, макар че разбрах за лодките много след като го посетих. С две думи – интересна идея, която явно е осъществена идеално.

Имаше друг момент обаче, който не ни хареса. Няма никаква логика в избирането на наклона на плоскостите и фигути и формите им. Което довежда до някой наистина безумни детайлчета, които може би при други обстоятелства няма да ме впечатлят толкова, но аз се намирам в един от най-интересните интериори, на които съм попадала (да не кажа и най-), и съответно не ги очаквам. Като витрините, които са пълни с неща, невъзможни за разглеждане заради острата форма на съклото, което показва само малка част от тях. Всъщност след много ровене из търсачките, открих едно обяснение за точно тази форма на стените – да оформи думата „Мицва“, което е и емблемата на музея всъщност, и ако погледнете макетът, публикуван в този сайт, може и наистина да откриете прилика с емблемата на музея (така де, нямам идея иначе как се пише „мицва“ на иврит), обаче не ми се вижда много ясна. По-скоро ми напомня връзката на логото със сградата в музея в Берлин. Пък и понякога, особено след като в случая става дума за изграждане на интериор в съществуваща сграда, някак не ми се вижда добре тези неща да се следват толкова буквално. Това обаче са само някакви отвлечени размишления, които съвсем не намаляват внушението на интериора, който ви описвам. Пожелавам на всеки да има възможност да го види съвсем скоро и да прецени за себе си доколко е впечатляващ.

Снимките са заснети абслютно нелегално и си личи по качеството им, но пък в интернет има достатъчно много. Това се оказа един от малкото музеи в Копенхаген, в който не е позволено да се снима, освен ако не дадеш една доста прилична сума пари, която ние решихме да си спестим, защото ни се видя прекалено голяма . Самата експозиция разгледахме точно за 10 минути, при това през повечето време се чудехме защо витрините са толкова неподходящи, но това все пак си остава един от най-интересните музеи, в които съм попадала.

Метрото в Копенхаген

shamans — Thu, 18 Feb 2010 08:00:55 +0000

Метрото е едно от нещата, които ми направиха голямо впечатление тук. Освен голямата честота на влакчетата, удобството да можеш да си купиш билет от машина с дебитна карта, правилото по ескалаторите всички да се подреждат отдясно, за да могат бързащите да минат отляво, допълнителното остъкляване, което спира достъпа на хора до релсите и т.н., интериорът също е забележителен. Станциите са проектирани в един стил, с много дребни разлики, породени от функционалните различни – например на едната станция има повече ескалатори. Видът е много изчистен, решен със сиви плочи, които само на някои станции са разнообразени от огромни рекламни пана. Всъщност досега съм видяла само две реклами в метрото, ако не се броят всякаквите промоции, които се правят там и различните вестници и списания, които се раздват безплатно – огромното пано, което ще видите на снимките, и една светеща реклама. Останалата реклама е поместена на дисплеи на стената от към влакчето и почти не се забелязват през стъклените прегради. Всъщност, нека снимките говорят сами за себе си:

Масичка от картон или как да си направим сами холната маса за вкъщи

shamans — Fri, 02 Oct 2009 08:56:00 +0000

Днес попаднах на страшно интересна масичка в contemporist и затова реших да ви я покажа.

Масата на пръв поглед изглежда направена от камъни, но всъщност е картонена. Дело на студиото на Dominigos Totora. Подпорите са направени от рециклиран картон, примесен с лепило. След това камъните се оформят на ръка, оставят се да изсъхнат добре и накрая се шлайфат, за по-добър външен вид. Методът много напомня ръчното рециклиране на хартия (за което ако някой се интересува мога да пиша), а ефектът е прекрасен. Накрая завършвате с едно стъкло от магазина и масичката за хола е готова
Ето и как става:

Изложбената площ също изглежда супер:

Освен масички, Доминигос Тотора прави и красиви декоративни вази.

Новини относно The ring project

shamans — Mon, 25 May 2009 07:45:00 +0000

В сайта на конкурса, за който говорих наскоро, е публикуван списъка с избраните да продължат напред проекти. Можете да видите списъка тук. Проектът на 3к студио, The ring, който ви представих, също е сред тях, така че се надявам, че ще се представят успешно и на следващия кръг от състезанието. За съжаление засега няма как да видим останалите проекти, но се надявам след като обявят резултатите да публикуват всички 30 проекта, които са минали първата селекция, а не само победилия.

The Ring Project

shamans — Thu, 21 May 2009 07:30:00 +0000

The ring

The Ring Project е проект на 3k studio, в лицето на Георги Ников и Станимир Господинов, и на Елица Танева за конкурса на Roca. Както се оказа, този конкурс е много популярен в България – 68 български екипа са участвали в състезанието. Все още не е ясно кой ще е победителят, но аз искам да ви представя този проект, не само защото познавам много добре авторите , но и защото ме изненадаха като ми го паказаха, и защото много ми харесва.

Рингът всъщност представлява затворена система във формата на пръстен с диаметър 2 м и ширина 90 см, в който хитроумно са съвместени душ, вана, сауна и солариум в едно. Душът може да сменя ъгъла и височината на струята си чрез преместване на панела по стените на пръстена, а ако ви се прииска да си вземете вана, душ-кабината бързо се превръща във вана чрез приплъзването на двете стъклени прегради надолу за да се превърнат в странични прегради на ваната. При цялостното затваряне на пръстена приспособлението се превръща в сауна. Удобна седалка в едната страна на пръстена е предвидена за точно този случай. Голям нагревателен панел превръща пръстена във вертикален солариум. Всичко това се управлява бързо и лесно чрез тъч-скрийн в кабината, който едновременно показва и температурата в кабината и на водата.

Понеже имат и кратка презентация на проекта под формата на филмче, качвам да го видите и него:

Сайтът им още се прави, но съм го виждала и ще е интересен! А и доколкото знам, ще го пуснат в близката седмица-две ако не излезе по-спешна работа, така че проверявайте от време на време: www.3kstudio.net. При всички случай пак ще ми се случва да пиша за тях, така че ще ви напомня Аз лично им пожелавам много успех!