Знам, че не съм си отваряла reader-a от няколко седмици и съм толкова назад със случващото се насам-натам, че няма накъде, но ето че снощи реших да го направя и първите две статии, на които попаднах са за заговор за военен преврат в Турция (на тях тия неща имам чувството, че честичко им се случват), и нови вълни от насилие и размирици в Атина (там вече наистина често взе да става). И то след като предната вечер гледах „Емигранти“ на Карбовски за Костадинка Кунева, залятата с киселина българка в Атина. Ами малко в повечко ми дойде. Седя си аз тук, от три седмици се занимавам само с някви простички неща като пазаруване, готвене, учене, ходене на бира, истинско спокойствие. Обаче хаосът си е хаос и не може да бъде ограничен по никакъв начин. Радвам се само, че при нас винаги всичко е малко по-спокойно отколкото при съседите. Само че няма как да не се сетя за онази приказка, че редът се ражда от хаоса. Пък ако няма хаос, и ред ли няма да имаме? Всъщност в момента пребивавам в една от малкото държави, която почти не е минавала през силни политически сътресения, кръвопролития и борби за власт. И е най-спокойната и добре уредена държава, в която съм стъпвала. Как го правят, да му се не види? Как да се научим и ние така?
Popularity: 1% [?]
Tags: Бъллгария, Гърция, Дания, насилие, преврат, размирици, Турция, хаос
Правят това, което и ние се опитваме да правим, т.е. да напредваме и да ставаме по-добри, но за разлика от нас нямат 500 години ориенталско влияние и 50 години съветско
. Аз познавам една датчанка, тя ми разказа, че като народ са толкова спокойни и си гледат тяхната работа, без да се перчат, без да искат да са на върха на света, и това им осигурява спокойствието и възможността да си наредят всичко. Попивай много здраво, сигурен съм, че има какво да донесеш у нас!
Наистина са много спокойни, поне по това, което вудях досега. И как да не са, като не им се налага да се борят със системата, а напротив, тя работи за тях. Аз дори вече имам личен лекар. И телефона му имам, мейла, мога да си говоря на английски с него и да му се обаждам когато ми има нещо, и лечението ще ми е безплатно. А съм само за половин година тук. Честно казано и аз съм станала много спокойна откакто съм тук. Даже по опашки не се ядосвам когато хората се бавят (а тук много се бавят, но никога не се случва някой да недоволства от това). Не знам дали ориенталското и съветското мислене са ни проблема, или че никой никога не мисли в бъдещо време, а само за тук и сега. Уж все се мъчим да си осигурим старитните, обаче всъщност все правим точно обратното…
При нас е малко порочен кръг, защото промените трябва да започнат от единицата, от личността – и след това да се разпрострат върху групата и обществото. Обаче как да се промени единицата, когато вижда около себе си толкова вражда, гняв и тесногръдние? Това е предизвикателството – да си европеец въпреки околните. Само така ще можем да променим нещо
За да промениш хората, трябва да промениш образвованието, което получават, което пък не може да се промени, ако не се промени политиката по отношение на образованието, което пък за да стане пак трябва някой да се помъчи много на пук на всичко друго да го направи… направо си е патова ситуация, ама дано има някакъв изход все пак