… или по-скоро: с колело в събота из София
Както писах в събота, наистина излязох с колелото и си повъртях педалите бая, помпах гуми, ядосвах се, че нито имам багажник, нито мога да си монтирам кошницата, която си донесох чак от Дания, нито имам място за бутилка вода (поради което и към два часа вече тотално слънчасах и се уморих); карах и по улици и по тротоари, затъвах из паркови алеи от чакъл, или пък минавах през изпотрошени стъкла, пак в парка, както и на едно място пред блока; колите караха ту много далеч от мен, ту профучаваха току до мен, един автобус направо щеше да ме отнесе; пробвах се и по тротоарите, които следобяд си бяха направо пусти, но щях да получа мозъчно състресение от постоянното друсане през кривите плочки; реших да пренаредя плочките на едно място, после се отказах, защото реших че има много по-важни и по-приятни неща с които да си губя времето; зачудих се защо още не съм си купила верига и защо реших да си хвърля старата раница, която все още се държеше, вместо сега да се чудя къде да си сложа една бутилка с вода; а накрая дори и мускулна треска или някакво напрежение в краката не усетих, макар че наистина – минала съм по-малко от 15 километра и то с две големи почивки, така е трудно мога да кажа че съм се преуморила, освен ако не смятам жегата.
В крайна сметка установих, че дебелите гуми с големи грайфери са абсолютно задължителни в София, особено ако искам да мога да минавам през парка, особено ако този парк е Западен парк и също особено много ако искам да карам по тротоарите когато няма хора за по-безопасно уж. Освен това колелото ми е ужасно бавно. И по наклон да го пусна пак не се засилвам достатъчно, имам чувството, че се влача с него. Липсвам ми бегача от Копенхаген, на който успях обаче да спукам и двете тънки по сантиметър гуми. От друга страна с него ме беше страх и малки бардюрчета да качвам, а те са под път и над път в София 
. Също така ъгълът ми на виждане, когато се обръщам назад да погледна, е мноого малък. Трябва да тренирам повече да мога да се завъртам достатъчно без да губя равновесие И така и не ми стана ясно хората как успяват да се справят с това през седмицата в натоварените часове? Събота беше съвсем наред и съвсем спокойно и нормално, но какво ли би било в понеделник например не мога да си представя.
Popularity: 3% [?]
Tags: велосипеди, колело, София
