По нова година се сдобих с kindl и трябва да кажа, че съм много доволна от него, макар това изобщо да не значи, че съм се отказала от хартиената книга. Но тази малка машинка се оказа къде къде по-удобна отколкото да мъкна със себе си книги. И на път като съм, редуцира багажа ми значително, а за в София през седмицата да не говорим – стои си в чантата ми винаги и изобщо не ми се пречка, а вече и не се изнервям ако трябва да почакам някого, защото винаги си имам хубава книга под ръка . Някъде през март обаче осъзнах, че вече е крайно време да го сдобия и с калъфче, а пък тези дни се сетих, че може и да го наснимам. Този път не съм в сивата гама, защото машинката така и така е сиво-черна, затова си избрах едно жизнерадостно синичко, допълних с малко  дантелка, едно обкантване (май единственото, което мога) и една бяла фльонга за завръзване. Цялата работа отне половин ден с измислянето, а от тогава си стои постоянно в чантата ми и пази ценната машинка от надраскване и удари. За последното съм сложила и подплата, за да е по-мекичко.

Тази година реших да пробвам нещо ново що се отнася до мартениците и така от нова година досега плетох и изпробвах разни техники на една кука, докато се получи нещо интересно. В крайна сметка измислих! – „домашните мартеници“, които винаги съм искала да имам Големи са по двайсетина сантиметра и са много ефектни, особено когато са повечко наведнъж. С тях си украсих витрината на магазина, и трябва да кажа, че се забелязват отдалеч:

Всъщност тези мартенички се правят много лесно, но се оказа доста трудно да се намери идеалната прежда за тях – както обикновено намирането на материал е по-трудно от самото правене на нещо! Следват снимки на някои от моделите, както и на две мънички – по около 4,5 см големи, а накрая и любимата ми снимка – с много много мартеници на едно място

Единствената форма на градско изкуство специално в София, която може да се наблюдава редовно, са графитите. Градския дизайн почти го няма в последно време, скулптури или нови елементи почти не се появяват. Може да не се намираме на север, но градът ни е точно толкова сив и скучен както някое английско предградие, заливано постоянно от дъжд и с надвиснали сиви облаци. Англичаните обаче обичат да си разнообразяват, и макар да не са чак такива любители на ярките цветове, както са шведите или датчаните, все пак при тях съществува нещо наречено yarn bombing (или нещо от сорта на бомбардиране с прежда). Идеята май се е появила първо в Тексас, но пък в една англоговоряща среда, тези неща се разпространяват доста бързичко.

Истината е, че градското или уличното изкуство винаги си е било предимно мъжко занимание – като се започне от дизайнерите на елементи на градската среда и се стигне до младежите със спрейове, които се крият от патрулките в опити да изрисуват някоя стена (или в моя случай – платнище на камион!). А сега подобни неща се правят с прежда, нещо което все още е в сферата на типично женските дейности. Не че в youtube няма филмчета, в които мъже обясняват как се плете, просто мъжете са по-уверени в себе си .

Yarn bombing е плетене на неща, които се експонират в градска среда. Можете да облечете някое дърво. Или пък парапет. Или просто да изплетете някоя играчка и да я оставите на необичайно място. Причините хората да практикуват подобно нещо са разнообразни. Като започнем от вечното противопоставяне между високото изкуство и занаятите (което намалява може би единствено при развитието на сецесиона като стил, както и неговите локални разновидности). Всъщност ако си спомняте, художествената ни академия започва именно с преподаването на живопис и на декоративни изкуства (между другото пак в същия период), а и повечето ни известни художници са имали доста добра представа и от приложни изкуства. Дори Баухаус, училището, което става символ на модернистичната вълна, всъщност преподава и занаяти. Така че защо и днес да не съчетаем изкуството с добре познатия ни занаят на плетенето?

Някои го правят просто като форма на самоизява, други за да протестират срещу нещо. От artyarn например събират изхвърлени по улиците на Ливърпул (а вече и на други места – например Берлин и Ню Йорк) найлонови торбички, преработват ги на прежда и след това правят своя проект на някое от местата, където са намерили най-много изхвърлени торбички. По този начин се надяват да привлекат вниманието на хората към този проблем. Други, като Magda Sayeg от Тексас, са започнали просто с идеята да разкрасят квартала си. Някои го правят само заради изкуството – knitthecity.com.

И не мислете, че ние сме назад с материала – в Пловдив има Handmade day, от Къщекула са правили проект за оплитането на едно дърво в двора им, а тук и тук могат да се видят и разни снимки. При нас плетенето винаги се е практикувало, макар да имаше един период, в който не беше чак толкова на мода. Тогава плетяха само бабите ни. Мен например баба ми ме е учила да плета като малка, но една последната година се запалих отново и започнах да се уча и да опитвам нови неща (примери: тук и тук). И да, нямам никакво намерение да плета пуловери . За мен е интересен фактът, че напоследък плетенето започна да се превръща от чисто домашна дейност в обект на изследване от дизайнери и творци, за което и смятам да публикувам още един пост специално по темата.

Но какво точно прави идеята за плетенето като градско изкуство толкова привлекателна? Плетенето обикновено се свързва с нещо топло и меко, носещо домашен уют и успокоение. Докато градът за нас напоследък е по-скоро чужд, студен и непознат. И разбира се – сив и скучен. Ето защо всеки от тези малки и по-големи проекти не само че го правят да изглежда малко по-малко сив и скучен, но внасят, или по-скоро изнасят навън частица от уюта, който обикновено свързваме с вкъщи и ни карат да почувстваме градското пространство малко по-близко.

Снимките са от блога на knitthecity.com

Повечето информация е от статията в allaboutyou.com. За размишленията обаче спокойно можете да вините мен

„Тук не можеш да се изгубиш. Тоест можеш да се намериш.“

Открай време съм фен на красивите украси и на интересните дизайни и затова и от сума ти време всяка сутрин като мина по Опълченска се каня да отида в мола и да разгледам интересните котки, които се виждат от входа. В събота най-накрая намерих време. Оказа се коледна промоция в мола, която обаче е свързана с доста интересна графична част. Концепцията може да се види в този албум във фейсбук, а снимчиците ги направих в събота. Цялата идея предполагам няма нищо общо с гръцките и сръбски Малки Софии, а по-скоро с идеята за мола, който постепенно се превръща в пълноправна градска среда и всъщност дори изземва функциите на града и сам се превръща в един малък град. Освен това терминът „малка“ прави асоциация с нещо близко, познато и съответно място, където се чувстваш добре, а „София“ все пак няма как да не бъде свързана и с името на мола. С две думи – прекрасно измислено наименование на рекламна кампания – всички са наясно, че е свързана с Mall Sofia, но е нещо много по-различно от другите молове и освен това се възползва и от малкото културни мероприятия, които се случват по улиците на нашия град.

„Не е важно за какво си дошъл. Важно е без какво няма да си тръгнеш.“

Аз обаче искам най-вече да разбера кой точно е дизайнерът на невероятните пана, които виждате по снимките, защото вече съм му върл фен. Всички тези полусилуетни образи са направо невероятни, при това са в бяло, цвят, по който в момента със лекинко побъркана,и са придружени от малко или повече интересни изречения за реклама и дообясняване на идеята.

Много симпатично дръвче с още по-симпатична пейчица, на която не можах да седна, защото изобщо не се освободи, а толкова ми се искаше

„Не е важно какво търсиш. Важно е какво намираш.“

„Лесно е да минеш. Трудно е да подминеш.“

„Два пъти мери. Или вземи и двете.“

„Прогнозата за времето е скучна. При нас винаги е 22 градуса.“ Вярно е скучно

И накрая невероятната табела за денонощното Пикадили – не е точно свързана с „Малката София“, но очевидно правена от същите дизайнери. Ако не беше тази реклама никога нямаше да разбера, че Пикадили вече е денонощно. Обикновено пропускам малките надписи и реклами. Но само им погледнете муцунките на тия животинки и зеленчучета и още повече ококорените им очички!

Това ми е първата истинска брошка, която правя. Подарък е за рождения ден на една приятелка, която за моя радост, каза, че много си я харесва Плетена е само с памучна прежда и накрая и сложих една токичка от магазин Слънчоглед, където тези неща ги има в изобилие.

Намерих да продават едни венци, които си плачеха за украса, така че бързо се сдобиха с малко цветя и станаха по-шаренки. И тях съм ги подредила в магазина за момента, но пък имам нови идеи и ще си направя и за вкъщи щом ми остане малко време .

Отдавна не съм писала, но се оказа, че веднъж спреш ли дори и само за ден, защото има още много други неща за правене, се оказва, че съвсем забравяш за нещата, които правиш за удоволствие. Добре, че като мине малко повечко време започват да ме сърбят ръцете . Всъщност се занимавах с доста нещица междувременно, така че имам за какво да разказвам и мисля да го направя тия дни. Не че днес съм в особена кондиция за писане, но пък имам няколко снимчици на едни ангелчета, които правих за коледна украса – от стоманена тел и полички от вълна. В момента съм ги позиционирала в магазина, но ако никой не си ги хареса, в най-скоро време може да украсят и елхата вкъщи. Между тях се прокрадват и няколко елхички междувпрочем, а в момента една недовършена звезда чака да ми дойде музата По-надолу има още две снимки от коледни нещица в магазина, но те вече не са мое произведение. До скоро на всички!

Себастиан Галего

Avalanche Software Art Blog ми е един от най-любимите блогове за digital painting или каквото друго решите да го наречете, но не бях го поглеждала много отдавна, защото напоследък никак не ми остава време да се зачитам в reader-a си. Не че се оплаквам, напоследък наваксвам малко с четене на български от обикновена хартиена книга, която усещаш в ръцете си докато четеш и можеш дори да помиришеш мастилото. Те имат навика да си измислят някаква тема встрани от работата им, по която после всеки от екипа работи и резултатите са страшно интересни обикновено . Този път темата е тролове и за мен е доста актуална, защото през юли бях в Осло и Стокхолм, а там тролове на всяка крачка, както и томтари и всякакви коледни и новогодишни украси, нищо че слънцето пече ли пече и почти не напомня за зимата…почти . Някои от тях са много симпатични, точно както и някои от рисунките от Аваналанш Можете да ги рагледате от този пост нататък, а пък аз помествам и два линка, към тези, които най-много ми харесаха (мисля, че всички художници от тази фирма си имат собствени блогове .

Матю Армстронг

Сам Нилсън

Квилинг, или quilling, или просто за феновете на Юлия Бродская (като мен), реших да ви покажа една картичка, или нещо подобно, която претърпя едно сядане върху й, няколко размятания, подхърляния и какво ли още не, така че сега наистина ми останаха само снимките. Следващият път ще се запася с някое циментово лепило . Та ето и картичката – който е разглеждал нещата на Бродская по-подробно, ще намери много познати елементи, но все пак това не е точно копиране, а по-скоро взимане на идейки .

Снимките не са кой знае какво, защото ги правих с малкото апаратче на един стол в магазина докато обсъждах някакви неща с още четирима души (нямах време иначе ).Основата е перлено картонче, затова и изглежда толкова странно на снимки.

Оказва се, че тази техника е подходяща и за бижута, както и за снежинки за коледната елха .

Филмът започва с намирането на Копието на съдбата и пърият кадър представя възможно по-апокалиптична картина, включваща разрушена църква, стърчащи самотно бетонни кръстове и местополежие, което в Щатите се свързва с другото, различното, лошото. Обърнете внимание как възкръсването се случва точно под кръстовете, първия от които почти паднал вече.

Искаше ми се да имам и няколко кадъра от самоубийството, защото сцената е много съществена, но някак не можах да намеря видео в youtube точно от тази част на филма. Вероятно съм го пропуснала някъде, но пък имаме почти същата сцена в края на филма, така че не е голям проблем. Впрочем ето и линк към една от частите, откъдето всъщност свалих и кадрите.

Следващата сцена се развива на път към жилището на обладаното от демон момиче. Започва с черния надпис Angel city на задната врата на колата, много детайлно проследяване на съдбата на един фас от съвсем необикновен ъгъл (гледан откъм земята), след това гледната точка рязко се променя и вече е много високо горе. Всъщност в целия филм камерата доста често се намира високо горе и като цяло създава усещането за някакво наблюдение от друго място (небето да кажем). Убийствено точно симетрично подредените кадри продължават с все сила, при това и с още по-дълбока перспектива.

Следващите няколко кадъра са от различни сцени, но проследяват честичко появяващите се кръстове из филма. Това са само някои от тях. В четвъртия кадър тримата са наредени по начин, който да напомня за светата троица, само че на червен фон (който по принцип свързвам с ада, но тук ада определено е малко по-жълтеникав), нищо не пречи обаче да се изтълкува и като напомняне за това, което им предстои, да, и освен това Час носи шапка с бели страници, които малко наподобяват рога. Точно този детайл не мога да съм сигурна дали е направен съзнателно, но си струва да му се обърне внимание

В следващата сцена Анджела (обърнахте ли внимание на името?) отива в отвъдното. Отново имаме неестествено висока гледна точка, капка вода, която създава внушението за спряло време, въпреки че не сме я последвали в Ада, и връщането, придружено с разбиване на ваната и множество вода навсякъде, която символизира възкръсването й от отвъдното.

Следващата сцена, а донякъде и тази по-горе силно ми напомнят във визуално отношение работите на Бил Виола, особено Ангелът на хилядолетието и Преминаването (The Crossing). Последното е от 1996 г., така че не е изключено да е повлиял малко . В сайта на Виола трудно се намира каквото и да е, затова ви предлагам един поглед към гугъл-изображения.

За довиждане – сцена на самоубийство, или по-точно казано – на саможертва:

П.п.: Ако не е било твърде скучно, по-нататък ще ви занимая с двама български оператори, които също имат какво да покажат. За съжаление не можах да намеря имената на операторите в „Константин“.

]]> http://www.bgshamani.net/razkaz-v-kartinki-constantine/feed/ 0