В сряда ви разказах за Музея за съвременно изкуство, но моята неделя, посветена на изкуството след това продължи в Глиптотеката, от която ви показвам една снимка, колкото да видите за какво става дума, защото вече писах за нея в другия блог, а и защото предполагам че по-нататък ще пиша малко по-подробно за този музей.

Това, с което завърши денят ми обаче, е едно заградено с телена мрежа място точно срещу Хуманитарния факултет и на две минути от квартирата ми, в което случайно намерих начин да се промъкна. Гледам го вече три месеца, но чак тази седмица реших да огледам подробно как може да се влезе там.

Това е може би най-разтуреното и разрушено и зле изглеждащо място в Копенхаген, което съм виждала. Но си има своя чар, и при това бих казала дори повече от толкова известната Кристиания (хипи-кварталът). Докато се разхождах из изпочупените стъкла и боклуци установих, че в една от постройките, най-малко разрушената се случва да преспи някой бездомник, но като цяло на сградите им липсват доста стени и не предлагат кой знае какво убежище от студа и копенхагенския вятър. За сметка на това светлината в тях е прекрасна, а графитите са направени със страхотни ярки цветове, които изглеждат толкова не-датски че просто няма накъде. Не се изразявам много правилно, но колкото и да са шарени къщите тук и всички джунджурийки които се продават по разните магазинчета, привличащи само женската част от населението, всички тия цветове напомнят по-скоро Испания или Италия, отколкото Дания. Човек не го усеща много, но като поживееш малко тук, започваш да възприемаш цветовете малко по-различно, започват да ти изглеждат малко по-ярки, отколкото са. Това е заради постоянно смраченото небе и странната светлина, от която всичко изглежда по-сиво отколкото би изглеждало на юг. Представете си София през януари и умножете това по трите и половина месеца откакто съм тук и може би ще си представите.

Слънцето наистина ми липсва понякога, но цялото това лирично отклонение го направих може би и заради изложбата за цветовете в Луизиана, която видях малко преди това. Случвало ми се е да усетя светлината в Италия малко по-различна от нашата – имам предвид по-топла, дори когато е облачно, нещо подобно ми се е случвало и в Испания, но тук започнах да се замислям за светлината едва като видях колко различно я вижда от мен фотоапаратът ми. Там, където аз виждам нещо шарено, той вижда нещо още по-шарено, на други места пък на мен ми се струва сиво и мрачно, но апаратът го вижда направо подтискащо. Така че се замислих и мисля, че вече разбирам колко голямо значение има за цветоусещането мястото, където живееш. При това аз приемам за нормална светлината, която си имаме у нас, но как ли щях д амисля ако се бях родила в Скандинавия или пък някъде в Африка?

Показвам ви една малка част от всички графити, които видях. Някои от тях са съвсем нови, други за изличени или е рисувано върху тях, някои дори се съобразяват по много интересен начин с някои от даденостите на сградата. Някои изоставени мебели, както и останките от осветлението и прозорците допълват атмосферата.

Разбира се, понеже нямаше кого другиго да поснимам на този прекрасен фон, в крайна сметка си намерих място за апарата и снимах себе си. Приятна събота и неделя!

Разбира се, няма как да не включа на темата за графитите за малко, така че днес продължавам с един пример от гара в Копенхаген. Нямам никаква идея какво точно пише, но в крайна сметка мога с чиста съвест да кажа същото и за повечето български графити