Джоан Харис ми беше много любим писател преди няколко години. Попивах всичките й книги на момента, в който ги превеждаха и ги четях с огромно удоволствие – бавно и с наслада. Можете да се досетите защо – не че книгите й имат много оригиналнни истории, но езикът, на който ги разказва, тези невероятно красиви описания, мистичната атмосфера, която създава, всичко това ме е омагьосвало независимо, че след третата вече бях способна да позная какво точно ще се случи накрая.
Така че останах страшно доволна, когато миналата седмица попаднах в една книжарница на новата й книга – „Рунически знаци“, точно след като съм се върнала от страната на викингите и съм прекарала три месеца ровене из Едата и четене на истории за Один 
. Малко странно ми се видя, но се зарадвах. За тези, които нямат търпение, мога направо да кажа, че книжката е интересна, приятна за четене и увлекателна, така че спокойно могат да я прочетат.
Обаче! Обаче изобщо не е на Джоан Харис. Или поне не тази, която знаем от „Шоколад“ или от „Къпиново вино“. Лично аз имам чувството, че понеже се е изчерпала с предишните истории, сега е обърнала компаса към фентъзито и е започнала да пише като по учебник – започвайки с картата, с идилията, с която започва всяко фентъзи, с нарушаването й, с това че главния герой се оказва не обикновено селянче, а от знатен род и т. н. Всичко това подплатено с малко интриги и малко описания на руни и магии, които се правят с тях и това е. Нито героите са описани толкова задълбочено, нито атмосферата, нито света, който описва е толкова плътен и реален, колкото в предишните й книги. А представете си какъв шедьовър може да се получи от съчетанието на изказа й, познат ни от предишните й книги, съчетан с най-подходящия за развихряне на фантазията жанр! Предполагам обаче следващата пак ще е в този жанр и тогава вече се надявам да прочета точно това, което очаквам. 
Popularity: 3% [?]
Tags: "Рунически знаци", Джоан Харис, книги, литература, фентъзи
