„Тук не можеш да се изгубиш. Тоест можеш да се намериш.“

Открай време съм фен на красивите украси и на интересните дизайни и затова и от сума ти време всяка сутрин като мина по Опълченска се каня да отида в мола и да разгледам интересните котки, които се виждат от входа. В събота най-накрая намерих време. Оказа се коледна промоция в мола, която обаче е свързана с доста интересна графична част. Концепцията може да се види в този албум във фейсбук, а снимчиците ги направих в събота. Цялата идея предполагам няма нищо общо с гръцките и сръбски Малки Софии, а по-скоро с идеята за мола, който постепенно се превръща в пълноправна градска среда и всъщност дори изземва функциите на града и сам се превръща в един малък град. Освен това терминът „малка“ прави асоциация с нещо близко, познато и съответно място, където се чувстваш добре, а „София“ все пак няма как да не бъде свързана и с името на мола. С две думи – прекрасно измислено наименование на рекламна кампания – всички са наясно, че е свързана с Mall Sofia, но е нещо много по-различно от другите молове и освен това се възползва и от малкото културни мероприятия, които се случват по улиците на нашия град.

„Не е важно за какво си дошъл. Важно е без какво няма да си тръгнеш.“

Аз обаче искам най-вече да разбера кой точно е дизайнерът на невероятните пана, които виждате по снимките, защото вече съм му върл фен. Всички тези полусилуетни образи са направо невероятни, при това са в бяло, цвят, по който в момента със лекинко побъркана,и са придружени от малко или повече интересни изречения за реклама и дообясняване на идеята.

Много симпатично дръвче с още по-симпатична пейчица, на която не можах да седна, защото изобщо не се освободи, а толкова ми се искаше

„Не е важно какво търсиш. Важно е какво намираш.“

„Лесно е да минеш. Трудно е да подминеш.“

„Два пъти мери. Или вземи и двете.“

„Прогнозата за времето е скучна. При нас винаги е 22 градуса.“ Вярно е скучно

И накрая невероятната табела за денонощното Пикадили – не е точно свързана с „Малката София“, но очевидно правена от същите дизайнери. Ако не беше тази реклама никога нямаше да разбера, че Пикадили вече е денонощно. Обикновено пропускам малките надписи и реклами. Но само им погледнете муцунките на тия животинки и зеленчучета и още повече ококорените им очички!

Квилинг, или quilling, или просто за феновете на Юлия Бродская (като мен), реших да ви покажа една картичка, или нещо подобно, която претърпя едно сядане върху й, няколко размятания, подхърляния и какво ли още не, така че сега наистина ми останаха само снимките. Следващият път ще се запася с някое циментово лепило . Та ето и картичката – който е разглеждал нещата на Бродская по-подробно, ще намери много познати елементи, но все пак това не е точно копиране, а по-скоро взимане на идейки .

Снимките не са кой знае какво, защото ги правих с малкото апаратче на един стол в магазина докато обсъждах някакви неща с още четирима души (нямах време иначе ).Основата е перлено картонче, затова и изглежда толкова странно на снимки.

Оказва се, че тази техника е подходяща и за бижута, както и за снежинки за коледната елха .

В момента,  в който слязохме от метрото в Берлин, попаднахме на много сладки светофари с човечета със шапка, които нямат нищо общо с това, което обикновено сме свикнали да виждаме. Веднага ни направиха впечатление и даже се пробвахме да снимаме няколко. Но никога нямаше да разбера повече за тях, ако не бяхме попаднали на цял магазин, в който се продаваха сувенири с тези човечета.Оказа се, че това е Ampelmann – берлинското светофарно човече, появило се на бял свят на 13 октомври 1961 г. и създадено от Карл Пеглау, психолог на транспорта (дори не съм сигурна, че имаме такава дума в нашия език), заради зачестилите инциденти с пешеходци, които са се случвали по това време поради липсата на сигнални светлини за тях. От тогава фигурките почти не са се променили, единствено ходещото човече от ходещо надясно, през 1963 г. се обръща наляво и контурите им са малко поизчистени за да се виждат добре на светофара. Действително фигурките се различават много лесно, защото освен че имат ясна форма, са и по-обемни от нашите. Аз малко недовиждам дори и с очила и ако съм малко по-далеч виждам само цвета на сфетофара, някой път и не разбирам, че има фигурка, но да различа спрялото човече от ходещото се оказа много лесно.

След обединяването на двете Германии обаче светофарите с ампелман са махнати без никаква причина. И така до 1994 г.,  когато един дизайнер на име Маркус Хекхаузен решава да възобнови символа и започва да създава серии сувенири и играчки със светофарното човече. Това довежда и до сериозно движение за връщането на светофарите, поради което в крайна сметка те вече се използват и могат да се видят на много места в Берлин, а както разбирам и в цяла Германия. Според създателя му, Карл Пеглау, именно тези Ампелман магазини поддържат популярността на човечето и днес и го правят известно и извън Германия.

И накрая бих искала да се съглася с пожеланието на Карл Пеглау скоро берлинското светофарно човече да се превърне в европейско светофарно човече, което да ни радва, докато пресичаме улиците, защото ако разгледате светофарите по света, бързо ще се уверите, че тези са най-интересните, най-симпатичните и най-ясните знаци, които сме виждали.

От сайта на ампелман – сравнение между обикновените фигурки и берлинските. По-долу и две снимки в реална ситуация.

Google винаги са ме изумявали с невероятните идеи, с които постоянно разнообразяват логото си. Страшно много ми харесва идеята логото да се променя при определени случаи и честичко имат много интересни хрумки. Но особено се зарадвах на логото, посветено на вече започналите зимни олимпийски игри във Ванкувър. Изобщо дизайна на емблемите е страхотен тази година – хем зимен отвсякъде, хем изпълнен с цвят, живот и движение. Самото лого ми стои малко тромаво, но хората са имали образец и са се съобразили с него предполагам, въпреки че самата статуя не ми изглежда чак толкова тромава, независимо че е от масивни каменни блокове. Но и Гугъл не са останали назад и този път предлагат лого с фон по цялата дължина на екрана, което веднага хваща окото и е напълно в духа на графичния дизайн на настоящите олимпийски игри без изобщо да копира от тях. С две думи – майсторски направено. За три дни вече има три – едно за откриването, което виждате горе, едно посветено на сноуборда и вчерашното – посветено вдновременно на Свети Валентин и на фигурното пързаляне по двойки. Предполагам това означава, че спокойно можем да очакваме още от серията. Доколкото разбрах е имало и с шейна, но не съм го видяла за съжаление. При всички положения смятам да допълвам, когато попадна на ново лого от серията.

Ново лого от 15.02.2010 – кърлинг:

17.02.2010 – логото отново е със скиор:

Ванкувър 18.02.2010:

19.02.2010

20.02.2010

21.02.2010:

22.02.2010 – icedance:

23.02.2010:

24.02.2010 – вече сме на тема хокей!

25.02.2010:

26.02.2010 – шортрек:

27.02.2010:

28.02.2010 – закриване: