Когато бяхме малки най-хубавото нещо на първи юни беше, че дават „Милион и едно желания“. Нямам представа сега какво дават по телевизиите на деня на детето, но пожелавам на всички деца, особено на мъника на снимката, който се казва Мони, едно незабравимо и много щастливо детство!

Тази година реших да пробвам нещо ново що се отнася до мартениците и така от нова година досега плетох и изпробвах разни техники на една кука, докато се получи нещо интересно. В крайна сметка измислих! – „домашните мартеници“, които винаги съм искала да имам Големи са по двайсетина сантиметра и са много ефектни, особено когато са повечко наведнъж. С тях си украсих витрината на магазина, и трябва да кажа, че се забелязват отдалеч:

Всъщност тези мартенички се правят много лесно, но се оказа доста трудно да се намери идеалната прежда за тях – както обикновено намирането на материал е по-трудно от самото правене на нещо! Следват снимки на някои от моделите, както и на две мънички – по около 4,5 см големи, а накрая и любимата ми снимка – с много много мартеници на едно място

Честита баба Марта на всички! Една мартеничка, направена от мен, за да дойде пролетта по-скоро

Имах известни чудения какво точно да пиша по повод един от най-хубавите ни празници, но в крайна сметка ми се стори малко скучно да говоря за Кирил и Методий или да припомням стари песни, които учехме в училище. И за паметника пред НДК не ми се говори.

Затова пък реших да припомня малко, че кирилицита всъщност не е първата азбука, която сме имали, и че глаголицата не е никак безинтересна. Особено пък след като Васил Йончев през 1982-ра прелага хипотетичната фигура-модул на глаголицата, с която тя изведнъж става доста логична и ясна. А си има и някаква собствена аура тази наша стара азбука, която бързичко сме забравили, но иначе е съумяла да просъществува чак до миналива век (в Хърватия). Аз лично харесвам повече стария, объл вариант, но пък разглеждайки по-късни ръкописи, няма как да не призная, че изглеждат много по-подредени и по-красиви, може би защото буквите много напомнят печатни. Тук можете да видите сравнение между двата варианта, макар в случая да са показани печатни шрифтове.

Все пак гугъл помогна много в намирането на факсимилиета от някои известни глаголически ръкописи като този горе (може би първия, за който съм чувала) – Асеманиевото евангелие, написано с облия вариант на глаголицата, което се датира в 10 или 11 век, и в момента се намира във Ватикана. Тук можете да разгледате още страници от ръкописа.

Като малка си пишех тайни писма с тази азбука, но не съм сигурна че сега помня повече три-четири букви.  А и имената им май бих успяла да изрецитирам само до глаголи, най-много да се сетя за още две-три нататък, но това е. Въпреки това, все още харесвам как изглежда, как звучи, когато казваш буквите, както и фактът, че числовите им стойности са толкова точно подредени и съответно лесно разбираеми. Някак „Аз, буки, веди, глаголи, добро, ест, живите“ и т.н. ми звучи много по-вдъхновяващо от „Алфа, бета, гама, делта, епсилон“ нищо, че гръцките букви ми носят повече асоциации (ами тях лесно се научаваш да ги четеш все пак ) И така, качвам и една таблица с имената и числените стойности, а довечера в чест на празника мисля да си поиграя малко с буквите. Знаете ли, че са много подходящи за декоративни шрифтове?

Честит празник на всички с името Георги, Генчо, Галя, Глория и т.н.! Свети Георги е един от най-големите светци в традиционния ни календар, а с Гергьовден се смята, че лятната част от годината е започнала (по стария календар се е празнувал на 23 април). Изображението е детайл от една картина на Вълчан Петров – Духовни корени.

Покрай постоянното ми ровене из интернет попаднах на разнообразни техники за декориране на яйца от разнообразни места. Всичко това разбира се много след като боядисвахме яйцата, а и повечето са ни доста познати, но все пак ми се струва че могат да ми послужат като прилично вдъхновение догодина, или на някой друг, който реши да отдели малко повечко време на яйцата следващия път.Като за начало си харесах тези плетени пуловерчета за яйца, който не помня къде намерих, но са страшно оригинални. А и напоследък съм на тема грейки за чаши, така че наистина си ги харесах. После открих поста на The Crafts Dept. и наистина харесах яйцата, които бяха направили, което ме доведе и до едно доста пълно ръководство за декориране на великденски яйца (щеше да е пълно ако имаше и някои традициоони техники в www.marthastewart.com, където има 62 различни идеи, всяка с подробно описание как точно да бъде постигната. Страшно полезно помагало. Снимките по-надолу са от това ръководство.

Имам една колежка от Словакия, която ми прати малко снимки от техните боядисани яйца, за което съм й много благодарна, защото са прекрасни, а аз не съм знаела преди за тях. Тяхната дума е kraslice и ги боядисват кухи, което е напълно разбираемо предвид невероятно сложните рисунки, които правят.

]]> http://www.bgshamani.net/tehniki-za-boqdisvane/feed/ 0 http://www.bgshamani.net/bodisvane-na-iaica/ http://www.bgshamani.net/bodisvane-na-iaica/#comments Mon, 05 Apr 2010 14:06:26 +0000 shamans http://www.bgshamani.net/?p=1743

Колкото и да е странно, не успях да намеря дори бои за кексове тук. Или поне като питах за това в магазините всички ме гледахa учудено и не ме разбираха какво имам предвид. Може би аз не обяснявам както трябва, може би просто не съм намерила подходящия магазин, но точно затова реших, че е дошъл моментът да пробвам да боядисам яйца с естествени бои.

И така, подготих се като си купих спанак, малини, боровинки, лук и кафе. Разрових се из интернет в търсене на рецепти кое как се прави. Намерих този пост в jenite.net, уговорих се с едни българки да боядисваме яйцата заедно. Даже прекарах една цяла вечер, пък и нощ, в приготвяне на първият ми козунак. Накрая, в събота по обед завързах всичко на багажника на колелото и се отправих към колегиума, в който се бяхме уговорили да се съберем.

Горе можете да видите тенджерата с боровинки, а това тук е крайния резулат, половината от яйцата, които боядисахме.

От боровинките се получава прекрасно лилаво, което бие всички бои, които съм ползвала досега. От спанака не се получи нищо боядисващо, може би не съм улучила какво да правя с него, малините ги изядохме, а до лука и кафето така и не стигнахме. Защото в Германия също боядисват яйца и си имат съвсем същите бои на хапчета или на прахчета като нашите, така че едно момиче от Германия се беше подготвила доста по-добре от нас и беше донесла бои. Една от българките имаше пастели, така че в крайна сметка си направихме наистина весели яйчица. Искам да ви кажа, че в Полша и в Литва също боядисват яйца, при това в Литва и се чукат с тях, даже ми казаха руската дума за това, която ми се стори доста лесна за разбиране, но в крайна сметка не я запомних. В Полша пък се пръскат и заливат с вода досущ както ние правим на именни дни. Имаме си някои различни традиции, но винаги има и по нещо общо.

П.п.: Намерих още блогъри, които са пробвали естествените бои - Igral и Aneto, така че догодина ще съм по-подготвена.

Картинката е взета от  блога Evenshine.

Different cultures mark the advent of spring in different ways. The Americans have Groundhog Day, the Bulgarians something called Kukeri, and here in Copenhagen we create a sea of green to wash away the winter gloom and replace it with a welcome dose of Irish entertainment, fun and laughter. Because even if there’s a blizzard, the St. Patrick’s Day parade never fails to bring a little sunshine into our lives.

The Copenhagen Post

Цветът на Св. Патрик отначало бил син, но впоследствие някой явно е решил, че детелината ( с която обяснявал на ирландците идеята за Светата Троица) си отива повече със зелено, отколкото със синьо, и днес този ден е свързан с всичко зелено. В крайна сметка и зеленото е по-пролетен цвят от синьото, а и по някаква причина винаги сме свързвали бирата със зеления цвят, дали заради бутилките, дали заради нещо друго, а бирата е важна част от цялото преживяване! В крайна сметка идеята на парада днес е да събере повечко хора с добро настроени, носещи нещо зелено по възможност, и пиещи много бира. Междувременно има и ирландска музика, ирландски танци и много хора. И както обзаведох всички познати с мартеници (много се радвам като видя че си ги носят ), така и следобед смятам да се потопя малко в ирландските традиции.

И в тон с празника, нека послушаме и малк ирландска музика – The True Irishman:

Един интересн факт за птичката орехче

Зелените поля на Ирландия са малко далеч от идеята ни за жертвоприношения (които обаче веднага идват наум, ако си мислим за Скандинавия примерно , но ето че и ирландците си имат своите кървави стари обичаи. На следващия ден след Коледа малки момичета и момчета ловят симпатичните малки безпомощни птички, убиват ги и завързват на върха на прът, с който обикалят улиците пеейки песни. Според легендата ирландците я мразят толкова много тази малка птичка още от времето на Кромуел, който докато настъпвал в Ирландия успявал да засече всяко движение на защитниците заради проклетите малки нахални птички, които постоянно кацали по барабаните им и вдигали невъобразим шум. Разбира се, това може да се е случило и по времето на викингската експанзия в Ирландия, но резултатът е еднакво болезнен за горките птички. За тяхно щастие обаче, съвременните ирландци  се фокусират много повече върху традиционното за деня на св. Стефан пиене.