— shamans

Archive
Литература

prd-35438

Джоан Харис ми беше много любим писател преди няколко години. Попивах всичките й книги на момента, в който ги превеждаха и ги четях с огромно удоволствие – бавно и с наслада. Можете да се досетите защо – не че книгите й имат много оригиналнни истории, но езикът, на който ги разказва, тези невероятно красиви описания, мистичната атмосфера, която създава, всичко това ме е омагьосвало независимо, че след третата вече бях способна да позная какво точно ще се случи накрая.

Popularity: 4% [?]

Read More

Прочетох го това твърдение от заглавието в една статия в Аз чета и можах да повярвам на очите си. Възможно ли е да има грамотен човек, който през живота си да не е прочел дори една малка книжка?

Popularity: 2% [?]

Read More

Последният уикенд беше посветен на „Здрач“. Не бях чела книгите, нито бях гледала филмите, така че единственото, което знаех за поредицата е, че е любим тинейджърски филм и че става дума за вампири, които обаче в случая не са лоши. И може би точно затова толкова време съм стояла настрана от пордицата, въпреки че като цяло поглъщам всичко, което има поне малко „фентъзи“ в него на един дъх. Но времето и на тази поредица дойде, така че в крайна сметка изгледах двата филма („Здрач“ и „Новолуние“) и прочетох и четирите книги на един дъх. Какво ми е мнението ли? Ами…

019669710

Popularity: 17% [?]

Read More

KingmakerKingbreaker

Първата книга, която си купих в Копенхаген, всъщност две, са книгите на Карън Милър –   „The Innocent Mage“ и „The Awakened Mage“. харесах си ги заради кориците, а и защото името беше съвсем ново за мен, а все пак изглеждаше интересно. И бях зарязала сума ти недочетени книги в София, трябваше да наваксам с нещо. И макар в началото да тръгна трудно, защото и английският ми искаше малко ошлайфане, не можах да спра да ги чета, докато не завърших последната страница на втората книга.  Не че историята е нещо невиждано, но пък какво от това? Още не мога да разбера защо хората продължават да искат да са изненадани от някоя история, от сценарий, за мен има предизвикателство и в постоянното разнообразие, в невероятно многото варианти, по които може да се разкажат някои почти еднакви истории. Особено тази – за неукият рибар с ужасен характер, седмият син, тръгнал да търси щастие в големия град, който постепенно се издига все повече и в крайна сметка спасява света и разбира се, го променя. Същата стара история за героят, който ще спаси всички.

Но самият герой, характерът му, начинът по който постоянно се опитва да откаже да направи това или онова, начинът по който постоянно недоволства, но в крайна сметка прави точно, това което трябва, независимо на каква цена, начинът му на говорене, който дори аз успях да усетя (една от най-отличителните черти на Ашър е ужасният му акцент. Дори със скъпите дрехи успява да свикне, но не и да си промени говора ;); изпитвах истинско удоволствие да чета как постепенно се променя все повече и повече, едно нещо след друго, водещо го в крайна сметка към финалната битка. В повечето истории героят се появява млад и зелен, но обикновено е трудно да проследиш, да усетиш кога точно е се е променил дотолкова че да може да води армии и да се изправя срещу злото без да му мигне окото. А при Ашър може да се проследи всяка поредна стъпка – от решението да отиде в града – с тогавашните му простички мечти, които така и никога не успява да изпълни, през решението да работи за принца, новите дрехи, новите отговорностти, новите проблеми и как все по-лесно се справя с тях, през страхът който изпитва от магията и от това, което го очаква, до финалното му изправяне срещу Морг.

Второто нещо, което ме грабна, са отношенията му с принца – с братът, който никога не е имал. Отначало принцът е учител на Ашър, но и цени невероятната му искреност, която е така необходима на непритежаващият магия принц. После двамата постепенно се превръщат в приятели, в нещо повече от приятели. Ашър все повече започва да помага, да се грижи за принца, да го защитава, докато в един момент буквално си разменят местата и Ашър поема задълженията на Джар, а той отговорността да го защитава. И се проваля разбира се, но пък успява другаде – в крайна сметка успява да даде живота си, вместо този на Ашър, за да бъде спасено кралството Лур. Нещо, което Ашър казва, че никога няма да му прости, а всъщност после той самият моли за прошка.

Героите в книгата са толкова живи, всеки с неговите проблеми, задачи, задължения, с бремето, което трябва да поеме, всеки със своите опасения, страхове и лични битки, с своите победи и загуби.

Разбира се, има си и нещо странно в това поредицата да е само от две книги – на някои места си мислех, че същото това нещо щеше да е много по-добре разгърнато в три книги, но може би прекалявам. Предполагам, че ако ги четях на български нямаше да имам такова чувство, макар действително да има възможност за по-детайлно разбработване на някои моменти. Например последната битка. Потготовката за нея беше бърза, свързана с просто научаване на няколко заклинания, а самата тя ужасно кратка, без кой знае какво действие или нещо необичайно. Но това не е важно. Книгите си заслужават да се прочетат, и не са нещо, което ще се забрави веднага.

Тази седмица ще се отправя в търсене на продължението – Fisherman’s Children – от двете книги „The Prodigal Mage“ и „The Reluctant Mage„.

Две ревюта на „The Innocent Mage“, които може би ще са интересни:

Krystal Larsen

Fantasy Book Critics

Popularity: 4% [?]

Read More

Като видях скръбта да пие чаша печал,

извиках й: „Нали е сладка?“. „Ти ме хвана“, отвърна тя, „И провали ми търговията,

как ще продавам печал, щом знаеш,

че таз печал е блаженство?“


Джеляледин Руми (1207 г. – 1273 г.)


Тези дни в Пловдив има фестивал „Цветя на Корана“, посветен на арабската култура

Popularity: 8% [?]

Read More

demon4

Вчера се занимавах с политики и други ядосващи ме неща толкова време, колкото сигурно иначе отделям за една година, така реших да сменя темата и да напомня, че 13 и 14 януари са дни на Яворов. Не че знаех,  но пък това добър повод да си припомним нещо от творчеството му. По този повод ви поствам едно от първите негови стихотворения, които научих наизуст, и което още си ми е любимо, въпреки че вече не си го спомням толкова добре:

Popularity: 2% [?]

Read More

Познайте защо съм си сложила един цитат от „Wintersmith“ тази седмица в категорията цитати!

Малко преди Коледа не изтърпях и си купих няколко книжки на Тери Пратчет на английски. Не съм ги чела, а и знам, че скоро няма и да мога да ги прочета на български (феновете знаят защо!). Та така, понеже ми беше новогодишно такова, а Прасоколедата отдавана съм я чела, този път захванах Wintersmith. Много се радвам, защото чак сега започнах да разбирам оригиналните му текстове (сетих се за жалките си опити да чета „Monstrous regiment“ преди има няма 8 години).

Terry Prattchet - Wintersmith

Terry Prattchet - корица на книгата Wintersmith

Честно казано, отново си беше истинско удоволствие. Книжката пак е пълна със свежи идеи, не малко закачки и смешки, стари домашни трикове и всеизвестни истини, които обаче придобиват съвсем друг смисъл, когато ги видиш написани черно на бяло.

Popularity: 4% [?]

Read More

Намерих ги в ariman.info и ми се видяха много полезни:

1. Ако е възможно да спестите някоя дума, махнете я.
2. Никога не използвайте по-дълга дуам там, където може да се използва по-кратка.
3. Никога не използвайте пасивен залог, когато можете да използвате активен.
4. Избягвайте чуждици и технически термини.
5. Никога не използвайте метафора, която сте прочели някъде другаде.
6. Нарушавайте тези правила, ако не искате да изглеждате нелепи, когато пишете.
Всъщност най ми хареса последното ;)

Popularity: 1% [?]

Read More

„Бард“ отново ме изненадаха приятно като видях пълното издание на трилогията на Филип Пулман на един рафт в Техномаркет докато търсех някаква джаджа, и съответно си тръгнах с книга, макар и без заветната джаджа.

Прочетох я почти на един дъх, макар че ми отне няколко дни, защото в изданието са събрани и трите книжки от трилогията, а именно „Златният компас”, „Острият кинжал” и „Кехлибареният далекоглед”. Гледала съм филма по „Златният компас” и въпреки, че го гледах с удоволствие, не ми направи кой знае какво впечатление. Дори установих, че не си спомням как точно свършва филма. За сметка на това книгата ми беше много интересна. Както всички фентъзи книжки започва с една идилия, която бързо е нарушена, главният герой (в случая героиня) му се налага да тръгне на път и започват приключенията.

Хареса ми как се развива образът на Лира в различните романи. Отначало си е едно жизнерадостно и весело дете, но постепенно се сблъсква с всякакви ужасии, налага ú се да прави различни трудни избори, родителите й я отблъскват и тя неусетно пораства и започва да мисли по различен начин – съвсем като възрастен, без наистина да е минало толкова време. Самото действие много се променя. Отначало всичко е леко наивно. Да, има лоши, обаче не е кой знае какво, но с течение на времето героите научават все нови и нови неща за Праха и за света, в който живеят, все повече се доближават до същността на нещата и всичко започва да изглежда все по-истинско и по-сериозно, въпреки че всъщност приключенията им става все по-измислени ;). Хареса ми как накрая Лира и Уил все пак намериха вътрешен покой, въпреки че нещата не се наредиха точно така, както бихме очаквали от края на една детска книга.

Струва ми се, че все по-често в детските книги започват да изчезват изцяло положителните и изцяло отрицателните герои. Майката и бащата на Лира са точно такива – през цялото време изглеждат все по-лоши, коварни, жестоки, а накрая правят толкова голяма жертва и то от обич към нея. И в историите за Хари Потър имаше един ужасно лош персонаж, на който накрая Хари кръсти сина си, защото всъщност се оказа, че не бил точно такъв, какъвто е изглеждал. А преди си имахме една мащеха, някой голям и страшен вълк, вещица и други подобни, които както си изглеждаха лоши, такива и се оказваха. Дали децата усещат тази промяна? Дали им влияе по някакъв начин? Дали сме успели да ги научим за сериозността на избора, който правим?


Popularity: 1% [?]

Read More

Категории

RSS AnnDim

  • My Etsy shop
    After so many asks from friends I finaly opened an Etsy shop, altough I still feel a little anxious about it. This is the link: AnnDimShop. I really hope I would be able to make it with this new experience for me. I enjoyed making the brooches in it and taking pictures and listing them. […]
  • Flower brooches / Брошки цветя
    The post Flower brooches / Брошки цветя appeared first on Ann Dim.
  • Urban knits 01: Before Easter / Преди Великден
    I hope I can make at least one person smile today … Днес се надявам да съм успяла да накарам поне един човек да се усмихне… The post Urban knits 01: Before Easter / Преди Великден appeared first on Ann Dim.