Себастиан Галего

Avalanche Software Art Blog ми е един от най-любимите блогове за digital painting или каквото друго решите да го наречете, но не бях го поглеждала много отдавна, защото напоследък никак не ми остава време да се зачитам в reader-a си. Не че се оплаквам, напоследък наваксвам малко с четене на български от обикновена хартиена книга, която усещаш в ръцете си докато четеш и можеш дори да помиришеш мастилото. Те имат навика да си измислят някаква тема встрани от работата им, по която после всеки от екипа работи и резултатите са страшно интересни обикновено . Този път темата е тролове и за мен е доста актуална, защото през юли бях в Осло и Стокхолм, а там тролове на всяка крачка, както и томтари и всякакви коледни и новогодишни украси, нищо че слънцето пече ли пече и почти не напомня за зимата…почти . Някои от тях са много симпатични, точно както и някои от рисунките от Аваналанш Можете да ги рагледате от този пост нататък, а пък аз помествам и два линка, към тези, които най-много ми харесаха (мисля, че всички художници от тази фирма си имат собствени блогове .

Матю Армстронг

Сам Нилсън

Няма как да не отбележа, че днес е рождения ден на Андерсен. От два месеца се разхождам по стъпките му и виждам същите места, които и той е виждал, живея в Амагер (първата му книга е „Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер“), всеки ден виждам лебеди и си представям грозното патенце, заобиколена съм от отправили тъжен поглед към морето русалки, постоянно се удивлявам на прекрасните магазини за цветя и понякога наистина вярвам на историята за цветята на малката Ида. През февруари беше много лесно и да си представя Снежната кралица, особено когато се извиеше този така характерен тукашен вятър и понесеше сняг навсякъде. Понякога разбирам и защото са толкова тъжни, друг път не. Знам, че Андерсен е пътувал наистина много, но някак всичките му приказки (признавам, чела съм само приказките) са неотменно северни, навяват някаква студенина и тъга, дори и тези, които не завършват трагично, която трудно може да се открие в Италия, Малта или Гърция струва ми се.

Една от любимите ми книжки като малка е наследство още от детството на майка ми и представлява сборник с прекрасни илюстрации от Марайа (между другото, препоръчвам ви сайта detstvoto.com) с няколко приказки от Андерсен – Цветята на малката Ида, Дивите лебеди, която ми беше любима, Храбрият оловен войник и др. Усещането беше наистина магическо, когато я отварях. Макар че тези приказки винаги са ме натъжавали. Никога не съм смятала, че това са детски приказки, нямат нищо общо с Трите прасенца например, или с веселите руски приказки за лисицата и жеравът, или пък с нашите истории за тримата братя и златната ябълка. Все още не мога да си обясня защо продължават да настояват, че той е автор на приказки за деца. В курса ми по датска култура преподавателят всъщност нарече това хитър търговски ход от страна на Андерсен, защото по този начин е успявал да продава историите си като към края на всяка приказка е добавял едно морално напътствие към децата. Може би е прав, но пък останах учудена колко много от чуждестранните студенти, които посещават курса не знаеха истинската история за малката русалка, а само версията на Дисни, която е много далеч от Андерсен, разбира се.

“Every man’s life is a fairy tale written by God’s fingers”

Hans Christian Andersen

Гугъл също ме изненадаха приятно днес с няколко прекрасни лога с илюстрации към приказките на Андерсен (започвам да се пристрастявам към събирането на лога на Гугъл, ужас, глобализацията в действие! а помня как едно време глобализация беше мръсна дума):

Днес намерих една интересна статия за Андерсен в pravoslavie.bg относно вярата и религиозните му убеждения, която ви препоръчвам да прочетете. Ако ви се четат приказки на английски пък и предлагам този линк, където са публикувани всички негови приказки с оригиналните рисунки към тях. Датчаните са направили и един проект за изследване на наследството на Андерсен, който може да се види на тази страница, но сайтът е особено труден за ориентация, а английските текстове се намират само ако имате късмет.

Коя приказка на Андерсен ви е любимата? Моята е Дивите лебеди.

Днес нямах намерение да ви занимавам с моята особа, но сутринта като отварях моя най-добър приятел гугъл , видях новото лого, което са сложили по повод рождения ден на Норман Рокуел и реших да споделя някои негови илюстрации. Не че знаех кога е роден, нито много българи изобщо са чували името му, защото си е известен в Америка, но пряко или коствено повечето от нас са запознати с творчеството му. През 20-те, 30-те и 40-те е активен илюстратор за списанието The Saturday Evening Post, и макар и да продължава да рисува за него до 70-те, за мен най-интересни са по-ранните му илюстрации. Неговите илюстрации повлияват силно на масовата култура в Щатите, и в същото време са нейна еманация, но това продължава и в днешно време. Филми като Форест Гъмп и Полярният експрес са силно повлияни от неговата естетика, илюстрациите му могат да се видят в Музея на американската илюстрация, в нови списания се правят корици по негови рисунки и т.н.

Още илюстрации в Art Passions

Ако и вие като мен сте любители на приказките, със сигурност помните изданията с приказки на братя Грим и на Андерсен и какви прекрасни илюстрации имаха. Напоследък си мисля, че влечението ми към ар-нуво е продиктувано именно от тези книжки, чиито илюстрации наистина ми се виждаха приказни.

Тези дни попаднах на един блог, който ми припомни тези неща – Art Passions. Освен, че можете да се насладите на прекрасните илюстрации, които са публикували, там са поместени и няколко поста за самите приказки. За това защо всички смятаме, че принцесата целува жабока, след като тя всъщност се е отвращавала от него и не е посмяла да го целуне, за това как феите се сдобиват с крила, или пък просто за трагичните приказки на Андерсен.

Покрай това ви приканвам да разгледате и галерията с илюстрации от Ан Андерсън, която аз лично знам точно от приказките на братя Грим: Anne Anderson.

А аз междувременно отивам да си изровя детските книжки!