Снегът е много хубаво нещо, особено първият, който покрива всичко и изведнъж превръща София в една страхотна бяла приказка. Освен всичко се оказа, че трябваше да се преместя в Люлин, за да видя най-накрая два снегорина посред бял ден, почистващи булеварда в дъното на долната снимка. В Лозенец снегорин няма как да влезе, но пък така ми се наложи да се понауча как се кара в зимни условия  Вчера обаче беше много забъркан ден и макар да имах намислени едни снимки на мебели, се оказа, че изобщо не съм се сетила да си взема карта за фотоапарата, така че всичките хубави гледки от центъра си останаха неуловени от мен. Някой друг път вероятно. За сметка на това вече имам снимки от прозореца – помните ли статията какво можем да снимаме в лошо време?

Лятото бързо си отива, топличкото започва да ни липсва, особено на мен, на която това лято ми се стори прекалено кратко. Ето защо един малък фотоспомен от лятото винаги е добре дошъл. Поздрави за всички, които тепърва отиват на море

След дълги чудения най-накрая реших, че всичките тези снимки, които правя за сайта на фирмата ни (а именно снимки на сгради), ще изглеждат много по-добре ако се реша най-накрая да ги правя HDR. И макар че после отделих половин ден за получаването на 7 добри кадъра, сайтът направо светна след като ги качих, така че нямаше как да не съм доволна. Следващия път ако се сетя и статива да взема няма да имам равна А ето и някои от въпросните снимки, които иначе можете да намерите тук.

Снима ми се! Искам пак да мога да отделя цял ден само за снимки, пък дори и на оградата зад ъгъла и се надявам много скоро да мога отделя поне някой следобед Дотогава – една снимчица наистина от оградата зад ъгъла, само че правена в Копенхаген.

Вчера ми дойде на гости една приятелка, с която се знаем от Копенхаген, което веднага ме наведе на мисълта да ви покажа как излязоха снимките от пинхол камерката, която си купих от Музея за съвременно изкуство в Стокхолм. В крайна сметка си отидох при Братя Трейман и там не само че знаеха как да ми проявят снимките (за разлика от първото фото, в което бях – това в Сити сентъра, където ми казаха че изобщо никой не може да ми прояви такива снимки), ами дори много ми се зарадваха и ме заразпитваха подробно и ми показаха и какви пинхол апаратчета продават и така нататък. Е, доста пари оставих по този повод . Мисля да се науча да проявявам снимки при първа възможност. Качвам няколко кадъра със самите копия, а сканираните оригинали мисля да покажа тия дни във фейсбук страничката ми.  Иначе снимките се оказаха много по-хубави отколкото очаквах като за първи път, а дори и от сканираните негативи. Единствено на една съм насложила три кадъра един върху друг (а ги броях уж, за да не объркам нещо ), които много бих искала да видя поотделно, но май ще мине доста време преди да ги настигна тези от „От местопрестъплението“ и да се науча да разделям кадри, които са снимани един върху друг Приемам съвети обаче

Три сгради, които можеш да видиш, ако вместо да гледаш нагоре, с взираш в краката си след дъжд. София, Букурещ и Малмьо, една типична българска кооперация и две емблематични за градовете си сгради – Дворецът на народите и Търнинг Торсо на Сантяго Калатрава в огледален образ.

София може да бъде много красива. И макар че още ми мирише на какво ли не отвсякъде от където мина, все неприятни миризми; когато си отворя очите, и когато ми остане време да се поразходя, започвам да забелязвам, че София е започнала да става много красиво местенце. Поне тук-таме

Снимките са от ЦУМ, защото точно там се случи да походя малко с фотоапарат в ръка, а и там контрастът между строителните гледки около метрото и подредената част около универсалния магазин прави доста голямо впечатление.

Завършвам с едно колело, защото из целия град има все повече колелета и все повече хора на всякакви възрасти, които ги карат. Успях да видя човек с костюм, едно момиче на токчета, няколко души, натоварени толкова много, колкото преди не бях виждала в София, както и колелета с ремаркета

Отивам на море. Може да е само за два дена, но имам нужда от почивка. Ще се наслаждавам на водата, пясъка и вълните и няма да мисля за нищо, свързано с работа или стрес!

В музея за съвременно изкуство в Стокхолм си купих една пинхол камерка, която снима панорамни снимки. Страшно интересно нещо, но за съжаление имах само няколко дни след това, преди да се върна. Все пак остана време да направя няколко снимки, които чак днес успях да дам за проявяване. Както се опасявах, могат да ми извадят копия само ръчно, което всъщност се прави на много малко места в София. Аз обаче знам едно – фотото на братя Трейман на Графа и мисля да отида при първа възможност. Надявам се да ми помогнат

Все пак имам какво да ви покажа. Във фотото в Сити центъра ми сканираха лентата, но се оказа, че машините никак не се справят с нещо различно от конвенционалните 35 милиметрови кадри, така че имам ги сканирани, но разделени, защото дори и скенерът е нагласен според 36-те кадъра в лентата За капак човекът от студиото ми е записал само половината лента, така че реално нямам почти никакви кадри, нищо че си платих. Ще отида да си искам останалата част при първа възможност. И освен това снимки от Nyhavn изобщо няма. Всичките са преосветени за съжаление. Все пак ви показвам част от сканираните кадри, които имам – един малък спомен от последния ми ден в Копенхаген