Може и да е странно, но като свикнеш с нещо, колкото и странно да ти е било в началото, после се превръща в нормално. От пет дни съм си вкъщи, но колкото и успокояващо познато да е всичко, толкова и дразнещо е в същото време. Например си мислех, че ще съм по-спокоен шофьор, но се изнервих още при първото ми качаване в колата след една много странна маневра, малко опасно изнасяне на кръстовищи и леко мъка да си припомня габаритите на колата: трябваха ми само десет минути по софийските улици, за да започна да нареждам шофьорите подред. А се бях зарекла да карам спокойно и да не се ядосвам. И даже не бързах много. И задръстване нямаше…

Вече излизах три или четири пъти по кафета или разни други заведения и всички сядат вътре! Може да има маси навън, може да не са на улицата, като предложа да седнем отвън никой не ми обръща внимание. Времето е прекрасно, а ние се врем в запушеното заведение, в което някой ти издиша тютюнев дим в лицето, а климатикът разнася странни миризми, защото вън подухвало леко. Помощ! Аз си мечтаех за това време няколко месеца подред!

Та хич не съм си и подала носа навън точно защото времето не било хубаво или пък защото всички са заети. Мда, още в понеделник бях в офиса (не че беше задължително) и се запознах с всички възможни актуални и не толкова проблеми. Което не е лошо, ама можеше да изчака до вторник предполагам? Поне докато си разопаковам багажа?

И е много сиво! Аз и преди си знаех, че София не е много цветна, обаче сега всичко ми се вижда сиво и е много подтискащо. Даже зеленото на дърветата нещо не ми се вижда много зелено Освен това вървя и само си казвам: „ето това тук могат да го оправят, там може малко цветя да сложат, тук трябва една пейка…“ все в тоя дух. Не е добре – човек остава много разочарован така, или пък си измисля работа, която няма възможност да свърши.

И друго нещо ми направи впечатление – явно много съм им свикала на тия високи датски мъже, защото в понеделник виждах само мъже с бирени шкембета или мускули от фитнес, които не могат да си допрат ръцете до тялото. А преди си мислех че мъжете са ни съвсем нормални и добре изглеждащи. Дано от другата седмица да започна да срещам и такива, че тези в началото ми дойдоха в повече

Общо взето нищо ново под слънцето предполагам – всеки прави сравнение, когато е бил дълго време някъде в чужбина. Аз обаче си знам че до седмица-две тези неща няма да ми правят впечатление вече и няма да давам зор да сядаме навън, да ходим на разходка в парка или да караме колело и съвсем ще се срастна с колата, както винаги е било, а нещо никак не ми се иска това да се случва. Имаше си много хубави страни датския начин на живот. Например сега всички ми казват че съм отслабнала, което е много далеч от истината, но пък след толкова много въртене на педали изобщо не усещам кога съм се качила пеша до 7-ия етаж например, а преди се задъхвах бая до там. И ходенето ми липсва вече – от както съм в София сигурно не съм извървяла повече от километър пеша – представяте ли си? А снимките – една снимка не съм направила, само пренасям багажи и подреждам

Popularity: 2% [?]

Tags: България, Ежедневие, размисли, София