Тук има една странна дума – copenhagenize, която постепенно започвам да разбирам. Означава да приемеш датския стил на живот, свързан с повсеместното придвижване с велосипед. Велосипедът не е избор, не е средство за придвижване, не е хоби, той е начин на живот в Копенхаген, от там и думата. Можете да разгледате блога copenhagenize.com ако не вярвате, или copenhagenize.eu, или дори cycling-embassy.dk. Дори в официалния сайт на Дания има блог посветен на вело-култура. Всяка година в Дания се продават над половин милион велосипеда.

Велосипеди в КУА – кампуса, в който ходя на лекции

Тук всичко е свързано с колелетата – има Kaffecyklen – колела с машина за кафе, които се разполагат на възлови места, основно по Строгет (пешеходната улица), за да предлагат горещо кафе на премръзналите минувачи, има майки или бащи със специални колела с колички отпред, или отзад като ремарке, в които сядат децата, има и колелета с детски столчета отпред или на багажника, има ниски леки, евтини колелета като моето, има и високи, удобни, при които не се навеждаш, за да караш, а се движиш достолепно гледайки направо, има товарни колелета, има колелета с една или две кошници, има такива с дисаги от двете страни на багажника, има товарни велосипеди в разнообразни модификации, с които се пренася всичко, което се сетите, има дори наподобяващи американски чопър велосипеди. Няма само mountain байкове, разбираемо, Дания е равна като тепсия и единственото възвишение в цял Копенхаген, което минавам е по моста Knippelsbro, отивайки към центъра, и става дума просто за два-три пъти натискане на педалите малко повечко от обикновено, а това няма как да се сравни с едно хубаво катерене на хълма Лозенец. Няма ги спусканията от Витоша, или пък постоянното оглеждане и ослушване по софийските улици в опит да не те прегазят точно когато най-малко очакваш. Тук си имат велоалеи навсякъде и те не вървят по тротоарите, имат си светофари за велосипедите, дори на места потока се дели на две колони – завиващи и отиващи направо, има дори зелена вълна за велосипеди. Пешеходците си знаят много добре, че не трябва да стоят на велоалеите, както не трябва да стоят на уличното платно, велосипедистите пък пазят пешеходците и винаги дават сигнал ако ще спират, намалят или завиват, а колите се оглеждат за всички и внимават постоянно, защото дори и със светлоотражатели и сигнални лампи, един велосипед пак си е ужасно незабележим.

Потъналите в каналите велосипеди не са никак рядка гледка

Продуктов дизайн за паркомясто на велосипед с кош в Дизайн центъра

И паркинги за велосипеди има навсякъде, при това в разнообразни варианти, подредби и дизайн. А хората карат постоянно – в дъжд, в сняг, във виелица, велосипедите са навсякъде. Създадени са дори национални и регионални велосипедни маршрути, покриващи общо над 10 000 км дължина. Стандартната ширина на велоалеите е 2,2, но новите са дори по 2,5 – 2,8 м за да позволят преминаването и на трети велосипед. Хората говорят по телефона, слушат музика, говорят помежду си, държат се за ръце, пият, пушат, карат се, все на колелетата. Веднъж дори видях жена в напреднала бременност с високи токове на колело. Виждала съм влюбена двойка насред улицата да се целуват придържайки всеки своето колело, виждала съм по-голямо момче да дърпа по-малко момче по наклон, за да се придвижат по-бързо, виждала съм големи компании да заемат цялата улица, или баща да обяснява на дъщеричката си как да спира на светофарите.

Любимият ми велосипед по улиците на Копенхаген – чопърът на датските велосипеди. Няколко дни по-късно го видях в движение и собственикът не беше брадясал чичко с бирено шкембе, а съвсем младо и слабичко момче с миловидно лице.

Единият от двата ми любими експоната от изложбата в Градския музей – с такова нещо местните пънкари си устройват нещо като рицарски турнири с копия. Много ми се иска да попадна на такова нещо, но не е от събитията, които се обявяват в интернет

Съответно и колелетата са всякакви и имат какви ли не украси и допълнителни приспособления. В copenhagencyclechic.com даже са направили страхотна подборка по въпроса. В момента в Градския музей тече страхотна изложба за историята на копенхагенската вело-култура и значението на копенхагенизирането, а в Дизайн центъра са изложени различни произведения на продуктовия дизайн, свързани с велосипедите. Постоянно се организират и разнообразни събития, свързани с тях, тук просто всичко е свързано с велосипеди.

Товавен велосипед пред Датския архитектурен център

Честичко се случва някое колело да премине незабелязано от едни ръце в други, особено на чуждестранните студенти, но пък тук и якетата и ръкавиците постоянно си менят собствениците и затова хората са свикнали да не се оплакват много. Последното дори си има почитатели във фейсбук вече – групата The lost gloves of Copenhagen, макар че със стоплянето на времето загубените по улицата ръкавици драстично намаляха.

Съвсем нов дизайн от магазина на Дизайн центъра. Томас го пробва и каза, че е прекалено повратлив, но страшно удобен

Най-любимият ми експонат от изложбата в Градския музей

Покрай цялото това словоизлияние за копенхагенските колелета реших да илюстрирам текста с най-разнообразни колелета, които успях да заснема докато се разхождам из града. На последно място можете да видите и моето, все пак вече и аз съм част от това. Гумите са три пъти по-тънки от тези на софийското ми колело, но пък то самото тежи съвсем малко и мога да си го пренасям навсякъде без дори да се замислям. Имам си скорости, които почти не ползвам, защото навсякъде е все едно и също – равно, вече се усъвършенствам и в преднасянето на багажи и падането само пред познати Още няколко вида колелета могат да се видят и в другия ми блог – An’s walk in Copenhagen.

И моето малко синьо-зелено колело на фона на най-интересната малка русалка от новите статуи на Копенхаген

Popularity: 7% [?]

Tags: вело-култура, велоалеи, велосипеди, Дания, колела, Копенхаген, копенхагенизиране