Сядането навън и множеството масички и заведения на открито не са точно нещо, което свързваме със Скандинавия, както каза една колежка веднъж, но колкото и да е странно, точно това ми направи най-много впечатление в началото, когато дойдох тук – през февруари можеше да се видят масички на почти всяка пешеходна улица в центъра. Всяко заведение приготвя и някаквъв определен цвят одеалца (които тук не са никак скъпи, дори и за нашите стандарти) и ги подрежда по облегалките на столовете, за да може всеки, на който му е студено, да се завие. Най-интересното е, че дори и тогава, когато аз, а и повечето ми познати тук, се показвахме навън само колкото за да стигнем донякъде, имаше хора, които сядаха отвън за по кафе или горещ шоколад.
Сега обаче е съвсем друго. Масичките са навсякъде, всички заети почти постоянно (или поне тези, които са на слънце), а хората прекарват много повече време навън, отколкото вътре. Дори и аз докато пиша съм седнала до водното огледало в университета (тук си имаме интернет, иначе бих отишла в някой парк), събула съм обувките, защото вече съм се напекла особено много и се радвам на прекрасния слънчев копенхагенски ден. Е, да с яке съм, защото като подухне бързо се сещам, че все пак не съм в Средиземноморието. Но температурата е 12 градуса и това е най-топлия ден откакто съм тук, как да не се възползвам 
. Разбира се, датчаните карат колела и в сняг, и дъжд, и в студ, и в бурни ветрове, така че няма как да се учудя, че излизат навън при първа възможност. Така де, и аз вече започнах да го правя
Истината обаче е, както ни разказа един от преподавателите, които имахме по Датска култура, който е архитект междувпрочем, че допреди 20-тина и малко повече години Копенхаген съвсем не е изглеждал по този начин. По това време всички са смятали, че няма смисъл да се изнасят маси навън, или да се карат колелета заради честия дъжд и защото е твърде студено да се сяда навън. Но постепенно архитекти и общинари се заемат да променят това като стимулират по всякакъв начин подобни дейности. Не съм сигурна как точно са го решили и колко ли трудно е било в началото да намерят разбиране, но виждам как действат в момента и мога само да завиждам.
Има нещо много важно, свързано с климата тук, за което нямах идея преди да дойда и да го видя с очите си – слънцето е от съществено значение за това как ще се чувствате. Не става дума само за проектирането на по-големи прозорци и по-светли интериори, с което да се запази психологическото равновесие на живеещите тук (известно е, че липсата на достатъчно слънчева светлина води до депресия, аз лично я почувствах доста осезаемо през февруари и март), но колко и да е странно, дори през март слънцето грееше учудващо силно в редките случаи, когато го виждахме, а сега, в края на април, то вече топли осезателно. Но ако само за момент застанете на сянка, разбира се, бързо се озовавате в мразовитата северна пролет. Точно този факт стои в основата на славата на прословутия Нюхавн, както можах да се убедя едва наскоро, когато го видях с очите си – на северния бряг на пристанището грее слънце, южният е почти постоянно в сянка. И ако сте на северния бряг се чувствате като в Гръция през ранна пролет, а на южния – като в Сливен през декември. Разликата е огромна и много осезаема. Ето защо масите на сянка на всички улици обикновено са празни (може би през юли и август няма да е така, но няма да имам възможност да видя), докато тези на слънце са заети от стотици хора, които се радват на прекрасните слънчеви лъчи с по халба датска бира в ръка.
Съвсем същото е и в Малмьо в новата част – западното пристанище и парка Скания, който е проектиран точно с мисълта за устойчиво развитие и привличане на хора дори и само за разходка. Брегът е с идеалното изложение за тази цел (точно както и в Нюхавн), тоест е ослънчен почти постоянно, дотолкова че почти никой не обръща внимание на студения океански вятър, освен двама заблудени българи 
Всъщност хората наистина се възползват максимално от хубавото време – кафетата са пълни, парковете още повече и някак ми става тъжно като се сетя как в София винаги съм си намирала някакво извинение (като например, че още е студено! 
), за да не отида в парка и да се помотам на „чист софийски“ въздух, вместо да се затварям вкъщи. Истината е, че винаги ми се виждат мръсни тези наши паркове, постоянно се носи прах от някъде, в Борисовата градина не можеш да се отървеш от шума на коли от Цариградско; като цяло, макар напоследък все пак да ги поддържат доста добре, все още повечето ни паркове си изглеждат доста запуснати. Може би Южния прави изключение. Трябва да кажа, че и градинката пред офиса ни я направиха много хубава – тази на Черни връх между преките Горски пътник и Вежен, никога не съм знаела как се казва. Доста пъти като съм си тръгвала от офиса съм се изкушавала да седна на някоя пейка и да си почета или просто да се помотам, но пък колите по булеварда доста развалят усещането за съжаление.
София климатично е много по-подходяща за такова нещо, но редовно ми се случва, дори в най-горещите вечери да се чудя къде можем да седнем навън и в крайна сметка да се оказваме в поредното затворено помещение, или заден двор, който се затваря в 11 часа и пак ме хваща яд, че не живея в Пловдив или Варна или изобщо някъде другаде. Може би като намалят колите в центъра, или ако сложат подходяща за пешеходна алея настилка по Витошка, ще има достатъчно и приятни заведения с маси на открито, но в момента са крайно недостатъчни.
Приключвам с уточнението, че постът е писан в неделя, а вчера вече беше 15 градуса и ще става и по-топло. Освен това се получи прекалено дълъг, така че ще го разделя на две. Следващата част очаквайте утре.
Popularity: 4% [?]
One Response to “Средиземноморският начин на живот в Скандинавия”