Миналата седмица беше много песимистична. Започна в понеделник сутрин със счупена витрина (за втори път последните няколко месеца), мина през една хайка едри мъже, които се представиха за клиенти, а в крайна сметка ми откраднаха портмонето с всичките ми документи в него (само задграничен паспорт ми остана!), лека катастрофа заради блокирали колела на заледения „Тодор Александров“, ходене пеша и по автобуси и метро, което отдавна не ми се е налагало, та дори и билетчето за автобуса ми откраднаха, а като прибавим и всичките кофти новини по телевизията и ясната посока, в която е тръгнала вътрешната ни политика напоследък, а именно към смачкване на малкия и среден бизнес, от което съм лично засегната, и някак напоследък не мога да видя някакво добро бъдеще.

Полицаите всъщност ме изненадаха приятно. След като първоначално ми се накараха колко съм тъпа да се оставя да ми откраднат портмонето, което си го знам и без да ми го напомнят, благодаря, в последствие се оказа, че все пак са се задействали по въпроса, защото въпросните мои познайници били доста редовни в тези мероприятия. Е, не ми стана ясно защо ми показваха снимки на джебчии, след като беше пределно ясно, че тези са класи над обикновения джебчия, когото хващат редовно за дребни провинения, но здраве да е, важното е да действат. И да са предупредени, че да не изгарят и други доверчиви хора като мен.

В един момент обаче започнах да се питам защо сме се превърнали в такава разрушаваща и нищо нещадяща нация. Мисля, че двете счупени витрини и многократните надписвания с графити, съчетани с дългата дискусия във фейсбук, която се заформи след предишната ми публикация, както и с дискусиите около паметника на съветската армия, новините, в които не отразяват изобщо хубави неща като новата детска площадка в квартала, макар да помня много добре какъв шум вдигнаха около протестите на родителите, когато разрушиха последната, а може би и фактът, че все пак съм с образованието на архитект и за мен съграждането на нещо ново е дълбоко вкоренена цел, всичко това ме накара да реагирам и да осъзная, че сме се превърнали в една вдетинена нация от рушители, от която вече не ми се иска да съм част, защото подобни идеи са ми чужди. Заприличали сме на хлапаци, които обикалят късно вечер по улиците и се опитват един на друг да покажат кой е по-смел като счупят я някоя пейка, я някое стъкло на спирка или каквото друго им попадне под ръка само за да изглеждат по-готини в очите на съучениците.

Не разбирам какво удоволствие намират хулиганите из квартала да мятат камъни по витрините и прозорците на колите. Не разбирам защо трябва да изписват чергилото на един камион отдолу догоре без да се замислят колко усилия отиват за изтриването на всичката тая боя (два дена!), а ние не можем да не я изтрием, защото катаджиите глобяват за подобно нещо. Не ми е ясно защо трябва да хабят парите на родителите си за спрейове само за да си доставят моментно удоволствие. Няма никаква логика в това, само хабене на средства и енергия. На същите тия хора лично бих предоставила място, че дори и спрейовете ще им купя, ако решат да нарисуват нещо стойностно и го направят без да вредят на никого. Аз съм фен на графитите. Даже ще ги публикувам и ще покажа колко са хубави. Обаче сега само ги псувам и се ядосвам колко мъчно се трият. И не разбирам какво му е интересното да минаваш и да си оставяш подписа на всяка врата и гладка повърхност точно както кучетата си маркират територията. Все си мисля, че сме по-горе от кучетата да му се не види.

Не разбирам и защо трябва да си разрушаваме паметниците, пък били те и комунистически. Така и не ми стана ясно защо разрушихме всичко, което беше направено до 90-та, за да го възстановяваме сега повече от 20 години или по-скоро да продължаваме да отричаме по презумпция без оглед на това дали е било наистина действащо или не. И изобщо не разбирам какъв е този наш постоянен стремеж и обсебеност от разрушаването като такова. Оставяме нещата да се разрушават от само себе си в най-добрия случай, но повечето пъти си ги разрушаваме най-чистосърдечно просто заради тръпката.

Нещо се е счупило, при това май се е случило отдавна и явно без изобщо да разберем. Нещо се е счупило във възприятията ни за света. Защото човекът винаги е бил творец и създател, а ние сме се превърнали в пълната противоположност

Както писах в събота, наистина излязох с колелото и си повъртях педалите бая, помпах гуми, ядосвах се, че нито имам багажник, нито мога да си монтирам кошницата, която си донесох чак от Дания, нито имам място за бутилка вода (поради което и към два часа вече тотално слънчасах и се уморих); карах и по улици и по тротоари, затъвах из паркови алеи от чакъл, или пък минавах през изпотрошени стъкла, пак в парка, както и на едно място пред блока; колите караха ту много далеч от мен, ту профучаваха току до мен, един автобус направо щеше да ме отнесе; пробвах се и по тротоарите, които следобяд си бяха направо пусти, но щях да получа мозъчно състресение от постоянното друсане през кривите плочки; реших да пренаредя плочките на едно място, после се отказах, защото реших че има много по-важни и по-приятни неща с които да си губя времето; зачудих се защо още не съм си купила верига и защо реших да си хвърля старата раница, която все още се държеше, вместо сега да се чудя къде да си сложа една бутилка с вода; а накрая дори и мускулна треска или някакво напрежение в краката не усетих, макар че наистина – минала съм по-малко от 15 километра и то с две големи почивки, така е трудно мога да кажа че съм се преуморила, освен ако не смятам жегата.

В крайна сметка установих, че дебелите гуми с големи грайфери са абсолютно задължителни в София, особено ако искам да мога да минавам през парка, особено ако този парк е Западен парк и също особено много ако искам да карам по тротоарите когато няма хора за по-безопасно уж. Освен това колелото ми е ужасно бавно. И по наклон да го пусна пак не се засилвам достатъчно, имам чувството, че се влача с него. Липсвам ми бегача от Копенхаген, на който успях обаче да спукам и двете тънки по сантиметър гуми. От друга страна с него ме беше страх и малки бардюрчета да качвам, а те са под път и над път в София . Също така ъгълът ми на виждане, когато се обръщам назад да погледна, е мноого малък. Трябва да тренирам повече да мога да се завъртам достатъчно без да губя равновесие И така и не ми стана ясно хората как успяват да се справят с това през седмицата в натоварените часове? Събота беше съвсем наред и съвсем спокойно и нормално, но какво ли би било в понеделник например не мога да си представя.

Снима ми се! Искам пак да мога да отделя цял ден само за снимки, пък дори и на оградата зад ъгъла и се надявам много скоро да мога отделя поне някой следобед Дотогава – една снимчица наистина от оградата зад ъгъла, само че правена в Копенхаген.

Горещо е, лятно е, 13-ти петък, средата на август. Добре че от време на време прикапва малко вода от натежалото небе да ни разхлади за минута-две, защото иначе не се живее. Мрачно, а тежко и тегаво, един поспалив петъчен следобед, който дори перспективата от още една вечер навън, прекарана във вторачване в небето с малката надежда да видиш някоя комета от центъра на София, не може да направи по-малко муден и неплодотворен откъм работа. Снимала съм си един от букетите, които получих вчера, защото жълтото на слънчогледа много ми напомня жегата навън. Приятни събота и неделя ви пожелавам

София може да бъде много красива. И макар че още ми мирише на какво ли не отвсякъде от където мина, все неприятни миризми; когато си отворя очите, и когато ми остане време да се поразходя, започвам да забелязвам, че София е започнала да става много красиво местенце. Поне тук-таме

Снимките са от ЦУМ, защото точно там се случи да походя малко с фотоапарат в ръка, а и там контрастът между строителните гледки около метрото и подредената част около универсалния магазин прави доста голямо впечатление.

Завършвам с едно колело, защото из целия град има все повече колелета и все повече хора на всякакви възрасти, които ги карат. Успях да видя човек с костюм, едно момиче на токчета, няколко души, натоварени толкова много, колкото преди не бях виждала в София, както и колелета с ремаркета

Оглеждахте ли се снощи за сияния в небето? Предполагам след като слънчевото изригване беше споменато във VESTI.BG доста хора са разбрали за това, но колко ли се сетиха да погледнат към небето всъщност? Аз лично се сещам да гледам нагоре прекалено рядко напоследък. Да не говорим, че облаците редовно се появяват точно когато има нещо интересно за зяпане

Слънцето обаче играе важна роля в живота ни и не е никак лошо да следим какво става с него, особено с този период на по-силна активност, в който сме в момента. Така че днес гледайте да не стоите много много на слънце, защото е доста опасно, а пък ако искате да следите какво става с дневното ни светило, най-добре посетете spaceweather.com или пък в сайта на SDO, където можете да намерите голямо количество снимки и илюстрации на различни феномени, свързани със слънцето, както и много информация за цикъла и всичко важно около слънцето.

Вече излизах три или четири пъти по кафета или разни други заведения и всички сядат вътре! Може да има маси навън, може да не са на улицата, като предложа да седнем отвън никой не ми обръща внимание. Времето е прекрасно, а ние се врем в запушеното заведение, в което някой ти издиша тютюнев дим в лицето, а климатикът разнася странни миризми, защото вън подухвало леко. Помощ! Аз си мечтаех за това време няколко месеца подред!

Та хич не съм си и подала носа навън точно защото времето не било хубаво или пък защото всички са заети. Мда, още в понеделник бях в офиса (не че беше задължително) и се запознах с всички възможни актуални и не толкова проблеми. Което не е лошо, ама можеше да изчака до вторник предполагам? Поне докато си разопаковам багажа?

И е много сиво! Аз и преди си знаех, че София не е много цветна, обаче сега всичко ми се вижда сиво и е много подтискащо. Даже зеленото на дърветата нещо не ми се вижда много зелено Освен това вървя и само си казвам: „ето това тук могат да го оправят, там може малко цветя да сложат, тук трябва една пейка…“ все в тоя дух. Не е добре – човек остава много разочарован така, или пък си измисля работа, която няма възможност да свърши.

И друго нещо ми направи впечатление – явно много съм им свикала на тия високи датски мъже, защото в понеделник виждах само мъже с бирени шкембета или мускули от фитнес, които не могат да си допрат ръцете до тялото. А преди си мислех че мъжете са ни съвсем нормални и добре изглеждащи. Дано от другата седмица да започна да срещам и такива, че тези в началото ми дойдоха в повече

Общо взето нищо ново под слънцето предполагам – всеки прави сравнение, когато е бил дълго време някъде в чужбина. Аз обаче си знам че до седмица-две тези неща няма да ми правят впечатление вече и няма да давам зор да сядаме навън, да ходим на разходка в парка или да караме колело и съвсем ще се срастна с колата, както винаги е било, а нещо никак не ми се иска това да се случва. Имаше си много хубави страни датския начин на живот. Например сега всички ми казват че съм отслабнала, което е много далеч от истината, но пък след толкова много въртене на педали изобщо не усещам кога съм се качила пеша до 7-ия етаж например, а преди се задъхвах бая до там. И ходенето ми липсва вече – от както съм в София сигурно не съм извървяла повече от километър пеша – представяте ли си? А снимките – една снимка не съм направила, само пренасям багажи и подреждам

Това е призив. Защото малките неща, умножени по хилядите и милиони хора, които ги прилагат, могат да се превърнат в големи! Приложете днес едно, утре друго, след време всички, превърнете това в част от ежедневието, в единствения начин, по който да стават нещата. Научете всичките си роднини, приятели и познати да го правят! Измислете и вие нещо, което щади природата, приложете го и го разкажете на всички. Защото България има прекрасна природа и от нас зависи да я запазим. Защото светът трябва да бъде приветливо място за живеене. Защото екосъобразне съвсем не значи без удобства. Защото ако не стане от първия опит, ще стане от втория, но никога няма да стане без да се опита.

Оставяйте колата, когато времето е хубаво!

Не купувайте ненужни неща!

Не хвърляйте това, което може да се преизползва!

Затваряйте кранчето на чешмата, докато си миете зъбите!

Сменете старите крушки с нови енергоспестяващи когато изгорят!

Не оставяйте телевизора включен ако не го гледате!

Не зареждайте телефона цяла нощ, ако са му необходими само два часа!

Отказвайте найлоновите торбички!

Не използвайте бутилирана вода!

Купувайте местни продукти!

…..

има още толкова много, но все мънички неща, с които по малко по малко всеки би могъл да свикне. Сигурна съм, че доста от тях ги прилагате, а и може би ще ме подсетите за още?

Междувременно препоръчвам да погледнете:

We are what we do

Gorichka.bg

Story of stuff – особено филмчето!

Ето и една идея за хора с дворове (засега) – Екокомпост.бг

Мисля че доста хора са забелязали проблема, който сайтът ми имаше с Интернет Експлорър – зареждаше само началната страница. Това, всеки би се съгласил, е доста неприятна история, но аз все още нямам идея от къде и защо се е получило. Хрумна ми обаче, че като пипам кода на темата ми, при това без да съм съвсем наясно какво точно правя, вероятно съм прецакала нещата лекинко. Ето защо днес осъмнах с идеята да си сменя темата по възможно най-бързия начин. Разбира се, пак съм недоволна, но пък мисля че ще свърши работа засега – най-важното е, че фонът на текста е светъл, на което държа, за да може да се чете по-лесно, и самият шрифт е мъничко по-четлив от предишния. Иначе темата се предполагаше че може да си сменя цветовете, но се оказа, че не е точно така, тъй че предполагам в скоро време или ще я сменя или пак ще започна да бърникам по нея

Надявам се сега вече да няма пробеми с Експлоръра, поне моят зарежда постовете, но все пак, пишете ми ако нещо не е наред. Всъщност пишете ми и ако е наред, защото иначе ще реша, че просто никой не е забелязал точно този пост

Предполагам всички знаят, че когато се съберат много хора на едно място, те бързо се превръщат в тълпа, интелигентността на която се равнява на интелигентността на най-глупавият от тях, разделена на броя хора в тази тълпа. Весело изказване, но истината е, че когато се съберат много хора от различни краища на света, каквато е ситуацията тук в момента, а именно много чуждестранни студенти на едно място, повечето от тях от племето на вечно скитащите по света, изведнъж се оказва, че имаш под ръка необятна енциклопедия, с която винаги можеш да се консултираш как да пътуваш, къде, какво да правиш и да не правиш, и как да ти излезе евтино, без д апропускаш най-интересните заведения или забележителности. По-добро е от пътеводител, защото успяваш да видиш и кой как е реагирал на различни неща. И не е като да разпитвам само приятелите ми в България, защото малко или много си имаме някои традиционни дестинации и почти всички си следваме точно тях – почти всички сме били в Италия да разглеждаме забележителности, в Гърция (особено традициооното пътешествие до ИКЕА в Солун), на море в Турция, на ски в Австрия или пък в Испания и Германия повече от веднъж. Това са ни най-близките дестинации, съответно и най-леснодостъпни. Може да включим и Кайро разбира се, както и Лондон (благодарение на евтините билети от Wizzair). Да, има и страшно много хора, които са работили поне едно лято в Щатите, но самото понятие Щати е доста големичко. И така. И за колко хора се сещате, които са били в Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка, Ямайка, Мексико, Виетнам, Корея, Китай, Афганистан и т.н.? Аз не много. А ето че тук не само познавам, но са и готови да ти кажат как да стигнеш до там, къде да спиш, какво да правиш и колко ще ти струва напитка в заведение, или храната в ресторант и т.н.

Така че попивам информация, и се надявам да имам време и възможност да я използвам по-нататък Иначе тук всички казват, че навсякъде е по-евтино от Копенхаген, така че студентите да си избират спокойно някоя интересна дестинация и да тръгват по великденските празници, което не е съвсем вярно, защото в Швеция си е по-скъпичко, само ИКЕА е по-евтина там. Но пък най-големият съвет, който дават на студентите тук, е да пътуват в Източна Европа – Прага, Будапеща, Рига. Е да, там за парите, с които тук си купуваш бира или кафе можеш да се нахраниш нормално. На мен обаче ми се ще да разгледам Скандинавия. Тук Wizzair никак не върви, макар че летят от Малмьо, но пък има няколко други low-cost компании:

Easyjet

Ryanair

Flyniki

Cimber Sterling

или Skyscaner, който търси най-евтиния билет на различни компании.

Има и няколко сайта, в които могат да се намерят хостели, при това не само в Скандинавия:

Hihostels

Hostelworld

Hostelbookers

И не на последно място слагам сайта Spotted by locals, който предлага доста интересна информация за града, който ви интересува, разделена по различни теми, и при при това доста повече места, отколкото се споменават обикновено по туристическите сайтове, включително транспорт, хостели и хотели, календар на събитията.

Ако пък предпочитате да се разходите с гид, и се намирате на някое от следните места – Амстердам, Берлин, Брюксел, Дъблин, Единбург, Лондон, Хамбург, Йерусалим, Мадрид, Мюнхен, Париж, Прага или Тел Авив, най-добре разгледайте този сайт – Sandeman’s new Europe, защото те предлагат безплатни такива, при това на професионално ниво.