— shamans

Archive
Музика

Докато бях в гимназията, обърнах доста магазини и оставих много продавачи учудени в търсене на автентични записи на индианска музика. Също така бях супер доволна да намеря малко келтски и галски народни песни, както и разни напеви от големите езера. Беше трудно – и да ги намеря, и да спестя пари да си ги купя след това.

Popularity: 8% [?]

Read More

Днес е петък. Слуша ми се музика, вместо да работя :).

И ето една от любимите ми арии (макар да не слушам оперна музика обикновено) в прекрасно изпълнение на Андреа Георгиу:

Popularity: 3% [?]

Read More

Рони Джеймс Дио – най-влиятелният вокалист в рок музиката си отиде, но музиката му остава след него!

Popularity: 2% [?]

Read More

muse-competition 1 place

Фестивалът в Роскилде е най-големият фестивал в Дания и, както можете да се досетите, си е голямо събитие. Винаги канят много известни групи, подготовката тече през цялата година, три дена през лятото се отделят само и специално за това голямо събитие.

Popularity: 2% [?]

Read More

Много ме радват разни такива приятни сайтове като този – просто място с хубава музика, при това всеки ден и много разнообразна – +12 dB. Аз лично не слушам кой знае колко разнообразна като стил музика, но при подходящо подбрани парчета, както е тук, мога само да се наслаждавам. Идеята е прекрасна, музиката също, така че ви предлагам съботно да се потопите в тази атмосфера. За загрявка поствам песента, благодарение на която открих въпросния сайт (Highway to Hell), както една реге песничка от вчера. Оставям на вас да откривате каква друга музика има в този блог.

Popularity: 1% [?]

Read More

Имам си една много любима песен, която си пускам винаги, когато искам да си оправя настроението, и винаги, когато съм в толкова добро настроение, че всички други песни ми се виждат скучни. Първо я открих като кавър от Children of Bodom, после осъзнах, че и оригиналът ме кефи. Особено като гледам видеото и просто не се стърпявам да си залепя едно огромна усмивка от ухо до ухо и да тропам в такт с каквото намеря под ръка. Аз и от преди си смятах, че Bodom са царе на кавърите, но сега вече нищичко не може да ме убеди в обратното ;). Колкото и да се опитвам, обаче, не виждам как някога ще успея да си тананикам в такт на фона на Alexi Laiho, така че оригиналът има защо да ме радва. Забележете само как новия клип е направен абсолютно по схемата на стария и не само че не изглежда демоде, ами е супер интересен и различен от оригиналния. Същото се отнася и за цялата песен всъщност :) Иначе, ако сте гледали „Големият Лебовски“, със сигурност сте чували и песничката.

Popularity: 2% [?]

Read More

Звукът беше много добър, музикантите музиканти, певицата невероятна, гласът й още повече, атмосферата, барабаните, челото… всичко всичко си беше супер, само къде са Туомас, Марко, Емпо? Има някой готини парчета, но някак липсва им оная сила на компзициите на Туомас и това ми пречи да съм истински фен на Таря като самостоятелна певица. Не мога да отрека, че хората се радваха на нейните хитове, обаче реакцията на Nemo, Deep Silent Complete и най-накрая на Sleeping Sun! Иначе се радвам, сигурно щях да се изкефя по-малко ако бяха дошли Nightwish с Анет (май тогава щях повече да се дразня!). А и след като супер глупаво изтървах предишния концерт изкарах цяла година на тръни дали изобщо ще имам възможност да я чуя на живо. Концертът си беше невероятен всъщност, независимо от моите носталгии по старите Nightwish. Майк Терана ни разби, малко не чувах челото на Макс Лиля, въпреки че бях на доста добро място откъм звучене, но може би си е заради моя избирателен слух :) Песните сред публиката ме разбиха, макар че изобщо не ги бях чувала, звучаха страхотно и атмосферата беше невероятна. Дано пак да дойде скоро, както обеща, защото съм там! :)

Popularity: 1% [?]

Read More

Всички казват, че е бил голяма работа, но аз останах малко разочарована. Може би защотото през цялото време си мислех че е трябвало да дойдат когато бяхме на по 15 и щяхме да издивеем истински. Всъщност тогава или нямаше да ни пуснат да отидем или нямаше да имаме пари за билети… Някак и озвучението не ми се видя на ниво и онова въодушевление, с което ги слушах едно време го нямаше, а и мога да кажа със сигурност че от My Sound направо са попрекалили със суперлативите относно публиката. В крайна сметка публиката беше основно хора, които са били тинейджъри, когато излезе първия им албум, много ясно, че ще се кефят. Обаче не беше такова чудо, каквото го описвата. О да, и аз се шашнах как толкова малко хора (Универсиада не побира кой знае колко народ) успяха да вдигнат такъв шум преди биса – беше много яко и ме изкефи, но през останалото време май не беше съвсем ок. Аз напоследък все съм по трибуните, така че имам наблюдения върху публиката там и за първи път ми се случи да се чувствам странно че съм станала и да си сядам спокойно на мястото не защото съм се уморила. И добре, че концертът беше в Универсиада, защото щеше да изглежда леко кофти ако не бяхме напълнили някоя от големите зали. Btw ако не беше този сет лист, можеше и да не разбра за някои от песните, които едва познах. Sandra Nasic обаче искрено ме учуди с невероятния глас, колкото и да изчезваше от време на време (а всъщност бях малко зад озвучителите представете си). По записи звучи страшно, но не предполагах, че и на живо пее с такава сила. Иначе пред нас точно инмаше едно семейство със сигурно десетгодишния си син, което много ме изкефи. И аз мисля да си водя децата по концерти някой ден. Ето и малко снимки от събититето:

Агитката
Иначе залата беше пълна и винаги е кеф да видиш толкова много хора на едно място
Лъскавко
Голямото размятане на тениски
Ето и разходката на китариста из публиката

Popularity: 1% [?]

Read More

… или защо предпочитам групарите пред соло-изпълнителите

Снимка с телефон от концерта на Аморфис
Тези дни се замислих защо повечето ми любими изпълнители са всъщност групи, а не солови изпълнители. И стигнах до няколко извода:
1. Първата важна причина е типът музика, който харесвам. Както повечето хора и аз слушам доста разнообразна музика, но си имам уклон към рок и метъл и други стилове, в които китарите имат голямо участие :) А както всички знаят, това си е запазена територия за групите. Не че няма изключения, но дори и Дио винаги е пеел с група.
2. Хората в една група работят заедно с години, познават се, разбират се, сработват се и това няма как да не си проличи. Най-вече на концерти. А аз обичам да ходя на концерти. Правя го избирателно (защото пак останах без пари заради билетите, които накупих), но си ходя на почти всички групи, които харесвам и за мен има голямо значение как звучат на живо. Случало се е да се запаля по някоя група след като ги чуя на живо. Така се случи с Type O Negative например, на които знаех една или две песни преди концерта на Академик. Не че сега ги слушам редовно, обаче много ме кефят. Защото свириха прекрасно.
3. В една група фронтменът е най-важната личност. Това не значи, че не случва някой друг да движи нещата в групата и да пише песните. Но всъщност всички членове „работят“ за фронтмена, защото той е лицето на групата. А какво значи това? Ами песните се пишат специално за него. Композиторът на групата познава много добре силните и слабите страни на вокала и с времето някак се наглася за него. Дори и да не го правят съзнателно, песните се пишат специално за гласовите характеристики на собствения им вокал. Това значи, че дори и да не е най-добрият певач, пак ще имаме добра песен.
4. Горният принцип се отнася и за писането на инструменталните партии. Аз обичам добра музика, а колкото и да се опитвам, не мога да открия добри музикални партии в голяма част от хитовете на много соло-изпълнители. Или поне на тези, които дават по телевизите. Тук се сещам за Инги Малмстийн, но пък той така и така си е музикант, така че изключението само потвърждава правилото. Голяма част от соловите изпълнители минават през дълъг период на излизане на концерти с различни музиканти. Някои пеят и на фона на записана музика. А това не помага за доброто звучене. Никак. Не казвам, че няма изпълнители, които са силни в студиото, но не и на живо, и че не би трябвало да се изявават ако е така. Опитвам се да хвана малко по-масовия случай.
5. Песните на един соло изпълнител, особено у нас, най-често не се пишат специално за него. Доколкото се чуват слухове оттук оттам дори се случва до последно продуцентската фирма да не може да реши на кой точно изпълнител да даде дадена песен. Това не ми се струва сериозно, а не съм професионалист, за да съм сигурна в горното си твърдение. Но съм сигурна, че така се губи онова чувство за точно прилягаща песен, каквото има при много групи.
6. В групата вокалът често взима участие в писането на песните. Това значи, че ги чуства и разбира и съответно интерпретира по съвсем друг начин, ако това беше просто някоя песен, която са му дали да научи. Тара Турунен прави изключение, но пък Томас пишеше повече от 10 години песни, които наистина само тя можеше да изпълни, така че нещата се уравновесяват. А и тя ги изпълнява прекрасно, независимо че никога не е взимала участие в писането им. В много други групи обаче точно вокалът е този, който пише. Примерно Буги Барабата. Неговите текстове са си само негови. Даже и за малко да си поговориш с него, пак ще го разбереш на минутата.
7. Соловите изпълнители често сменят стила си коренно и то неведнъж. И тъкмо харесаш някоя песен, купуваш си следващия албум и установяваш, че стилът няма нищо общо с предния. Уважам Металика примерно, задето отказаха да свирят цял живот едно и също, но не ми харесва и да не знам какво да очаквам. Роби Уилямс тъкмо го бях харесала и той изкара някакъв албум, от който слушах само хитовете и то само защото ги пускаха нон-стоп, а пък аз все още му харесвам гласа. Примерите са ми старички май, но пък и аз съм малко повече ентусиазирана, че да мога да открия по-подходящи.
8. Една известна група обикновено има много ясно изразен характер. Но мога да го определя точно и не знам как се получава, но ми е много по-лесно да определя характера на дадена група, вместо характера на отделен изпълнител. Може би защото при групите той е средно аритметично от характерите на членовете им и малките промени в настроение или нагласа не се усещат така, както когато се отнася до отделна личност. Може би взаимно се регулират. А възможно да е и защото метъл феновете са си доста консервативни и не обичат любимите им групи да се променят? (но това е обект на отделни разсъждения предполагам). Мисля обаче, че всеки би предпочел характера! И това включва държане, външен вид, начин на мислене, идеи, убеждения… все неща, които после се усещат и в музиката.
Ще да спомена и надеждата си да се появат най-накрая и нови композитори в България. Видяхме вече, че имаме добри изпълнители (примерно тези от Мюзик Айдъл), но в последните няколко години имам чувството, че добрите ни композитори са заминали нанякъде. Може и да се дължи на това, че не следя толкова подробно какво излиза. Обаче наистина последните ми любими български песни са отпреди повече от 5-6 години. Изключвам няколко песни на едни приятели (LBC), но пък тях може и с пристрастие да ги слушам, не съм сигурна.
Сигурна съм, че имаше още един-два довода сутринта като се събудих, но вече не си ги спомням. Може би някой ще ме подсети, или аз ще ги допълня като си ги спомня (или пък ще измисля нови ;). Все пак ще се радвам, ако някой сподели и неговото мнение. Кое предпочитате – групи или соло-изпълнители? И защо?

Popularity: 1% [?]

Read More


Това го намерих случайно днес. Едно парче на Момчил Йорданов, който в момента участва в Guitar Idol и не знам доколко има шанс, нямам идея колко и какви са другите участници, но го качвам тук, защото откакто го чух преди половин час не съм спряла да си го превъртам :) Между другото може да се гласува за него и он-лайн тук.

Popularity: 1% [?]

Read More

Категории

RSS AnnDim

  • My Etsy shop
    After so many asks from friends I finaly opened an Etsy shop, altough I still feel a little anxious about it. This is the link: AnnDimShop. I really hope I would be able to make it with this new experience for me. I enjoyed making the brooches in it and taking pictures and listing them. […]
  • Flower brooches / Брошки цветя
    The post Flower brooches / Брошки цветя appeared first on Ann Dim.
  • Urban knits 01: Before Easter / Преди Великден
    I hope I can make at least one person smile today … Днес се надявам да съм успяла да накарам поне един човек да се усмихне… The post Urban knits 01: Before Easter / Преди Великден appeared first on Ann Dim.