Warning: Parameter 1 to wp_default_scripts() expected to be a reference, value given in /home/bgshaman/public_html/wp-includes/plugin.php on line 580

Warning: Parameter 1 to wp_default_styles() expected to be a reference, value given in /home/bgshaman/public_html/wp-includes/plugin.php on line 580

Warning: Parameter 1 to wp_default_scripts() expected to be a reference, value given in /home/bgshaman/public_html/wp-includes/plugin.php on line 580
Изкуство | shamans | Page 3

— shamans

Archive
Изкуство

IMG_1672

Първите няколко дена тук бях ужасена от плоската като дъска възглавница, която ми се полагаше. Спях като я прегъвах на две и пак ме боляха и глава и рамене и всичко. Затова в крайна сметка отидох да си купя нова и се оказах с цели две, защото бяха на промоция.

Popularity: 4% [?]

Read More

rockwell-Signpainter

Днес нямах намерение да ви занимавам с моята особа, но сутринта като отварях моя най-добър приятел гугъл ;), видях новото лого, което са сложили по повод рождения ден на Норман Рокуел и реших да споделя някои негови илюстрации.

Popularity: 13% [?]

Read More

anderson_frog_prince

Ако и вие като мен сте любители на приказките, със сигурност помните изданията с приказки на братя Грим и на Андерсен и какви прекрасни илюстрации имаха. Напоследък си мисля, че влечението ми към ар-нуво е продиктувано именно от тези книжки, чиито илюстрации наистина ми се виждаха приказни.

Popularity: 4% [?]

Read More

flowers

Чудейки се по нощите дали да си лягам или да измисля как да се разсъбудя и да продължа с четенето на френскоезични книги за траките, попаднах на тази страхотна идея за оползотворяване на стари списания (в моя случай), която мигом ми разведри настроението и накара мозъка ми да прещрака в друга посока. Намерих я при maya-made.

Popularity: 25% [?]

Read More
Някой път се учудвам как успяват толкова бързо да ги направят графитите, особено при положение, че тази сграда например се намира съвсем в центъра и предполагам не е много лесно да направиш толкова голямо нещо без да те усетят патрулките. Доколкото помня тия прояви не са законни. Е да, обаче ако не беше графита нямаше и да забележа, че са я санирали тази сграда и при това са я пребоядисали. Седях няколко минути в опити да си спомня какъв беше предишния цвят, но не успях. Сигурна съм че беше друг обаче. Имам и някакво смътно чувство, че имаше някакви детайли, които са се загубили, но някак не съм сигурна. Хареса ми обаче как цветовете на графита се връзват с кремавата мазилка – някак като в комплект са ми :)

Popularity: 1% [?]

Read More

Един прекрасен графит, направен точно срещу „Мис Каприз“ на бул. Арсеналски в Лозенец. И животинчето и момичето имат невероятни изражения и са пълни с живот, освен това са и страшно симпатични. Жалко, че не мога да разчета кой е авторът.

Popularity: 1% [?]

Read More

Множествената художествена идентичност

Добавяне на изображение

Архитектите сме хора на изкуството. Или така поне се е смята. Е, аз лично, освен в първи курс, винаги съм имала проблеми с намирането на компания за ходене по изложби сред приятелите ми архитекти. В крайна сметка, малко са хората, които целенасочено биха отишли на изложба на човек, чието име изобщо не са чували, най-вече защото не е ясно на какво ще попаднат.

Сетих се за това покрай изложбата на Николай Дюлгеров пред Софийската градска художествена галерия, която, макар че беше обявена на много места, все пак остава неясна за повечето колеги. Може да се види до края на септември.

Нилокай Дюлгеров е всъщност единият от двамата българи, учили в Баухаус, при това в периода му във Ваймар, и е считан за представител на футуризма. Роден е през 1901 г. в семейството на типограф и издател, умира през 1982 г. Освен в Баухаус, учи и в други европейски училища – Kunstgewerbeschule във Виена през 1920 г., Neue Schule fur Kunst: der Weg в Дрезден през 1922 г., Bauhaus във Ваймар през 1923г.

След това се завръща в България и през 1924 г. прави първата си самостоятелна изложба в галерията на ул. „Аксаков” 16. Тогава е 25-годишен. Това е може би и периодът, в който Дюлгеров е най-известен в България. През 1926 г. заминава за Торино и остава да живее там. Завършва Висшето училище по архитектура през 1932г. Преминава през период на футуризъм, но в края на 30-те години се отдалечава от кръга на Маринети (съшият, който оглавява движението на футуризма в Италия), към който се е присъединил скоро след като отива в Италия, и се отдава изцяло на архитектурата и интериорния дизайн. Изявява се и в рекламата. Той споделя модерните възгледи за тотална намеса на художника в жизнената среда, твърде непопулярни по това време в България (а и сега).

Днес в Италия името на Дюлгеров е известно, но творбите му трудно могат да се намерят. Основни източници са архивите на семейстово Дюлгерови и колекцията на братя Пинотини (известна в Италия частна художествена колекция).

Изложбата цели, макар и в сравнително малък обем, показването на различните „лица” на Дюлгеров. Досега винаги са разглеждали само отделни части от творчеството му, докато самият той е държал на цялостно представяне – например изложбата, която готви за България през 1934 г. е трябвало да включва както архитектура, така и живопис и реклама.

Винаги е представян в контекста на футуризма. Развиващите се модерни градове и многобройните изложения са места за изява на футуристите и Дюлгеров споделя общия ентусиазъм за изкуство на ежедневната среда.

Името на изложбата и на целия проект за проучване на творчеството му, дело на доц. Ирина Генова от Института по изкуствознание и НБУ (която е и куратор на изложбата) и италианеца Джорджо ди Дженова, е „Множествени художествени идентичности“, което е опит със завъртяни думи да се обясни разностранността на творчеството му, както и на личността му. Освен че се занимва с разнообразни дейности, той сменя няколко различни висши училища, и дори не е ясно как точно да бъде изписвано името му – дали както бихме го произнесли ние, българите, дали както са го произнасяли италианците.

Макар и разнообразен като подходи, абстрактните структури от картините и колажите му преминават в дизайна на интериори, в предметната среда и архитектурата, което обединява смислово цялото му творчество.

Настящата улична изложба много подхожда на Дюлгеров, който създава точно пространства на ежедневието. През 1930-те години Дюлгеров прави улични рекламни пана върху алуминиеви плоскости. Точно затова е избран и материалът на тази изложба да бъде от подобни алуминиеви табла. Или както си го наричаме сега – еталбонд (благодарение на множеството нови марки на пазара). Оказва се, че това е идеален материал за изложба на открито. Паната имаха много по-търговски вид от тези на изложбите на моста на НДК, които също не изглеждат никак зле всъщност, но все пак не толкова добре колкото алуминиевите плоскости, които, освен че притежават приятен сребрист оттенък, не се кривят и най-вече – почти не отразяват светлините на лампичките. Понеже обикновено ми се случва да гледам такива изложби на открито вечер по тъмно, аз съм от хората, които много държат на подобни липси на отблясъци, за да мога да възприема произведенията цялостно.

Предполагам на посетилите изложбата им е направило впечатление колко неподходяща се беше оказала подредбата на паната за мястото, на което бяха експонирани. Държа да обясня, че изложбата идва тук след като е била в Торино, при това изложена на много по-голямо пространство.

Между другото, понеже забавих тази публикация повече от месец (първоначалната идея беше да излезе още в началото на август, за да има възможност да се разгледа), открих и други впечатления от нея:

Еленко – http://eenk.com/?p=2529

В „България днес“ – http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/192002/palitra1.htm

Ако някой се интерсува малко повече от творчеството на Николай Дюлгеров, препоръчвам каталога на изложбата със съставител Ирина Генова.


Ако статията ви е интересна, може би следващите също ще са:

Фотоизложба „Лица на маски, маски за лица“

Изложба „Моето място в България“

Popularity: 4% [?]

Read More


„Лица на маски, маски за лица“ е едногодишен проект на фотографите Нели Гаврилова, Бойко Йорданов и етнолога Симеон Мильов, приключил в началото на 2008 г., чиято цел е популяризиране на обичая „Сурва“, дал началото на най-популярния балкански фестивал на кукерите в Перник, датиращ от 1966 г. В резултат е публикуван албум със снимки на най-характерните костюми, които се правят в момента в духа на обичая, практикуван в селата от Пернишко.

Сурва се провежда в ноща на 13 срещу 14 януари, за да се прогонят нечистите сили, които в този период излизат от отвъдното и могат да навредят на хората. Маските са огромни и страшни точно защото трябва да прогонват. Звуците на звънци и хлопатари, които носят кукерите имат същото предназначение.
В една сурвакарска дружина се различават три групи. Най-много са звънчарите, които трябва да прогонят с шума, който произвеждат, злите сили. Втората група е наречена „Сватба“ и се състои от невеста (винаги е момче), младоженец, свекър и свекърва, роднини, музиканти, поп и други сватбари, ако дружината е по-голяма. Третата група е „Мечка“ и се състои от мечкар, мечка, цигани.
В изложбата пред Народния театър има фотографии на всички групи от сурвакарската дружина. Особено интересни за мен са фотографиите на невестите с младоженците, както и на мечките, както и фотографиите на отделни маски, използвани от звънчарите.
За съжаление стъклата, които се използват при експозициите пред театъра, продължават да не са антирефлексни и възприемането на фотографиите, особено денем при слънчево време, както е на снимките, които показвам, е цяло предизвикателство. Можем само да се радваме, че започват и по-облачни дни, в които отраженията няма да са толкова много.

Надявам се скоро да мога да ви разкажа и повече за фестивала в Перник.


Снимки от откриването на изложбата в Перник: http://zapernik.com/915/
Снимки от празниците:
Сайт на Нели Гаврилова (на английски): http://nellygv.hit.bg/


Предлагам ви да прочетете и:

Popularity: 3% [?]

Read More


Иван Добрев, „Pure Morning“
Докато се разхождах с Ников във вторник вечерта из околностите на НДК в стремежа да си изпълня едно от желанията, които описах в предния пост, се натъкнах на изложбата от фотоконкурса на Макдоналдс – Моето място в България. Случайно бях попаднала на някакви бяви за него, но след това съвсем забравих за съществуването му и сега съм особено доволна, че имах възможност да видя резултатите.
Стефан Попов, „Spirit of Burgas 2008″
Човекът, който пръв се е сетил да превърне моста между НДК и Хилтън в открито пространство за изложби наистита заслужава едно голямо евала. Идеята е прекрасна. Мястото е огромно и иначе преминаването по моста е доста скучно (освен ако целта не е седене с гаджето вечерно време на парапета). Освен това по този начин се привлича огромна публика, което трудно може да стане на друго място. Сещам се например за експозициите пред Народния театър, но там мястото е малко, няма възможност за толкова големи изложби, а и разглеждащите обикновено трябва да се съобразяват и с преминаващите.
Ето и трите премирани снимки:
Първа награда – Николай Тодоров, „Зимен плаж“‘
Втора награда – Евгени Динев, „Твърде рано за риболов“;
Трета награда – Панайот Савов, „Класна стая през лятото“
Първата и трета се отличават коренно от общото звучене на изложбата.


И все пак относно изложбата: останах с впечатлението, че са изложени всички участвали фотографии, което след като разгледах сайта на конкурса, разбрах че не е така, но все пак останах с приятното чувство, че българите снимат добре. Все пак, историята на фотографията у нас започва едва десетина години след самото й изобретяване, което значи, че можем да претендираме най-сетне да я приемат като пълноправно изкуство. И все пак, за да не се отплесвам отново, нека кажа, че снимките са прекрасни, макар че, разбира се, има и такива, които несъмнено са класи над останалите. Останах приятно изненадана и от избора на журито, защото, макар и да не съвпадаше изцяло с моя вкус, все пак се виждаше ясно защо е избрана една или друга фотография.
Зарадвах се да видя и снимката на един фотограф, чийто блог отдавана следя с огромно удоволствие – Евгени Динев, който заради невероятните си снимки вече се е превърнал в доста известна личност из блог-средите. За първи път видях негова снимка извън монитора вкъщи и честно казано, независимо от неблагоприятната светлина, на която я видях, ми направи даже по-голямо впечатление.

Снимката, която задължително трябваше да вземе награда според мен, при това дори първата, е Буря на язовир Пчелина на Димитър Варушев. Невероятна е, при това съм убедена, че не е било никак лесно да се постигне, това което виждаме. Дори съм решила ако имам път натам да отида и да я видя тази красива църквица. В крайна сметка никак не е далеч от София.

Димитър Варушев – „Буря на язовир Пчелина“ – много добре композирана, с невероятен контраст между бялото на църквата, проблесналите светкавици и тъмната околна среда.
Чудя се обаче, след като не е казано изрично да се снима само природа, защо хората снимат точно това? Разгледайте сами – сред снимките всъщност няма никакви урбанизирани територии. Изключение са две от наградените снимки, но дори и те показват някаква самота, присъщта по-скоро на необятната природна среда, отколкото на местата, в които живеем. Това значи ли, че си представяме България най-вече с природата й? Ако е така, надявам се, това значи и че многобройните зелени инициативи най-после ще се увенчаят с успех, защото явно вече всички разбираме, че най-голямото ни богатство е невероятната природа, която имаме.
Димитър Гамизов, „Твойта хубост, твойта прелест, ах те нямат край“
Момчил Александров, „Намерих си гъбка“ – най-ведрата снимка на изложбата според мен.
Снимките, които прилагам, не са в прекрасно качество, но така и нямах време да мина оттам през деня. Всички те, както и значително количество неотговарящи на условията снимки, могат да се видят на сайта на конкурса http://fotokonkurs.mcdonalds.bg.


Предлагам ви да разгледате също:

Popularity: 3% [?]

Read More

Категории

RSS AnnDim

  • My Etsy shop
    After so many asks from friends I finaly opened an Etsy shop, altough I still feel a little anxious about it. This is the link: AnnDimShop. I really hope I would be able to make it with this new experience for me. I enjoyed making the brooches in it and taking pictures and listing them. […]
  • Flower brooches / Брошки цветя
    The post Flower brooches / Брошки цветя appeared first on Ann Dim.
  • Urban knits 01: Before Easter / Преди Великден
    I hope I can make at least one person smile today … Днес се надявам да съм успяла да накарам поне един човек да се усмихне… The post Urban knits 01: Before Easter / Преди Великден appeared first on Ann Dim.

Fatal error: Uncaught Error: Call to undefined function ereg_replace() in /home/bgshaman/public_html/wp-content/plugins/popularity-contest/popularity-contest.php:2531 Stack trace: #0 /home/bgshaman/public_html/wp-content/plugins/popularity-contest/popularity-contest.php(2495): akpc_is_searcher() #1 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/plugin.php(505): akpc_api_footer_javascript('') #2 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/general-template.php(2079): do_action('wp_footer') #3 /home/bgshaman/public_html/wp-content/themes/blogum/footer.php(9): wp_footer() #4 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/template.php(501): require_once('/home/bgshaman/...') #5 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/template.php(477): load_template('/home/bgshaman/...', true) #6 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/general-template.php(89): locate_template(Array, true) #7 /home/bgshaman/public_html/wp-content/themes/blogum/archive.php(35): get_footer() #8 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/template-loader.php(74): include('/home/bgshaman/... in /home/bgshaman/public_html/wp-content/plugins/popularity-contest/popularity-contest.php on line 2531