Вчера се занимавах с политики и други ядосващи ме неща толкова време, колкото сигурно иначе отделям за една година, така реших да сменя темата и да напомня, че 13 и 14 януари са дни на Яворов. Не че знаех, но пък това добър повод да си припомним нещо от творчеството му. По този повод ви поствам едно от първите негови стихотворения, които научих наизуст, и което още си ми е любимо, въпреки че вече не си го спомням толкова добре:
(между другото картинката, която си избрах за илюстрация е на много любим художник – „Демон“ на Врубел)
ДЕМОН
Аз съм вихър и мъгла, владея царство без предел: че имам орлови крила и ноктете на орел. Аз съм вихър и мъгла: не зная време, нито цел в размах, пориви и стремеж. Аз съм зной и скреж. -
А ти си плаха гълъбица. Напразно се боиш от мен. Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица. И благослови тоя ден. -
Изгубена те найдох – вездесъщ, и те обгърнах, тъмен и могъщ. Далеко ще те отнеса: отвъд най-смелата мечта. Високо ще те изнеса на горда самота в призвездния предел. Духът ми е орел. И аз живея там. Но аз съм сам… -
Да бъда зной, да бъда скреж! В подземни пламъци горях и нивга никого не сгрях. Без цел размах, без път стремеж! В свръхземен студ се вкамених и никого не разхладих. -
Напразно, плаха гълъбица, напразно се боиш от мен. Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица… И благослови тоя ден. -
Аз имам орлови нокте: и жар и лед – това са те в ярка острота. Далеко… и високо… там, където аз живея сам, другарка в будна самота, ти в пламък ще се вледениш, под кървав студ ще изгориш. -
Че с ноктете на орел, пронизал тая плът, ще досегна твоя дух… Далеко от света, високо над прахът, в призвездния предел, - зрение и слух - ще бъде в огън тая плът, а лед ще бъде твоя дух! -
И горко ще ридаеш ти, ще прокълнеш рождения си час: земята и небето ще кънти от твоя стон, от твоя глас, -
Тогаз ще дойде и часът за нашия задружен път: на моето безумие часът, за твоето блаженство кратък път! -
И грабнал те в ноктете си тогаз, с тебе лих ще полетя; и както бурята премята заграбен лист, така и аз бясно ще те завъртя между небето и земята. -
Онуй, което чакам сам, най щедро тебе ще го дам: в пиянство, в шемет над света блаженството велико на смъртта… -
И ще размахам пак крила без път, в пориви и стремеж, вихър и мъгла, с нокте на хищник – зной и скреж… И ще размахам пак крила, понесъл горестно самин, вихър и мъгла, за тебе споменът един. -
Напразно, плаха гълъбица, напразно се боиш от мен. Ще бъдеш ти, макар за миг, с орел могъщ, с орел орлица… И благослови тоя ден!
Popularity: 3% [?]
Tags: Демон, дни на Яворов, стихотворения, Яворов
