Не съм мислила да правя второ такова нещо, но напоследък се занимавам все с изображения, затова нямаше как да не започна да се обсебвам от тях. Дори филмите, които гледам за удоволствие, дори и в тях виждам разни неща, на които иначе може би нямаше да обърна толкова много внимание. Затова и правя този пост за „Констатин“ - помните ли филма с Киану Рийвс, спасяващ света, борейки се с демони от ада? Пълен е със символи и картини, които усилват многократно усещането за съдбовност и вечност на битката между доброто и злото. Не публикувам видео, защото на мен лично ми действат повече като изображения, което значи и че ще бъдат по-ясни ако се възприемат като такива.
Филмът започва с намирането на Копието на съдбата и пърият кадър представя възможно по-апокалиптична картина, включваща разрушена църква, стърчащи самотно бетонни кръстове и местополежие, което в Щатите се свързва с другото, различното, лошото. Обърнете внимание как възкръсването се случва точно под кръстовете, първия от които почти паднал вече.
Искаше ми се да имам и няколко кадъра от самоубийството, защото сцената е много съществена, но някак не можах да намеря видео в youtube точно от тази част на филма. Вероятно съм го пропуснала някъде, но пък имаме почти същата сцена в края на филма, така че не е голям проблем. Впрочем ето и линк към една от частите, откъдето всъщност свалих и кадрите.
Следващата сцена се развива на път към жилището на обладаното от демон момиче. Започва с черния надпис Angel city на задната врата на колата, много детайлно проследяване на съдбата на един фас от съвсем необикновен ъгъл (гледан откъм земята), след това гледната точка рязко се променя и вече е много високо горе. Всъщност в целия филм камерата доста често се намира високо горе и като цяло създава усещането за някакво наблюдение от друго място (небето да кажем). Убийствено точно симетрично подредените кадри продължават с все сила, при това и с още по-дълбока перспектива.
Следващите няколко кадъра са от различни сцени, но проследяват честичко появяващите се кръстове из филма. Това са само някои от тях. В четвъртия кадър тримата са наредени по начин, който да напомня за светата троица, само че на червен фон (който по принцип свързвам с ада, но тук ада определено е малко по-жълтеникав), нищо не пречи обаче да се изтълкува и като напомняне за това, което им предстои, да, и освен това Час носи шапка с бели страници, които малко наподобяват рога. Точно този детайл не мога да съм сигурна дали е направен съзнателно, но си струва да му се обърне внимание 
В следващата сцена Анджела (обърнахте ли внимание на името?) отива в отвъдното. Отново имаме неестествено висока гледна точка, капка вода, която създава внушението за спряло време, въпреки че не сме я последвали в Ада, и връщането, придружено с разбиване на ваната и множество вода навсякъде, която символизира възкръсването й от отвъдното.
Следващата сцена, а донякъде и тази по-горе силно ми напомнят във визуално отношение работите на Бил Виола, особено Ангелът на хилядолетието и Преминаването (The Crossing). Последното е от 1996 г., така че не е изключено да е повлиял малко . В сайта на Виола трудно се намира каквото и да е, затова ви предлагам един поглед към гугъл-изображения.
За довиждане – сцена на самоубийство, или по-точно казано – на саможертва:
П.п.: Ако не е било твърде скучно, по-нататък ще ви занимая с двама български оператори, които също имат какво да покажат. За съжаление не можах да намеря имената на операторите в „Константин“.
Popularity: 4% [?]
Tags: Constantine, изображения, Кино, Константин, символи
