Другото, което ме изненада е, че хората не са чували за Булгаков, Екзюпери и Маркес? Добре, Маркес не се учи в училище, но „Малкият принц“ и „Майсторът и Маргарита“ си бяха много важни (може би затова от 17-годишна не съм чела „Малкия принц“, бях развила истинска непоносимост към тази книжка). Иначе ги разбирам много добре хората, като казват, че купуването на книги е лукс. И как да не ги разбирам, като давам повече пари за книги, отколкото за дрехи и за храна взети заедно и след това хем се чудя защо пак съм останала без пари, хем нямам място вече по библиотечките вкъщи. А мен даже не ми позволяваха много много да чета като малка да не съм си разваляла очите (е направих го, така че може би просто някой трябваше да ме научи как да чета без да ги преуморявам), докато всичките ми приятели им правеха списък с книги и следобед имаха определени часове, в които да ги четат, а те клинчеха при всяка възможност. Това с насърчаването е нож с две остриета: Моля, не карайте децата си да четат насила, така само ще ги откажете завинаги. По-добре ще е ако им покажете колко интересна може да е една книга. И не ги мъчете с нещо дебело и тежко (добре, аз бях изключение, както съм и сега – колкото по-дебело, толкова по-дълго ще е удоволствието от четенето )

Имам един въпрос покрай целите тези размишления – как си избирате кои книги да прочетете? Аз лично най-много обичам просто да мина през някоя книжарница, да се завъртя покрай рафтовете, да видя дали нещо ще ми хване окото, ако не се случи отивам до рафта с фентъзито и проверявам дали има нещо ново, което още не съм чела. Случвало ми се е да си взема книги, защото са ми препоръчани от приятели, но обикновено са точно тези, които съм мислила да чета някой ден, но все съм отлагала, защото съм мислила, че съм намерила нещо по-интересно в този момент. Точно така станах фен на Бернар Вербер например. А четете ли нещо само защото всички останали са го прочели?