Единствената форма на градско изкуство специално в София, която може да се наблюдава редовно, са графитите. Градския дизайн почти го няма в последно време, скулптури или нови елементи почти не се появяват. Може да не се намираме на север, но градът ни е точно толкова сив и скучен както някое английско предградие, заливано постоянно от дъжд и с надвиснали сиви облаци. Англичаните обаче обичат да си разнообразяват, и макар да не са чак такива любители на ярките цветове, както са шведите или датчаните, все пак при тях съществува нещо наречено yarn bombing (или нещо от сорта на бомбардиране с прежда). Идеята май се е появила първо в Тексас, но пък в една англоговоряща среда, тези неща се разпространяват доста бързичко.

Истината е, че градското или уличното изкуство винаги си е било предимно мъжко занимание – като се започне от дизайнерите на елементи на градската среда и се стигне до младежите със спрейове, които се крият от патрулките в опити да изрисуват някоя стена (или в моя случай – платнище на камион!). А сега подобни неща се правят с прежда, нещо което все още е в сферата на типично женските дейности. Не че в youtube няма филмчета, в които мъже обясняват как се плете, просто мъжете са по-уверени в себе си .

Yarn bombing е плетене на неща, които се експонират в градска среда. Можете да облечете някое дърво. Или пък парапет. Или просто да изплетете някоя играчка и да я оставите на необичайно място. Причините хората да практикуват подобно нещо са разнообразни. Като започнем от вечното противопоставяне между високото изкуство и занаятите (което намалява може би единствено при развитието на сецесиона като стил, както и неговите локални разновидности). Всъщност ако си спомняте, художествената ни академия започва именно с преподаването на живопис и на декоративни изкуства (между другото пак в същия период), а и повечето ни известни художници са имали доста добра представа и от приложни изкуства. Дори Баухаус, училището, което става символ на модернистичната вълна, всъщност преподава и занаяти. Така че защо и днес да не съчетаем изкуството с добре познатия ни занаят на плетенето?

Някои го правят просто като форма на самоизява, други за да протестират срещу нещо. От artyarn например събират изхвърлени по улиците на Ливърпул (а вече и на други места – например Берлин и Ню Йорк) найлонови торбички, преработват ги на прежда и след това правят своя проект на някое от местата, където са намерили най-много изхвърлени торбички. По този начин се надяват да привлекат вниманието на хората към този проблем. Други, като Magda Sayeg от Тексас, са започнали просто с идеята да разкрасят квартала си. Някои го правят само заради изкуството – knitthecity.com.

И не мислете, че ние сме назад с материала – в Пловдив има Handmade day, от Къщекула са правили проект за оплитането на едно дърво в двора им, а тук и тук могат да се видят и разни снимки. При нас плетенето винаги се е практикувало, макар да имаше един период, в който не беше чак толкова на мода. Тогава плетяха само бабите ни. Мен например баба ми ме е учила да плета като малка, но една последната година се запалих отново и започнах да се уча и да опитвам нови неща (примери: тук и тук). И да, нямам никакво намерение да плета пуловери . За мен е интересен фактът, че напоследък плетенето започна да се превръща от чисто домашна дейност в обект на изследване от дизайнери и творци, за което и смятам да публикувам още един пост специално по темата.

Но какво точно прави идеята за плетенето като градско изкуство толкова привлекателна? Плетенето обикновено се свързва с нещо топло и меко, носещо домашен уют и успокоение. Докато градът за нас напоследък е по-скоро чужд, студен и непознат. И разбира се – сив и скучен. Ето защо всеки от тези малки и по-големи проекти не само че го правят да изглежда малко по-малко сив и скучен, но внасят, или по-скоро изнасят навън частица от уюта, който обикновено свързваме с вкъщи и ни карат да почувстваме градското пространство малко по-близко.

Снимките са от блога на knitthecity.com

Повечето информация е от статията в allaboutyou.com. За размишленията обаче спокойно можете да вините мен

Страшно ми харесва, че тук (Копенхаген имам предвид) имам възможност да видя и чуя доста нови неща, които никога не бих научила в София. Онзи ден например една приятелка от Барселона ми разказа за най-известния готвач в Испания, който се казва Феран Адриа (ударението би трябвало да е на последната сричка). Беше супер изненадана, че не сме чували за него, защото е световно известен, но аз си имам извинение – така и така нищичко не знам за готвенето и за световната кухня. Гледала съм само Hell’s Kitchen, и много му се радвах, но това ми е единствения досег със световната кухня изобщо.

За Фаран Адриа просто няма как да не ви разкажа, защото направо може да се каже, че е явление. Той е главен готвач на ресторанта El Bulli – ресторант с история, оценен с три звезди от Мишелин! в Коста Брава, Барселона. Между другото, разгледайте сайта на заведението – elbulli.com, защото е много различен от това, което се сещаме обикновено като стане дума за сайт на ресторант. Кухнята на Адриа е определяна като „молекулярна кулинария“, даа, и такова нещо има очевидно , но той самият отрича това и се определя като деконструктивист (!).  Последното в света на кулинарията значи неочаквани контрастни комбинации от вкусове и температури, нищо не е каквото изглежда и всъщност основната идея е да се провокират усещанията. Което е и основната цел на Адриа. Деконструктивизмът в кулинарията може да се обясни с простия пример какво прави Адриа с традиционната испанска тортила (омлет с картофи). Той разделя трите му основни съставки – яйца, катофи и лук и ги приготвя поотделно. Крайният резултат е пяна от картофи, лучено пюре и разбити белтъци. Поднася ги на слоеве едно върху друго, гарнирани с малки парченца пържени картофи, в малка чаша за шери. И това отново се нарича испанска тортила. Ако едно ястие е адаптирано, то може да бъде разпознато от дегустиращия го, но ако е преминало през деконструкция, това става невъзможно.

При Адриа не се отива да се нахраниш, за да преживяването. И хората чакат с месеци, за да се докоснат до това преживяване. Най-известен е използването на течен азот за приготване на различни ястия. Той е създател на т. нар. „кулинарна пяна“, която се прави с помощта на течния азот и повзолява придаването на нов вкус на ястие без да се променя съдържанието му. Известни са неговото еспресо, пяната от цвекло, както и от гъби. Ресторантът El Bulli работи само половин година, така че през останалото време Адриа има достатъчно време да изпробва нови рецепти в „El Taller“ – неговата собствена експириментална площадка в Барселона, която според Нурия изглежда по-скоро като лаборатория, отколкото като кухня. Сред странните ястия, с които може да се похвали са сирене от бадеми и хляб от аспержи, къпинова скрежина с вкус на тютюн, чеснов бадемов шербет, паеля със скариди, ориз и картофено пюре с аромат на ванилия. Това не е точно най-здравословната кухня, която можете да намерите, но със сигурност е най-интересната.

Адриа се обръща и към коктейлите, като ги иззема от компетенцията на барманите и ги вкарва в кухнята, използвайки и своята прочута пяна. Скоро след това прави същото и със студените и топлите напитки и експериментира и с техните вхусове.

През 2008 г. Адриа дори е обвинен, че ястията му са отровни заради веществата, които използва при рецептите, но той самият отрича да има такова нещо. През следващата година най-известният испански готвач започва да загърбва кухнята, с която е известен, и се обръща към по-традиционната кухня.

През януари тази година на конференция в Мадрид Адриа обявява, че следващия сезон ресторантът El Bulli ще затвори за двегодишна почивка. Не е ясно дори дали ще продължи да работи след това, но пък цялата тази история може да се окаже просто малък рекламен трик. От известно време насам кухнята му се приема повече като изкуство, отколкото като готвене, а и самият Адриа казва, че ресторантът всъщност работи на загуба, но пък цялата индустрия зад него – издаването на книги, демонстрациите, уроците го поддържат изцяло и така той се превръща по-скоро в лаборатория.

Ето и един разговор с Адриа в ресторанта му – в сайта на Гардиън.

Аз лично, след виски филмчета и статии, които изчетох, вече направо изгарям от нетърпение да опитам поне едно две от тези неща. Е, най-много ще се зарадвам на „снежните топки“ А сега погледнете и следващата снимка и ми кажете дори и само една причина този пост да не бъде в категорията изкуство:

Накрая ви предлагам и един пост със съвети как може да се направи резервация за El Bulli, ако случайно съм ви навила за подобно кулинарно изкушение: http://www.orangepolkadot.com/my_weblog/2010/01/reservations-el-bulli.html

3D Projection on Vilnius Town Hall

Projection on Buildings