От миналата седмица се чудя дали да не си кажа и аз мнението по въпроса с генно-модифицираните храни, но все се отказвах, защото виждам, че мнозинството е на моето мнение – тоест не би трябвало да ги допускаме у нас, независимо какво си мислят милите ни политици. Обаче днес (или по-скоро снощи) попаднах на мнението на Светослав Божилов, който бил свързан със СиБанк (нали знаете че в СиБанк си плащаме глобите от КАТ и таксите за издаване на лични документи?) в афера.бг, и вече ме засърбяха пръстите да попиша и аз малко.

• Първо, откакто започна да се вдига шум около този законопроект, се замислих и установих, че от години живея с убеждението, че у нас всичко е екологично и просто трябва да се погрижим да си направим добра реклама пред света с качествената ни земеделска продукция. Даже бях чувала, че из Европата няма свестни зеленчуци (а и опитът ми в Швейцария го беше потвърдил, а сега този от Дания тотално опроверга, макар още да не съм наясно откъде са им тукашните зеленчуци). После пък влязохме в Европейския съюз и аз вече бях убедена, че се невероятни късметлии, за разлика от глупавите американци, защото отнякъде, незнайно от къде, съм решила, че Европейският съюз прилага много строга политика спрямо генномодифицираните храни. После се сетих, че на нас доматите са ни от Турция, картофите от Аржентина, ягодите от Гърция и т.н. и не можах да се сетя кое е от България, освен чипса с картоф от Самоков. Обаче от край време съм решила да не обръщам внимание и продължавам да се самозалъгвам, че ям наши си зеленчуци.
• После направих една проста равносметка на това, което съм чувала за генномодифицираните храни. Идеята е да се създадат видове, устойчиви на определени неблагоприятни условия (например суша, или пък много влага, или дадени вредители) и освен това се повиши съществено продукцията на декар обработваема площ. Едно време неуките ни предци са ги постогали тези резултати чрез проста селекция на видове. И досега още не е открита дива царевица, така че предполагам, че и те понякога са изпускали положението. А защо се изпуска ли? Ами новият вид става в пъти по-устойчив и продуктивен от стария. Освен това неговото потомство има също неговите характеристики. Това означава, че ако семе от модифицирания вид попадне на немодифициран, то потомството ще има гените на модифицирания. Старият ще бъде постепенно изместен или дори съвсем претопен.
• Трето, природата е създала семената като ги е дарила с невероятната способност да преминават невъобразимо големи разстояния и разнообразни условия, за да намерят подходящо място и дадат живот на новото разстение. Нашите учени разбира се, не могат току така да променят тази особеност на вида. Да не говорим, че това е и голямо предимство.
• Четири: в момента има няколко големи международни концерна (със сигурност единият държи над 50% от пазара), които притежават патенти и продават генномодифицирани семена. Е, те със сигурност имат полза от подобна промяна в закона като нашата. Предполагам са пробвали по няколко пъти тук и там и ако не са успели със сигурност ще сменят тактиката и следващият път ще успеят.
• Добре, но като това им е интереса, не се ли замислят дали няма да си загубят препитанието, ако в един момент генномодифицираните разстения се разпространят повсеместно. Е, питали са се, не току тъй се става голяма компания, ако не разбират от бизнес и не са далновидни. Аз бих продавала видове, които не могат да се възпроизвеждат. Е да, ама и това не е много умно, защото пък фермерите ще писнат, че им взимат твърде много пари, за нещо, което трябва да се купува всяка година. Обаче аз не управлявам голяма търговска компания. Хората са го измислили отдавна – от един момент нататък, ще се плаща наустойка от всеки, който има гмо-разстения в земите си, ако не си е закупил семена от производителите. Нали помните как се разпространяваха семената? Оказва се, че няма как да си посееш семена от реколтата а всяка година трябва да купуваш нови. Кой знае колко ще се вдигне цената на всичко по този повод.
• Мисля че стигнах номер 5! Някак много изведнъж ми се стори че вече никой не говори за биоразнообразие. Допреди десетина години това си беше висша цел, намираха се статии колко много различни видове сме унищожили благодарение на селекцията, която се упражянва в земеделието, и как трябва да ги възстановим, защото губейки видовете, губим и разнообразните им качества. Щом с една проста механична селекция сме унищожили или довели почти до изчезване толкова много видове, какво ли ще ни докарат генномодифицираните храни?
• Щесто: Никъде не можах да открия изследвания на влиянието на тези храни върху човешкия организъм. Правени ли са, колко време са продължили, какво точно е влиянието… нищо. При нас опити върху хора са забранени все пак, но да бяха пробвали с някоя мишка и да публикуват какво й се случва на мишката като се храни само с такива култури. Ето всички знаем как влияе постоянното ядене на хамбургери. Мен ме хваща страх само като знам, че нямам идея какво ще излезе в крайна сметка. Ще се появат нови болести и със сигурност нови алергии и кой знае още какво. Нещо не ми се иска децата ми да страдат от алергии, каквито аз не съм имала.
• Седмо: Нямаме никаква гаранция че и сега не ядем генномодифицирани храни. В Румъния те са позволени, а от нейната територия ни дели един Дунав, което не е кой знае колко. Да не говорим, че при нас са правени опити с такива култури и едва ли някой си е направи труда да ги унищожи след това. А на едно разстение целта му е да се възпроизвежда. Имам чувството, че този нов закон го прокарват, за да узаконят организмите, които вече съществуват на наша територия.

На вас какво ви мнението по въпроса? И какво трябва да направим? Една петиция достатъчна ли ни е?

Присъединете се към групата във фейсбук, ако не за друго, то поне за да споделите мнение с останалите: http://www.facebook.com/group.php?gid=250331604500

Popularity: 3% [?]

Tags: био земеделие, генномодифицирани организми, генномодифицирани храни, ГМО, земеделие