Вчера ми дойде на гости една приятелка, с която се знаем от Копенхаген, което веднага ме наведе на мисълта да ви покажа как излязоха снимките от пинхол камерката, която си купих от Музея за съвременно изкуство в Стокхолм. В крайна сметка си отидох при Братя Трейман и там не само че знаеха как да ми проявят снимките (за разлика от първото фото, в което бях – това в Сити сентъра, където ми казаха че изобщо никой не може да ми прояви такива снимки), ами дори много ми се зарадваха и ме заразпитваха подробно и ми показаха и какви пинхол апаратчета продават и така нататък. Е, доста пари оставих по този повод . Мисля да се науча да проявявам снимки при първа възможност. Качвам няколко кадъра със самите копия, а сканираните оригинали мисля да покажа тия дни във фейсбук страничката ми.  Иначе снимките се оказаха много по-хубави отколкото очаквах като за първи път, а дори и от сканираните негативи. Единствено на една съм насложила три кадъра един върху друг (а ги броях уж, за да не объркам нещо ), които много бих искала да видя поотделно, но май ще мине доста време преди да ги настигна тези от „От местопрестъплението“ и да се науча да разделям кадри, които са снимани един върху друг Приемам съвети обаче

Всичко покрай мен напоследък е северно. Намирам се на север, уча за севера, намислила съм да отида още малко по на север, чета северни приказки и митологии, харесвам си автори и артисти от севера, или дори чета автори, вдъхновени от севера. 

В този случай става дума за един фотограф от Северна Англия – Graham Vasey (честичко пиша имена на латиница, за кеото се извинявам, но предпочитам така, отколкото да се ангажирам да напиша на български нещо, което съвсем не съм сигурна как да прочета), който използва съвсем традиционни методи на копиране на снимките, сребърни емулсии, lith printing (идея нямам как се казва на български) и др. Твърди, че се е завърнал към северните си корени, след като завършва фотография в Нюкасъл. Използва традиционни методи за печат на снимките си, защото смята, че му дават много по-голяма свобода за действие в сравнение с дигиталните способи. И наистина, готовите снимки притежават дълбочина, която трудно може да бъде постигната с дигитален печат. Разбира се, усещането е постигнато благодарение на прекрасните фотографии, и само засилено от способа, по който виждат бял свят. Като цяло снимките му са монохромни, черно-бели, но при печат се получават доста разнообразни оттенъци, със силни, но и изчистени композиции. Пейзажите носят точно онова чувство за непреходност, застиналост и неподвластност на времето, съчетана с малко тъга и носталгия, каквото сме свикнали да свързваме със севера

Личния сайт на Vasey; профил във flickr; първата му фотокнига.