Това, което харесвам най-много на живота си в Дания е, че не само мога да си позволя да отделя цял ден само на изкуството (при това всъщност понякога ми го изискват от университета), а и че наистина го правя, дори бих казала честичко. Като тази неделя, която се превърна в един продължителен тур из музеи и други интересни места.

Оказа се, че не е никак трудно да съчетаеш авангардно модерно изкуство с класически статуи от деветнадесети век, гръцко изкуство и графити в изоставени сгради. Дори се получава интересна комбинация и някак изчезва чувството на претоварване на сетивата, което често ми се случва да изпитам ако прекаля с музеите. И ето малко снимки и коментари относно тези мои неделни дестинации. Разделям ги в две части, защото музеят Луизиана е достатъчно интересен дори за повече от един пост, а графитите, за които говоря са толкова много, че са достатъчни за средно голям том с репродукции.

Музеят започва същестуването си от тази малка вила, която в края на 50-те години, когато е основан музея, е абсолютно неоткриваема. Името на вилата е Луизиана, от там и името на музея. Собственикът на вилата се е женил три пъти все за жени с името Луиз (така че няма нищо общо с Щатите , но през 58-ма Кнуд Йенсен (можете ли да си представите как датчаните прозинасят това име?) купува мястото за да осъществи мечтата си за абослютно нов като принцип музей, в който изкуството е близо до човека. Какво значи това ли? Ами например, направил е кафе, което по това време е било нечувано.

Всъщност музеят има прекрасна градина със скулптури, а сбирката му обхваща най-големите имена в съвременното изкуство, започвайки с Кандински, Ернст, Миро, Матис, Уорхол, Виола и т.н. (казвам ги в реда в който се сетя за тях), както и млади „таланти“ като Джонатан Мийз, за когото чух едва като дойдох тук, но никак не успя да ме впечатли. Всичко това се съчетава с временните изложби, които винаги са интересни, а текущата е на тема цветът в изкустовото и освен всички интересни експерименти с цвят, предлага на посетителите и възможност да си направят тестове за това дали различават различните нюанси например. Познайте колко време си загубих с тях

Музеят е доста голям, но сградата някак постоянно бяга от впечатлението за големина заради постоянната смяна на пространствата, преходите и връзката с градината. Една не малка част от ескпозицията всъщност се намира в градината, така че ходенето по музеи може да се превърне в наистина приятна разходка дори и за хора, които не се занимават отблизо със съвременно изкуство. И не на последно място магазинът на музея предлага страхотна колекция от книги на различни арт тематики.

Единственото, което ме учуди е огромното множество посетители, за музей, намиращ се на 35 километра от столицата. Беше препълнено наистина. Дотолкова че дори не можеше да се разглежда нормално. Била съм из доста музей, но такова нещо съм виждала само при големи временни изложби на прочути художници (например Дали в Истанбул или Веласкес  (не беше Веласкес, определено – забравила съм явно, но ме извинета, беше отдавна) в Малага). Само се чудя какво ли става в момента с плановете за нашия Музей за съвременно изкуство?

Popularity: 2% [?]

Tags: Дания, Луизиана, музей, Музей за съвременно изкуство