На фона на яркоосветеното с изцяло остъклен покрив фоайе на Националния музей, при влизането в залата за временни експозиции те обгръща полумрак, а и температурата е значително по-висока. В цялата зала се чуват разни звуци, множество хора се разхождат и обсъждат, навсякъде щъкат деца. Датчаните си водят децата по музеи. При това явно често, дори и бебета. Изглежда всички дечица си прекарват чудесно сред експозициите. Гонят се, пипат което е позволено, скачат, викат, качват се в хамаците или кануто, играят си, снимат се, снимат и неща, които са им харесали, нещо което пък впечатли мен – едно не повече от петгодишно момиченце с iPhone например се опитваше да направи сносна снимка на няколко кошници на фона на сумрака, който ни обгръщаше.
Специално за изложбата са направени конструкции, наредени толкова наблизо, и високи достатъчно, за да можеш хем да обгърнеш с поглед предметите от витрината, хем след няколко минути да придобиеш чувството, че се намираш насред джунглата, а не в музей някъде из северната част на света. Не случайно всичко е зелено, а отвсякъде долитат звуци на птици, на крещящи маймуни, дори на течаща вода и на дъжд. Това, събрано и с всички деца наоколо представлява една малка какафония, която мен, като свикнала с нашите си музеи, в които обикновено няма никой освен мен и хората с които съм отишла, някак ме притесни отначало и дори леко натовари. Няколко минути по-късно обаче не само че не забелязвах всичко това, ами дори имах чувството, че вече съм някъде във Венецуела.
Като цяло може да се каже че в дясно от водопада (който съм показала на една снимка във фейсбук), експозицията е съсредоточена върху духовния живот, а в ляво от него – върху ежедневния.
Представени бяха съвсем пестеливо, но пък цялостно всички аспекти на ежедневния и духовния живот на тези племена – от начина по който готвят, до това какво обличат и как ловят или ходят за риба или свирят. За мен беше ценно да прочета и митовете за сътворението на света на всяко от племената, които бяха представени в изложбата (записала съм си 11, но може да са били и повече), както и да науча малко повече за шаманите им. Имаше и някои автентични видеа от обреди, но вмъкнати в изложбата по такъв начин, че дисплеите по никакъв начин не се отличаваха от останалите пана със снимки и само ако забележиш движението можеш да се досетиш, че това не е поредната снимка. Хитро. И ненатрапчиво при това.
Децата основно се бяха съсредоточили около трите хамака, които можеха да бъдат изпробани, както и едно оригинално кану, в което можеха спокойно да седнат и да си поиграят на фона на екран, представящ падащите води на реката Ориноко.
Този пост е продължение на разсъжденията ми относно нашите изложби от вчера.
Още снимки от изложбата могат да се видят във фейсбук страничката.
Повече конкретна информация за изложбата е поместена в сайта на Националния музей.
Popularity: 1% [?]
Tags: Rainforest Indians, Венецуела, изложба, Индианци от дъждовните гори, Копенхаген
