shamans » Музика

Нова рубрика: Непознатата музика: гърленото пеене

shamans — Fri, 29 Apr 2011 07:59:33 +0000

Докато бях в гимназията, обърнах доста магазини и оставих много продавачи учудени в търсене на автентични записи на индианска музика. Също така бях супер доволна да намеря малко келтски и галски народни песни, както и разни напеви от големите езера. Беше трудно – и да ги намеря, и да спестя пари да си ги купя след това. Повечето от тези записи не са точно за слушане всеки ден. Но пък са страшно интересни. Традиционното пеене обикновено има някаква своя специфика (не случайно казваме, че като нашите народни песни няма никъде по света), която е много интересна и рядко може да се чуе в съвременната музика. Затова и реших да започна една такава рубрика, в която да споделям някой интересни за мен народни песнопения – днес youtube е особено прекрасна енциклопедия за подобни записи и би било грях човек да не се възползва от всичкото това безценно знание, поднесено ни на тепсия.

(Mongolian throat singing – забележете колко точно звуците описват местата!)

Бих искала да започна с един тип специфично гърлено пеене, което се е развило из сибирските степи. Нямам представа какъв е българският термин за това и ще се радвам, някой да ми помогне с превода, но на английски е известно като „throat“ или „overtone singing“. При руснаците е „горловое пение“, затова и за мен „гърлено пеене“ е най-удачния вариант за превод. Подобно гърлено пеене е известно на всички континенти, но мястото, където се практикува най-много днес е Монголия, както и съседните райони на Тува и Алтай. Съществуват много стилове и подстилове, някои от който са доста подобни в Монголия и Тува. Ако се поразровите из уикипедия, за Монголия са споменати шест, а за Тува – пет стила, при това в руската статия могат да бъдат и чути, ако натиснете на имената им (препоръчвам го). Но стига приказки, оставям ви с музиката:

(Enkh Jargal - Монголия, на фестивала Musique du Monde във Франция)

Разбира се и малко звуци от Тува – Хуун-Хуур-Ту – една от най-известните тувински групи, на фестивал във Филаделфия:

А тук можете да видите и запис на място в Тува, насред равнината. И разбира се това видео за тувинските певци.

А ако тази музика ви интересува, и разбирате поне малко руски, открих един руски енциклопедичен сайт, пълен с информация – overtone.ru, перфектен за всеки, жаден за повече знания

В страницата във фейсбук съм качила още няколко видеа, включително една невероятна алтайска момчешка група, която през 2008 г. печели „Душа России“.

За капак след тази дълга лекция ви предлагам да познаете с каква музика започва филма „Монгол“ – вече не звучи като синтезиран звук, нали?

Aria Habanera – Carmen

shamans — Fri, 27 Aug 2010 13:36:48 +0000

Днес е петък. Слуша ми се музика, вместо да работя .

И ето една от любимите ми арии (макар да не слушам оперна музика обикновено) в прекрасно изпълнение на Андреа Георгиу:

Оказва се, че и версията на Невена Цонева ми харесва доста – много жива е, макар да си личи че не е оперна певица, а и произношението й е малко странно, но пък покрай нея за първи път успях да разбера почти 90% от текста, което си е напредък Кой да се сети, че и на оперните арии може да им се намери текстът в интернет – тук ги има и на френски и на английски според кой както предпочита

Иначе вече ставам фен и на Кацарова (как така не съм я чувала преди) – пее с невероятно чувство, страшно изпълнение Да не говорим, че френският й е просто перфектен (поне за моя слух), а гласът й е убийствен Ако ви хареса, непременно обърнете внимание на видеата от Bulgarian Soul тук.

Ronnie James Dio

shamans — Mon, 17 May 2010 07:00:10 +0000

Рони Джеймс Дио – най-влиятелният вокалист в рок музиката си отиде, но музиката му остава след него!

Конкурсът за обложка на Muse на фестивала в Роскилде

shamans — Sat, 17 Apr 2010 08:00:36 +0000

Фестивалът в Роскилде е най-големият фестивал в Дания и, както можете да се досетите, си е голямо събитие. Винаги канят много известни групи, подготовката тече през цялата година, три дена през лятото се отделят само и специално за това голямо събитие.

Тази година гвоздеят на програмата са Muse. За тях се говори още откакто съм тук, тоест от началото на февруари, и вероятно концертът ще е много добър. Междувременно организаторите подклаждат нетърпението на публиката с някои странични мероприятия, или както е в случая, с много интересно конкурсче за обложка на Muse. Условието е да се направи репродукция на някоя от обложките на албумите на Muse с аналогови средства – тоест недигитални, като самите Muse избират победителите. Наградата, разбира се, е билет за фестивала. Разбира се, първото място е за обложката на новия им албум, The Resistance, както казва Ивайло Борисов, „обложката е като българска илюстрация на съветска фантастика от 70-те“, но пък няма как да не призная, че резултатът е интересен и наистина чашките грабват окото (снимката горе).

Второ място

Трето място

И още една, която си харесах. Останалите можете да разгледате на страницата на фестивала или във файсбук страницата – Muse cover reproductions. А ако ви се слуша Muse, ето и линк към myspace страницата им: www.myspace.com/muse. Мен ако питате, Muse имат само една песен, но пък е велика – Uprising:

+12 dB – по една песен на ден

shamans — Sat, 20 Mar 2010 09:00:13 +0000

Много ме радват разни такива приятни сайтове като този – просто място с хубава музика, при това всеки ден и много разнообразна – +12 dB . Аз лично не слушам кой знае колко разнообразна като стил музика, но при подходящо подбрани парчета, както е тук, мога само да се наслаждавам. Идеята е прекрасна, музиката също, така че ви предлагам съботно да се потопите в тази атмосфера. За загрявка поствам песента, благодарение на която открих въпросния сайт (Highway to Hell), както една реге песничка от вчера. Оставям на вас да откривате каква друга музика има в този блог.

Looking Out My Back Door

shamans — Mon, 22 Feb 2010 08:00:51 +0000

Имам си една много любима песен, която си пускам винаги, когато искам да си оправя настроението, и винаги, когато съм в толкова добро настроение, че всички други песни ми се виждат скучни. Първо я открих като кавър от Children of Bodom, после осъзнах, че и оригиналът ме кефи. Особено като гледам видеото и просто не се стърпявам да си залепя едно огромна усмивка от ухо до ухо и да тропам в такт с каквото намеря под ръка. Аз и от преди си смятах, че Bodom са царе на кавърите, но сега вече нищичко не може да ме убеди в обратното . Колкото и да се опитвам, обаче, не виждам как някога ще успея да си тананикам в такт на фона на Alexi Laiho, така че оригиналът има защо да ме радва. Забележете само как новия клип е направен абсолютно по схемата на стария и не само че не изглежда демоде, ами е супер интересен и различен от оригиналния. Същото се отнася и за цялата песен всъщност Иначе, ако сте гледали „Големият Лебовски“, със сигурност сте чували и песничката.

Невероятния кавър на Children of Bodom:

Оригиналът на Creedence Clearwater Revival :

Песента всъщност е написана през 1970-та година от вокала на Creedence – John Fogerty, и е включена в петия албум на групата – Cosmo’s Factory. На някои места дори се споменава, че текстът описва наркотични преживявания, но моят английски явно не е толкова добър, за да го разбера. Самият Фогърти казва, че песента е писана за тогава тригодишният му син. Можете да разгледате разните коментари за самия текст в songfacts.com. На мен пък постоянно ми се върти в главата един текст, който съм чела в някой учебник в училище, жалко че не помня нито как се казваше, нито дали беше разказ или откъс от книга, нито кой го е писал… за един доктор, който раздава щастие – влиза в автобуса и предизвиква невероятно настрение само с появяването си, със шарените си дрехи, с песните си, със собственото си настроение, с движението между хората….

Ето и текста, за да преценявате сами, защото всеки вмъква по нещо от себе си в това, което чува и вижда:

Looking Out My Back Door

Just got home from Illinois lock the front door oh boy!

Got to sit down take a rest on the porch.

Imagination sets in pretty soon I’m singin’

(Chorus)

Doo doo doo lookin’out my back door.

There’s a giant doing cartwheels a statue wearin’high heels.

Look at all the happy creatures dancing on the lawn.

A dinosaur Victrola list’ning to Buck Owens.

(Chorus)

Tambourines and elephants are playing in the band.

Won’t you take a ride on the flyin’ spoon?

Doo, doo doo.

Wond’rous apparition provided by magician.

(Chorus)

Tambourines and elephants are playing in the band.

Won’t you take a ride on the flyin’spoon“

Doo, doo doo.

Bother me tomorrow, today, I’ll buy no sorrows.

(Chorus)

Forward troubles Illinois, lock the front door, oh bou!

Look at all the happy creatures dancing on the lawn.

Bother me tomorrow, today, I’ll buy no sorrows.

(Chorus)

Writer: J.C. Fogerty

via lyrics.filestube.com

Таря Турунен отново в София

shamans — Tue, 13 Oct 2009 12:31:00 +0000

Звукът беше много добър, музикантите музиканти, певицата невероятна, гласът й още повече, атмосферата, барабаните, челото… всичко всичко си беше супер, само къде са Туомас, Марко, Емпо? Има някой готини парчета, но някак липсва им оная сила на компзициите на Туомас и това ми пречи да съм истински фен на Таря като самостоятелна певица. Не мога да отрека, че хората се радваха на нейните хитове, обаче реакцията на Nemo, Deep Silent Complete и най-накрая на Sleeping Sun! Иначе се радвам, сигурно щях да се изкефя по-малко ако бяха дошли Nightwish с Анет (май тогава щях повече да се дразня!). А и след като супер глупаво изтървах предишния концерт изкарах цяла година на тръни дали изобщо ще имам възможност да я чуя на живо. Концертът си беше невероятен всъщност, независимо от моите носталгии по старите Nightwish. Майк Терана ни разби, малко не чувах челото на Макс Лиля, въпреки че бях на доста добро място откъм звучене, но може би си е заради моя избирателен слух Песните сред публиката ме разбиха, макар че изобщо не ги бях чувала, звучаха страхотно и атмосферата беше невероятна. Дано пак да дойде скоро, както обеща, защото съм там!

Този път клипчетата ми имат сравнително приличен звук (за разлика от картината), така че качвам всичките за всички фенове на северната кралица (обърнете внимание на картинката на началната страница на официалния й сайт – после как да не ми е странно като пее на испански, не че не е интересно, просто е …. ами странно е някак!):

Minor Heaven

I Walk Alone със солото на Терана накрая

Tired of Being Alone

Nemo

Deep Silent Complete

За Sleeping Sun вече нямах нито батерия, нито карта (не се бях подготвила добре нещо , но като стана дума, мерси на Ников, че снимаше през повечето време, защото как да стои човек мирен на тия песни!

Nightwish се оказа, че вече си имат статия на български в Уикипедия Найтуиш, както и Таря всъщност: Таря Турунен.

Още за Nightwish и Таря при мен:

Anette vs. Tarja – малко сравнение

End of an Era – последният концерт

Moondance – пиано кавъри

П.п.: Искам силни мъжки бек вокали!

Концертът на Guano Apes

shamans — Sun, 31 May 2009 14:49:00 +0000

Всички казват, че е бил голяма работа, но аз останах малко разочарована. Може би защотото през цялото време си мислех че е трябвало да дойдат когато бяхме на по 15 и щяхме да издивеем истински. Всъщност тогава или нямаше да ни пуснат да отидем или нямаше да имаме пари за билети… Някак и озвучението не ми се видя на ниво и онова въодушевление, с което ги слушах едно време го нямаше, а и мога да кажа със сигурност че от My Sound направо са попрекалили със суперлативите относно публиката. В крайна сметка публиката беше основно хора, които са били тинейджъри, когато излезе първия им албум, много ясно, че ще се кефят. Обаче не беше такова чудо, каквото го описвата. О да, и аз се шашнах как толкова малко хора (Универсиада не побира кой знае колко народ) успяха да вдигнат такъв шум преди биса – беше много яко и ме изкефи, но през останалото време май не беше съвсем ок. Аз напоследък все съм по трибуните, така че имам наблюдения върху публиката там и за първи път ми се случи да се чувствам странно че съм станала и да си сядам спокойно на мястото не защото съм се уморила. И добре, че концертът беше в Универсиада, защото щеше да изглежда леко кофти ако не бяхме напълнили някоя от големите зали. Btw ако не беше този сет лист, можеше и да не разбра за някои от песните, които едва познах. Sandra Nasic обаче искрено ме учуди с невероятния глас, колкото и да изчезваше от време на време (а всъщност бях малко зад озвучителите представете си). По записи звучи страшно, но не предполагах, че и на живо пее с такава сила. Иначе пред нас точно инмаше едно семейство със сигурно десетгодишния си син, което много ме изкефи. И аз мисля да си водя децата по концерти някой ден. Ето и малко снимки от събититето:

Агитката

Иначе залата беше пълна и винаги е кеф да видиш толкова много хора на едно място

Лъскавко

Голямото размятане на тениски

Ето и разходката на китариста из публиката

Защо слушам групи

shamans — Tue, 12 May 2009 20:57:00 +0000

… или защо предпочитам групарите пред соло-изпълнителите

Снимка с телефон от концерта на Аморфис

Тези дни се замислих защо повечето ми любими изпълнители са всъщност групи, а не солови изпълнители. И стигнах до няколко извода:

1. Първата важна причина е типът музика, който харесвам. Както повечето хора и аз слушам доста разнообразна музика, но си имам уклон към рок и метъл и други стилове, в които китарите имат голямо участие А както всички знаят, това си е запазена територия за групите. Не че няма изключения, но дори и Дио винаги е пеел с група.

2. Хората в една група работят заедно с години, познават се, разбират се, сработват се и това няма как да не си проличи. Най-вече на концерти. А аз обичам да ходя на концерти. Правя го избирателно (защото пак останах без пари заради билетите, които накупих), но си ходя на почти всички групи, които харесвам и за мен има голямо значение как звучат на живо. Случало се е да се запаля по някоя група след като ги чуя на живо. Така се случи с Type O Negative например, на които знаех една или две песни преди концерта на Академик. Не че сега ги слушам редовно, обаче много ме кефят. Защото свириха прекрасно.

3. В една група фронтменът е най-важната личност. Това не значи, че не случва някой друг да движи нещата в групата и да пише песните. Но всъщност всички членове „работят“ за фронтмена, защото той е лицето на групата. А какво значи това? Ами песните се пишат специално за него. Композиторът на групата познава много добре силните и слабите страни на вокала и с времето някак се наглася за него. Дори и да не го правят съзнателно, песните се пишат специално за гласовите характеристики на собствения им вокал. Това значи, че дори и да не е най-добрият певач, пак ще имаме добра песен.

4. Горният принцип се отнася и за писането на инструменталните партии. Аз обичам добра музика, а колкото и да се опитвам, не мога да открия добри музикални партии в голяма част от хитовете на много соло-изпълнители. Или поне на тези, които дават по телевизите. Тук се сещам за Инги Малмстийн, но пък той така и така си е музикант, така че изключението само потвърждава правилото. Голяма част от соловите изпълнители минават през дълъг период на излизане на концерти с различни музиканти. Някои пеят и на фона на записана музика. А това не помага за доброто звучене. Никак. Не казвам, че няма изпълнители, които са силни в студиото, но не и на живо, и че не би трябвало да се изявават ако е така. Опитвам се да хвана малко по-масовия случай.

5. Песните на един соло изпълнител, особено у нас, най-често не се пишат специално за него. Доколкото се чуват слухове оттук оттам дори се случва до последно продуцентската фирма да не може да реши на кой точно изпълнител да даде дадена песен. Това не ми се струва сериозно, а не съм професионалист, за да съм сигурна в горното си твърдение. Но съм сигурна, че така се губи онова чувство за точно прилягаща песен, каквото има при много групи.

6. В групата вокалът често взима участие в писането на песните. Това значи, че ги чуства и разбира и съответно интерпретира по съвсем друг начин, ако това беше просто някоя песен, която са му дали да научи. Тара Турунен прави изключение, но пък Томас пишеше повече от 10 години песни, които наистина само тя можеше да изпълни, така че нещата се уравновесяват. А и тя ги изпълнява прекрасно, независимо че никога не е взимала участие в писането им. В много други групи обаче точно вокалът е този, който пише. Примерно Буги Барабата. Неговите текстове са си само негови. Даже и за малко да си поговориш с него, пак ще го разбереш на минутата.

7. Соловите изпълнители често сменят стила си коренно и то неведнъж. И тъкмо харесаш някоя песен, купуваш си следващия албум и установяваш, че стилът няма нищо общо с предния. Уважам Металика примерно, задето отказаха да свирят цял живот едно и също, но не ми харесва и да не знам какво да очаквам. Роби Уилямс тъкмо го бях харесала и той изкара някакъв албум, от който слушах само хитовете и то само защото ги пускаха нон-стоп, а пък аз все още му харесвам гласа. Примерите са ми старички май, но пък и аз съм малко повече ентусиазирана, че да мога да открия по-подходящи.

8. Една известна група обикновено има много ясно изразен характер. Но мога да го определя точно и не знам как се получава, но ми е много по-лесно да определя характера на дадена група, вместо характера на отделен изпълнител. Може би защото при групите той е средно аритметично от характерите на членовете им и малките промени в настроение или нагласа не се усещат така, както когато се отнася до отделна личност. Може би взаимно се регулират. А възможно да е и защото метъл феновете са си доста консервативни и не обичат любимите им групи да се променят? (но това е обект на отделни разсъждения предполагам). Мисля обаче, че всеки би предпочел характера! И това включва държане, външен вид, начин на мислене, идеи, убеждения… все неща, които после се усещат и в музиката.

Ще да спомена и надеждата си да се появат най-накрая и нови композитори в България. Видяхме вече, че имаме добри изпълнители (примерно тези от Мюзик Айдъл), но в последните няколко години имам чувството, че добрите ни композитори са заминали нанякъде. Може и да се дължи на това, че не следя толкова подробно какво излиза. Обаче наистина последните ми любими български песни са отпреди повече от 5-6 години. Изключвам няколко песни на едни приятели (LBC), но пък тях може и с пристрастие да ги слушам, не съм сигурна.

Сигурна съм, че имаше още един-два довода сутринта като се събудих, но вече не си ги спомням. Може би някой ще ме подсети, или аз ще ги допълня като си ги спомня (или пък ще измисля нови . Все пак ще се радвам, ако някой сподели и неговото мнение. Кое предпочитате – групи или соло-изпълнители? И защо?

Midnight Wire

shamans — Thu, 23 Apr 2009 18:01:00 +0000

Това го намерих случайно днес. Едно парче на Момчил Йорданов, който в момента участва в Guitar Idol и не знам доколко има шанс, нямам идея колко и какви са другите участници, но го качвам тук, защото откакто го чух преди половин час не съм спряла да си го превъртам Между другото може да се гласува за него и он-лайн тук.