Лятото бързо си отива, топличкото започва да ни липсва, особено на мен, на която това лято ми се стори прекалено кратко. Ето защо един малък фотоспомен от лятото винаги е добре дошъл. Поздрави за всички, които тепърва отиват на море

След дълги чудения най-накрая реших, че всичките тези снимки, които правя за сайта на фирмата ни (а именно снимки на сгради), ще изглеждат много по-добре ако се реша най-накрая да ги правя HDR. И макар че после отделих половин ден за получаването на 7 добри кадъра, сайтът направо светна след като ги качих, така че нямаше как да не съм доволна. Следващия път ако се сетя и статива да взема няма да имам равна А ето и някои от въпросните снимки, които иначе можете да намерите тук.

Снима ми се! Искам пак да мога да отделя цял ден само за снимки, пък дори и на оградата зад ъгъла и се надявам много скоро да мога отделя поне някой следобед Дотогава – една снимчица наистина от оградата зад ъгъла, само че правена в Копенхаген.

Вчера ми дойде на гости една приятелка, с която се знаем от Копенхаген, което веднага ме наведе на мисълта да ви покажа как излязоха снимките от пинхол камерката, която си купих от Музея за съвременно изкуство в Стокхолм. В крайна сметка си отидох при Братя Трейман и там не само че знаеха как да ми проявят снимките (за разлика от първото фото, в което бях – това в Сити сентъра, където ми казаха че изобщо никой не може да ми прояви такива снимки), ами дори много ми се зарадваха и ме заразпитваха подробно и ми показаха и какви пинхол апаратчета продават и така нататък. Е, доста пари оставих по този повод . Мисля да се науча да проявявам снимки при първа възможност. Качвам няколко кадъра със самите копия, а сканираните оригинали мисля да покажа тия дни във фейсбук страничката ми.  Иначе снимките се оказаха много по-хубави отколкото очаквах като за първи път, а дори и от сканираните негативи. Единствено на една съм насложила три кадъра един върху друг (а ги броях уж, за да не объркам нещо ), които много бих искала да видя поотделно, но май ще мине доста време преди да ги настигна тези от „От местопрестъплението“ и да се науча да разделям кадри, които са снимани един върху друг Приемам съвети обаче

Горещо е, лятно е, 13-ти петък, средата на август. Добре че от време на време прикапва малко вода от натежалото небе да ни разхлади за минута-две, защото иначе не се живее. Мрачно, а тежко и тегаво, един поспалив петъчен следобед, който дори перспективата от още една вечер навън, прекарана във вторачване в небето с малката надежда да видиш някоя комета от центъра на София, не може да направи по-малко муден и неплодотворен откъм работа. Снимала съм си един от букетите, които получих вчера, защото жълтото на слънчогледа много ми напомня жегата навън. Приятни събота и неделя ви пожелавам

Преди време писах за българските мебели и отделих малко внимание на „Дизайн Апарат“, което може и да е българско, но много свързано с Италия предприятие – мебелите са по дизайн на Мирко Татарини от Lagos Design Studios. Този път искам да споделя възсхищението си от фотосесията на тези мебели, правена на Fuorisalone 2009, които открих във flikr профила на италианското дизайнерско студио. Публикувам само една снимка, защото не съм много сигурна, че го позволяват, но тя е достатъчна да се види перфектната композиция и идеалното осветление, както и един от любимите ми зелени цветове. В момента се опитвам да се усъвършенствам в снимането на мебели, но някак си не мога да си представя някога да постигна такова качество. Много ми се иска да разбера и кой точно ги е снимал

Три сгради, които можеш да видиш, ако вместо да гледаш нагоре, с взираш в краката си след дъжд. София, Букурещ и Малмьо, една типична българска кооперация и две емблематични за градовете си сгради – Дворецът на народите и Търнинг Торсо на Сантяго Калатрава в огледален образ.

Отивам на море. Може да е само за два дена, но имам нужда от почивка. Ще се наслаждавам на водата, пясъка и вълните и няма да мисля за нищо, свързано с работа или стрес!

Този цитат ще ви се стори познат, защото съм го публикувала преди, но сега има друга визия