— shamans

Archive
Фотоизложби

"De Rodl¿se" - et fotografisk projekt om hjeml¿se i Danmark

Finn Majlund, 43 год. – роден и израсъл във Фредериксхан, на 12 години избягва от вкъщи, защото майка му го бие. Баща му умира от рак. На 14 започва сериозно да пие и се опитва да работи на различни места, за да се изхранва. Бил в армията и в затвора за грабеж, опитва се да отиде в Норвегия, но вместо това остава в Дания и понастоящем живее на ул. Одензе.

Popularity: 3% [?]

Read More
Тази изложба, за разлика от предишната, никак не ми хареса. Не намирам кой знае каква логика в нея, особено човек ако се зачете в паното им с обяснения (не смятам да го поствам, защото WhATA вече са качили снимка на въпросното пано). Единствената логика в подреждането, която открихме с Ников, докато разглеждахме, беше, че ретро фотографиите са наредени от ляво, а съвременните неща отдясно. Това обаче се вижда само ако погледнеш отдалеч, иначе забил поглед във фотографиите няма как да откриеш какъвто и да е ред или нещо такова.

Направете сравнение между сградата на горната снимка (на ул. Узунджовска) и двата невероятни примера за съвременна българска архитектура под нея.

Снимка на Народния театър, снимката е от 1907 г., преди пожара от 1923 г., който нанася големи поражения и бомбандировките от 1943 г.
Изложбата е организирана от едно ново сдружение на архитекти – Societas Urbanum, което все още явно няма много ясни цели, при всички случаи не и такива, които да отговарят на гръмкото латинско наименование. Общо взето изложбата е направена по-скоро като реклама на проектантите, участващи в сдружението. И ако и да има сгради, които наистина харесвам, болшинството не само не са „положителни примери от съвременната българска архитектура“, но и демонстрират доста съмнително отношение към облика на столицата ни (някои примери на любимия ни арх. Богданов например) и културното й наследство.
Ако трябва да цитирам арх. Панов, според него „Изложбата представлява микс между стара и нова архитектура, която живее общ живот. Експозицията търси хармонията между доброто, направено преди, и доброто днес.“. Прекрасна идея, само че не е реализирана по този начин. За да се постигне това смятам, че е по-удачно да се покажат проекти на сгради, които се съобразяват с околното пространство и с културното наследство на столицата. Може в такава изложба биха влязли примери като хотел Арена Сердика с експонирането на археологическите находки в подземния етаж, една прекрасна сграда на ул. „Бачо Киро“, която трябва да намина и да снимам, защото снимките ми оттам са от повече от две години (обещавам да ги покажа, когато успея да мина оттам), хотел България, хотел … всъщност смятам че всеки би могъл да се сети за поне още няколко интересни сгради, били те добри или лоши примери.
Работата е там, че в един момент осъзнах, че всъщност се заглеждам само по старите снимки. Защото, макар и да не бяха някакви уникални и непоказвани досега, все пак това са 50 ретро снимки на столицата ни и на мен някои от тях ми бяха сравнително непознати. Освен това се оказа, че ми е доста трудно да позная някои сгради, за сметка на това пък много интересно :). Също така имам трудности с обясняването къде се намира ул. Търговска и в някой следващ пост може би ще понапиша малко повече за нея, за да не ме гледат странно приятелите ми като я спомена (все пак е била център на социалния живот в новата столица).
Докато разглеждах, срещнах и една колежка архитект, която направо изрази недоволството си, че вместо да се направят снимки от същата гледна точка като старите, за да може да се проследи какво се случва в момента, са показани някакви с нищо несвързани съвременни сгради, избрани по неясен признак (според мен са избрани по принципа – всяко ателие от участващите в сдружението да представи определен брой свои проекти, и в това няма нищо лошо – ако, обаче, изложбата е обявена като изложба-представяне на дейността на проектантите от сдружението през последните 20 години!).

И последно, както се вижда по снимките, отново бях там по тъмно (затова и в скоро време ми се случи да видя толкова много изложби – тези на открито не е нужно да ги посещаваш през деня), което отново ме накара да обърна внимание на осветлението. В интерес на истината снимките излязоха доста по-добре, отколкото се виждаше на места. На някои места имаше прекалено много отражения, на други лампите не светеха, а Ников, който е значително по-висок от мен, дори се оплакваше, че му светят в очите. С две думи, разглеждането по тъмно не беше особено комфортно.

Все пак, след всички тези критики се надявам да не съм ви отказала да посетите изложбата, защото е хубаво все пак да се случват повече неща, свързани с града ни, а и така хрумват идеи как би било по добре :) В крайна сметка, голяма част от старите снимки трудно могат да се видят в такъв голям формат, а преживяването да гадаеш кое къде е, е много приятно. Е, можеше някой да се сети да направи по една малка карта с червена точка на всяка снимка, но пък защо да улесняваме трудолюбивия български гражданин, да не би да е някой американец, който не може да мисли…
Няколко линка по въпроса:
А ето и мнението на Стара София по въпроса, а тук „София за нас“ пише и за тази и за изложбата на Алфа Банк, за която писах вчера.
Снимки от откриването на изложбата – в Бул Фото.
За по-качествени снимки от изложбата – в галерията във vesti.bg.

Със закъснение открих и това мнение за изложбата при Комитата, което до голяма степен споделям.


Интервю с арх. Панов по повод дружението в строителство.инфо.

Още една изложба на моста на влюбените:

Popularity: 2% [?]

Read More
Паното пред „Св. Неделя“ – показва църквата „Св. Крал“ преди атентата
Започвам поста с твърдението, че изложбата много ми хареса. Хареса ми идеята, как е реализирана идеята, как беше представена…
Честно казано се чувствах като малко дете, обикаляйки из центъра на София и оглеждайки се за пана, свързани с изложбата. При това я очаквах доста отдавна, защото от Алфа Банк се бяха постарали да й направят перфектна реклама.
Събитието, както разбрахте, е доста разхвърляно – имам предвид че обхваща различни места от старата столица при това паната са подредени по разнообразни начини. Двайсет от тях са поставени на местата, на които са направени и снимките и по този начин, без да се правят допълнителни съвременни фотографии, може да се проследи как се е променила столицата.

Фотографии могат да се намерят на следните места:
1. Пред Националната художествена галерия
2. Пред Народния театър
3. На входа на Борисовата градина
4. На Орлов мост, до сградата „Царевец“
5. Срещу Халите
6. При паметника на Васил Левски
7. Между Президентството и Археологическия музей
8. На спирката на СУ
9. Между Народното събрание и Софийския университет в градинката
10. Пред Съдебната палата
11. На площад Гарибалди
12. На площад Славейков
13. В градинката пред „Свети Седмочисленици“
14. До паметника на Патриарх Евтимий
15. Пред „Света София“
16. На кръстовището на Витошка и Патриарха
17. При пилоните на НДК
18. Кръстовището на „Васил Левски“ и „Фритьоф Нансен“
19. Площад „Света Неделя“
20. Пред Спорната палата
21. В градинката между Спортната палата и Орлов мост
Вижда се, че дори не съм видяла по-голямата част от тях. Но пък в палатката пред църквата „Света Неделя“ могат да се видят всички фотографии, събрани на едно място и е доста интересно да се разхождаш с още поне десетина посетители, всички гадаещи кое къде се намира и какво е останало днес.
Е, палатката, която са избрали за самата изложба, не е особено подходяща, защото се виждат най-вече прозрачните прозорчета и очевидно е било трудно да се измисли точно как да бъдат наредени репродукциите, но все пак, снимките са достатъчно интересни, за да не дразни това прекалено много.
Без да наблягат на някакви неизвестни снимки, всъщност повечето от тях дори аз като лаик бях виждала, идеята за „преоткриването“ е реализирана най-вече с разполагането на фотографиите на различни места из столицата. По този начин освен че достигат до повече хора, организаторите предоставят възможност и за индивидуално запознаване с фотографираните места без да прибягват до излишни текстови описания, които така и така никой не чете.
За съжаление, изложбата продължава само до 8 октомври, сиреч утре, така че препроръчвам ви ако все още не сте имали възможност, да отидете и да я видите довечера.

Освен паната със снимки, из града могат да се открият и няколко такива информативни пана, разказващи различни истории.
Понеже както винаги изчаквам около месец, преди да се сетя да пиша за нещо, което ми е било интересно, междувременно излязоха и други мнения за тази изложба. Едно от тях можете да видите в блога на WhATA.

Повечето от снимките в изложбата могат да се видят в доста добро качество в сайта http://stara-sofia.com/, макар аз лично да предпочитам да чета блога на Стара София, защото освен снимки, разказва и истории, освен това е по-лесен за ориентиране. Препоръчвам ви и сайта Игубената България, който също предлага богата колекция от стари фотографии, но из цяла България, при това има прекрасна секция със снимки от различни събития и предлага възможност за търсене по времеви период или по теми.

И най-накрая, но не на последно място, ето и мини-сайта на Алфа банк по повод изложбата: Преоткрий София – 130 години столица

Очаквайте утре няколко думи за другата изложба – тази на моста на влюбените.

Popularity: 1% [?]

Read More


„Лица на маски, маски за лица“ е едногодишен проект на фотографите Нели Гаврилова, Бойко Йорданов и етнолога Симеон Мильов, приключил в началото на 2008 г., чиято цел е популяризиране на обичая „Сурва“, дал началото на най-популярния балкански фестивал на кукерите в Перник, датиращ от 1966 г. В резултат е публикуван албум със снимки на най-характерните костюми, които се правят в момента в духа на обичая, практикуван в селата от Пернишко.

Сурва се провежда в ноща на 13 срещу 14 януари, за да се прогонят нечистите сили, които в този период излизат от отвъдното и могат да навредят на хората. Маските са огромни и страшни точно защото трябва да прогонват. Звуците на звънци и хлопатари, които носят кукерите имат същото предназначение.
В една сурвакарска дружина се различават три групи. Най-много са звънчарите, които трябва да прогонят с шума, който произвеждат, злите сили. Втората група е наречена „Сватба“ и се състои от невеста (винаги е момче), младоженец, свекър и свекърва, роднини, музиканти, поп и други сватбари, ако дружината е по-голяма. Третата група е „Мечка“ и се състои от мечкар, мечка, цигани.
В изложбата пред Народния театър има фотографии на всички групи от сурвакарската дружина. Особено интересни за мен са фотографиите на невестите с младоженците, както и на мечките, както и фотографиите на отделни маски, използвани от звънчарите.
За съжаление стъклата, които се използват при експозициите пред театъра, продължават да не са антирефлексни и възприемането на фотографиите, особено денем при слънчево време, както е на снимките, които показвам, е цяло предизвикателство. Можем само да се радваме, че започват и по-облачни дни, в които отраженията няма да са толкова много.

Надявам се скоро да мога да ви разкажа и повече за фестивала в Перник.


Снимки от откриването на изложбата в Перник: http://zapernik.com/915/
Снимки от празниците:
Сайт на Нели Гаврилова (на английски): http://nellygv.hit.bg/


Предлагам ви да прочетете и:

Popularity: 3% [?]

Read More


Иван Добрев, „Pure Morning“
Докато се разхождах с Ников във вторник вечерта из околностите на НДК в стремежа да си изпълня едно от желанията, които описах в предния пост, се натъкнах на изложбата от фотоконкурса на Макдоналдс – Моето място в България. Случайно бях попаднала на някакви бяви за него, но след това съвсем забравих за съществуването му и сега съм особено доволна, че имах възможност да видя резултатите.
Стефан Попов, „Spirit of Burgas 2008″
Човекът, който пръв се е сетил да превърне моста между НДК и Хилтън в открито пространство за изложби наистита заслужава едно голямо евала. Идеята е прекрасна. Мястото е огромно и иначе преминаването по моста е доста скучно (освен ако целта не е седене с гаджето вечерно време на парапета). Освен това по този начин се привлича огромна публика, което трудно може да стане на друго място. Сещам се например за експозициите пред Народния театър, но там мястото е малко, няма възможност за толкова големи изложби, а и разглеждащите обикновено трябва да се съобразяват и с преминаващите.
Ето и трите премирани снимки:
Първа награда – Николай Тодоров, „Зимен плаж“‘
Втора награда – Евгени Динев, „Твърде рано за риболов“;
Трета награда – Панайот Савов, „Класна стая през лятото“
Първата и трета се отличават коренно от общото звучене на изложбата.


И все пак относно изложбата: останах с впечатлението, че са изложени всички участвали фотографии, което след като разгледах сайта на конкурса, разбрах че не е така, но все пак останах с приятното чувство, че българите снимат добре. Все пак, историята на фотографията у нас започва едва десетина години след самото й изобретяване, което значи, че можем да претендираме най-сетне да я приемат като пълноправно изкуство. И все пак, за да не се отплесвам отново, нека кажа, че снимките са прекрасни, макар че, разбира се, има и такива, които несъмнено са класи над останалите. Останах приятно изненадана и от избора на журито, защото, макар и да не съвпадаше изцяло с моя вкус, все пак се виждаше ясно защо е избрана една или друга фотография.
Зарадвах се да видя и снимката на един фотограф, чийто блог отдавана следя с огромно удоволствие – Евгени Динев, който заради невероятните си снимки вече се е превърнал в доста известна личност из блог-средите. За първи път видях негова снимка извън монитора вкъщи и честно казано, независимо от неблагоприятната светлина, на която я видях, ми направи даже по-голямо впечатление.

Снимката, която задължително трябваше да вземе награда според мен, при това дори първата, е Буря на язовир Пчелина на Димитър Варушев. Невероятна е, при това съм убедена, че не е било никак лесно да се постигне, това което виждаме. Дори съм решила ако имам път натам да отида и да я видя тази красива църквица. В крайна сметка никак не е далеч от София.

Димитър Варушев – „Буря на язовир Пчелина“ – много добре композирана, с невероятен контраст между бялото на църквата, проблесналите светкавици и тъмната околна среда.
Чудя се обаче, след като не е казано изрично да се снима само природа, защо хората снимат точно това? Разгледайте сами – сред снимките всъщност няма никакви урбанизирани територии. Изключение са две от наградените снимки, но дори и те показват някаква самота, присъщта по-скоро на необятната природна среда, отколкото на местата, в които живеем. Това значи ли, че си представяме България най-вече с природата й? Ако е така, надявам се, това значи и че многобройните зелени инициативи най-после ще се увенчаят с успех, защото явно вече всички разбираме, че най-голямото ни богатство е невероятната природа, която имаме.
Димитър Гамизов, „Твойта хубост, твойта прелест, ах те нямат край“
Момчил Александров, „Намерих си гъбка“ – най-ведрата снимка на изложбата според мен.
Снимките, които прилагам, не са в прекрасно качество, но така и нямах време да мина оттам през деня. Всички те, както и значително количество неотговарящи на условията снимки, могат да се видят на сайта на конкурса http://fotokonkurs.mcdonalds.bg.


Предлагам ви да разгледате също:

Popularity: 2% [?]

Read More

Категории

RSS AnnDim

  • My Etsy shop
    After so many asks from friends I finaly opened an Etsy shop, altough I still feel a little anxious about it. This is the link: AnnDimShop. I really hope I would be able to make it with this new experience for me. I enjoyed making the brooches in it and taking pictures and listing them. […]
  • Flower brooches / Брошки цветя
    The post Flower brooches / Брошки цветя appeared first on Ann Dim.
  • Urban knits 01: Before Easter / Преди Великден
    I hope I can make at least one person smile today … Днес се надявам да съм успяла да накарам поне един човек да се усмихне… The post Urban knits 01: Before Easter / Преди Великден appeared first on Ann Dim.