Архитектите сме хора на изкуството. Или така поне се е смята. Е, аз лично, освен в първи курс, винаги съм имала проблеми с намирането на компания за ходене по изложби сред приятелите ми архитекти. В крайна сметка, малко са хората, които целенасочено биха отишли на изложба на човек, чието име изобщо не са чували, най-вече защото не е ясно на какво ще попаднат.

Сетих се за това покрай изложбата на Николай Дюлгеров пред Софийската градска художествена галерия, която, макар че беше обявена на много места, все пак остава неясна за повечето колеги. Може да се види до края на септември.

Нилокай Дюлгеров е всъщност единият от двамата българи, учили в Баухаус, при това в периода му във Ваймар, и е считан за представител на футуризма. Роден е през 1901 г. в семейството на типограф и издател, умира през 1982 г. Освен в Баухаус, учи и в други европейски училища – Kunstgewerbeschule във Виена през 1920 г., Neue Schule fur Kunst: der Weg в Дрезден през 1922 г., Bauhaus във Ваймар през 1923г.

След това се завръща в България и през 1924 г. прави първата си самостоятелна изложба в галерията на ул. „Аксаков” 16. Тогава е 25-годишен. Това е може би и периодът, в който Дюлгеров е най-известен в България. През 1926 г. заминава за Торино и остава да живее там. Завършва Висшето училище по архитектура през 1932г. Преминава през период на футуризъм, но в края на 30-те години се отдалечава от кръга на Маринети (съшият, който оглавява движението на футуризма в Италия), към който се е присъединил скоро след като отива в Италия, и се отдава изцяло на архитектурата и интериорния дизайн. Изявява се и в рекламата. Той споделя модерните възгледи за тотална намеса на художника в жизнената среда, твърде непопулярни по това време в България (а и сега).

Днес в Италия името на Дюлгеров е известно, но творбите му трудно могат да се намерят. Основни източници са архивите на семейстово Дюлгерови и колекцията на братя Пинотини (известна в Италия частна художествена колекция).

Изложбата цели, макар и в сравнително малък обем, показването на различните „лица” на Дюлгеров. Досега винаги са разглеждали само отделни части от творчеството му, докато самият той е държал на цялостно представяне – например изложбата, която готви за България през 1934 г. е трябвало да включва както архитектура, така и живопис и реклама.

Винаги е представян в контекста на футуризма. Развиващите се модерни градове и многобройните изложения са места за изява на футуристите и Дюлгеров споделя общия ентусиазъм за изкуство на ежедневната среда.

Името на изложбата и на целия проект за проучване на творчеството му, дело на доц. Ирина Генова от Института по изкуствознание и НБУ (която е и куратор на изложбата) и италианеца Джорджо ди Дженова, е „Множествени художествени идентичности“, което е опит със завъртяни думи да се обясни разностранността на творчеството му, както и на личността му. Освен че се занимва с разнообразни дейности, той сменя няколко различни висши училища, и дори не е ясно как точно да бъде изписвано името му – дали както бихме го произнесли ние, българите, дали както са го произнасяли италианците.

Макар и разнообразен като подходи, абстрактните структури от картините и колажите му преминават в дизайна на интериори, в предметната среда и архитектурата, което обединява смислово цялото му творчество.

Настящата улична изложба много подхожда на Дюлгеров, който създава точно пространства на ежедневието. През 1930-те години Дюлгеров прави улични рекламни пана върху алуминиеви плоскости. Точно затова е избран и материалът на тази изложба да бъде от подобни алуминиеви табла. Или както си го наричаме сега – еталбонд (благодарение на множеството нови марки на пазара). Оказва се, че това е идеален материал за изложба на открито. Паната имаха много по-търговски вид от тези на изложбите на моста на НДК, които също не изглеждат никак зле всъщност, но все пак не толкова добре колкото алуминиевите плоскости, които, освен че притежават приятен сребрист оттенък, не се кривят и най-вече – почти не отразяват светлините на лампичките. Понеже обикновено ми се случва да гледам такива изложби на открито вечер по тъмно, аз съм от хората, които много държат на подобни липси на отблясъци, за да мога да възприема произведенията цялостно.

Предполагам на посетилите изложбата им е направило впечатление колко неподходяща се беше оказала подредбата на паната за мястото, на което бяха експонирани. Държа да обясня, че изложбата идва тук след като е била в Торино, при това изложена на много по-голямо пространство.

Между другото, понеже забавих тази публикация повече от месец (първоначалната идея беше да излезе още в началото на август, за да има възможност да се разгледа), открих и други впечатления от нея:

Еленко – http://eenk.com/?p=2529

В „България днес“ – http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/192002/palitra1.htm

Ако някой се интерсува малко повече от творчеството на Николай Дюлгеров, препоръчвам каталога на изложбата със съставител Ирина Генова.

Ако статията ви е интересна, може би следващите също ще са:

Фотоизложба „Лица на маски, маски за лица“

Изложба „Моето място в България“