Продължавам темата с фолк метъла и макар че започнах с руснаци, нали уж са ни по-близки по душа, сега се преместваме в Швейцария и ще посетим Eluveitie. Името означава „Аз съм швейцарец“ (helvetian), а доста от песните на групата са на изчезналия галски език, който се е говорел в земите на днешна Швейцария (това е келтски език, говорен от галите). Групата има много специфично звучене, дължащо се на съчетанието на всевъзможни инструменти – мандолина, свирка, виола, китари, гайди, вид испанска гайда, наречена „gaita“ (кой знае може ние да сме им я занесли;), ирлански плосък барабан – bodhrán, (който много съмнително прилича на шаманските барабани в Сибир и при ескимосите); и да не забравяме разбира се и „хърди гърди“ – тази необикновена цигулка с колело, много добре позната в Унгария, Полша, Беларус и Украйна, но и виртуозно използвана от Анна Мърфи от Eluveitie. Бандата има минимум 8 члена, при това основната фигура – Кристиан Гланзман освен че изнася повечето вокали, и свири на какво ли не, така че разнообразието не бива да ви учудва.

Групата беше на концерт в София наскоро заедно с още една фолк метъл банда – Korpiklaani. Ако като мен сте го пропуснали, надявам се скоро да решат да ни посетят отново

„Omnos“

„Uis Elveti“

„Inis Mona“- ето и една на английски

—

За довиждане ви оставям линк към една колекция със записи на хърди гърди от различни места във vbox – линк.

Новата дестинация отново е в Азия – този път в Южна Корея. Няма да разказвам подробности – този път ще ви покажа няколко песни от един корейски сериал, които наскоро гледах. Сериалът се казва Midas (на корейски го произнасят нещо като „Майдасъ“) и се оказа доста интересна история за игри на фондовата борса и икономически спекулации. Но си имаше и задължителна любовна история, и много добра музика към него.Започвам с най-запомнящата се песен – „She will dance“ на Na Yoon Kwon:

„Sad Love“:

„I Want to Wait“

Между другото навсякъде, където чуете нещо включващо „sarang“ и производните, знайте че се говори за любов и кой колко и кого обича.

А ето и една песен на No Min Woo, който играе и една от ролите в сериала – „Can I Love You“:

А за който предпочита да разбере и за какво се пее – в това клипче, част от сериала, от 6:15 нататък можете да чуете същата песен с английски превод. При това на мен ми звучи по-добре, защото я свързвам и със сцената

Това беше временното включване от Корея – дано да ви е харесало! Следващия път ще гледам да се върна към добрата стара Европа. Дотогава можете да чуете и предишните неща – Гърленото пеене (Монголия, Тува, Алтай), „Аркона“ (руски фолк метъл), и Улемжийн чанар (монголска народна песен).

Когато бяхме малки най-хубавото нещо на първи юни беше, че дават „Милион и едно желания“. Нямам представа сега какво дават по телевизиите на деня на детето, но пожелавам на всички деца, особено на мъника на снимката, който се казва Мони, едно незабравимо и много щастливо детство!

По нова година се сдобих с kindl и трябва да кажа, че съм много доволна от него, макар това изобщо да не значи, че съм се отказала от хартиената книга. Но тази малка машинка се оказа къде къде по-удобна отколкото да мъкна със себе си книги. И на път като съм, редуцира багажа ми значително, а за в София през седмицата да не говорим – стои си в чантата ми винаги и изобщо не ми се пречка, а вече и не се изнервям ако трябва да почакам някого, защото винаги си имам хубава книга под ръка . Някъде през март обаче осъзнах, че вече е крайно време да го сдобия и с калъфче, а пък тези дни се сетих, че може и да го наснимам. Този път не съм в сивата гама, защото машинката така и така е сиво-черна, затова си избрах едно жизнерадостно синичко, допълних с малко  дантелка, едно обкантване (май единственото, което мога) и една бяла фльонга за завръзване. Цялата работа отне половин ден с измислянето, а от тогава си стои постоянно в чантата ми и пази ценната машинка от надраскване и удари. За последното съм сложила и подплата, за да е по-мекичко.

Този петък в крайна сметка се престраших и отидох на Велошествието, което от Велоеволюция организират периодично. Оказа се 14-то подред! Дори попаднах на мястото, където направиха и рекорда за максимално количество велосипеди на минимално място. Мисля че се събрахме на 230, но имаше място за още струва ми се, ако се бяхме сбутали още мъничко. Даже и с лепенка се сдобих . Концертът не беше интересен, но пък всичко това се оказа едно страхотно преживяване не заради съпътстващите дейности, а заради маршрута, който бяха избрали. За мене беше почти сюрреалистично преживяване да мина с колело по Раковска, Нансен и Евлоги Георгиев, заобиколена от страшно много велосипедисти и почти никакви коли наоколо. И беше тоолкова тихо! На 20 метра едни от други с едни познати си говорехме съвсем нормално и се чувахме без никакъв проблем! При това все пак с цяла тълпа около нас и дори звънци и скандирания за велоалеите. Е как да не минеш цялото разстояние с лепната невероятно глупава усмивка на физиономията?

Мога само да си пожелая повечко велосипеди и по-малко коли в София. Аз поне ще се опитам колкото е възможно повече да заменям колата с колело!

Явор Джонев пред списание „Осем“ – „Кризата е най-доброто време за промяна“,

брой 4(28) април 2011 г., стр. 27

Жалко, че гугъл все още не предлага превод от монголски! (иначе щях и подробности да разкажа!). Текстът можете да го видите тук, но понеже гласните се удължават е много трудно да се проследи дори и написан с нашата азбука. Аз лично досега стигам само до четвъртия ред Сериозно – ако някой знае горе долу какво се пее, да споделя!

Текстът е от Данзанравжаа и, както и при нашите народни песни, заглавието е всъщност първите думи на песента. Предлагам ви две версии – първата е по-близо до оригинала и по-разбираема откъм текст. Другата ме накара да споделя тази песен с вас.

Още една традиционна версии – тук, а ето и тази, която оставих за десерт – една наистина съвременна версия:

Ако и на вас ви е харесала, заповядайте в страницата на изпълнителката Деги.

„Ярило“

„Гой, Роде, гой!“

След като чух за първи път тази група, останах най-очарована от факта, че можех да разбирам какво пеят. Свикнала напоследък с финландски, шведски и норвежки думи, славянската реч направо ми гали ухото.

„Стенка на стенку“ (Стена до стена)

——-

Фолк метълът е цяло течение в метъл музиката и макар да няма несметен брой представители, е събирателно за доста разнообразни групи, които се вдъхновяват от фолклорната музика в своята страна и я пречупват през призмата на съвременната метъл музика. Резултатите понякога са изумително добри, но за съжаление групите съвсем не стават толкова известни и популярни, колкото ми се струва че заслужават да бъдат. Всъшност много малко хора около мен (може би само някои отколешни метъл фенове) успяват да се сетят за подобна група, затова и реших, че те също трябва да бъдат включени в тази рубрика.

Следващите статии планирам да бъдат посветени на Eluveitie и ветераните Cruachan.

Пламен Русев,

председател на борда на „е-Академия“

в интервю за Human Capital