Warning: Parameter 1 to wp_default_scripts() expected to be a reference, value given in /home/bgshaman/public_html/wp-includes/plugin.php on line 580

Warning: Parameter 1 to wp_default_styles() expected to be a reference, value given in /home/bgshaman/public_html/wp-includes/plugin.php on line 580

Warning: Parameter 1 to wp_default_scripts() expected to be a reference, value given in /home/bgshaman/public_html/wp-includes/plugin.php on line 580
размисли | shamans

— shamans

Archive
Tag "размисли"

Може и да е странно, но като свикнеш с нещо, колкото и странно да ти е било в началото, после се превръща в нормално. От пет дни съм си вкъщи, но колкото и успокояващо познато да е всичко, толкова и дразнещо е в същото време. Например си мислех, че ще съм по-спокоен шофьор, но се изнервих още при първото ми качаване в колата след една много странна маневра, малко опасно изнасяне на кръстовищи и леко мъка да си припомня габаритите на колата: трябваха ми само десет минути по софийските улици, за да започна да нареждам шофьорите подред. А се бях зарекла да карам спокойно и да не се ядосвам. И даже не бързах много. И задръстване нямаше…

Popularity: 2% [?]

Read More

Честно казано не разбирам как можем да очакваме да ни упралява компетентно някой, от който искаме никога да не се е справял с управлението на фирма. Ами че точно сега, точно тук, в България, това си е живо предизвикателство. Вярно, вече не е нужно да внесеш 5000 лв. начален капитал, за да създадеш фирма, но я ми кажете какво да намираш достатъчно работа на служителите си, за да можеш да им платиш заплатите в края на месеца?

Popularity: 1% [?]

Read More

…или какво им има на нашите политици всъщност?

Мисля, че вече всички са разбрали за излагацията в Европейския парламент (в capital.bg е описана доста подробно).

На мен лично обаче не ми станаха ясни някои неща, свързани с тази кандидатура:

Защо трябва да се бутаме точно за пост, от който нямаме никакво понятие и изобщо едва ли някой в държавата ни има. „Международно сътрудничество, химанитарна помощ и реакция при кризи“ – че то ние и у нас не съумяваме да си сътрудничим и да реагираме адекватно на кризи, да не говорим, че страната ни никога не е давала хуманитарна помощ! Тези в Европейския съюз сигурно не знаят дали да се смеят или да плачат като чуят накъде сме се запътили. Някак самата идея българин да заема този пост ми се вижда смешна.

Popularity: 3% [?]

Read More

Може би на всички е известно, че древните хора съвсем не са мислели като нас. Въпросът обаче е в какво точно се изразява тази разлика в начина на мислене. Тъй като в момента се занимавам с един от аспектите на този въпрос, а и именно с древните представи за времето, искам да ви разкажа малко за тях.

На първо място, за древните хора времето не е хомогенно, така както го разбираме ние днес. То има различна наситеност и интензивност. Съществуват и различни видове време – добро и лошо, ново и старо и др. Докато за нас всички минути и всички часове имат една и съща продължителност, за древните времето периодично се повтаря.

Може да се каже, че за древните съществуват два типа време – първото е магичното, свещено време, а второто – ежедневното, профанно време, които са в постоянен досег едно с друго.

Свещеното време може да се отнася до няколко неща. Първото е времето за извършване на някой ритуал, който го прави свещено, тоест различно от ежедневното. То може да се отнася и до митичното време (така както аборигените в Австралия говорят за времето на сънищата в началото на света), както и до космическите ритми (например лунните). Така че определен отрязък от време много лесно може да се превърне в свещено време, ако в този момент се появят някакви предпоставки, които да го свържат със свещеното. Всъщност обикновеното време е постоянно отворено за свещеното време.

Хетерогенността на времето се изразява в различни ритми, интензивност и множество предназначения на времето. Всички религии имат щастливи и нещастни дни, благоприятни моменти през деня, периоди на концентрирано и разредено време.

Все пак свещеното време е единно и непрекъснато. Обикновеното време се накъсва от периодите на свещеното, но свещеното време все пак е непрекъснато, защото всеки ритуал не само повтаря предишния, но е свързан с него и го продължава. Тези отрязъци формират общо, единно време без да нарушават привидната им периодичност. Това значи, че едни и същи дати водят със себе си едни и същи събития. Например българите след покръстването са вярвали, че след като началото на християнската държава е поставено от Константин Велики, то и краят ù ще дойде при Константин. И наистина, последният действащ владетел на Византия е Константин XI.

Основен момент в древните обреди е регенерацията на времето. Как се е извършвала тя? Празниците се честват в свещеното време, тоест във вечността. Но на празници като новогодишните се провеждат ритуали, които имат за цел да унищожат изтеклото обикновено, профанно време и да започнат ново време. Сурвакарите, които обикалят около Коледа у нас прогонват именно това старо и изхабено вече време чрез пречистване, изгонване на демони, прогонване на зло и болести.

За древните профанното време не е истинско и не е важно, а единствено свещеното време е реално и съществено. Докато днес ние сме се отрекли от свещеното време и сме възприели като реално единствено профанното траене.

Popularity: 2% [?]

Read More

„Бард“ отново ме изненадаха приятно като видях пълното издание на трилогията на Филип Пулман на един рафт в Техномаркет докато търсех някаква джаджа, и съответно си тръгнах с книга, макар и без заветната джаджа.

Прочетох я почти на един дъх, макар че ми отне няколко дни, защото в изданието са събрани и трите книжки от трилогията, а именно „Златният компас”, „Острият кинжал” и „Кехлибареният далекоглед”. Гледала съм филма по „Златният компас” и въпреки, че го гледах с удоволствие, не ми направи кой знае какво впечатление. Дори установих, че не си спомням как точно свършва филма. За сметка на това книгата ми беше много интересна. Както всички фентъзи книжки започва с една идилия, която бързо е нарушена, главният герой (в случая героиня) му се налага да тръгне на път и започват приключенията.

Хареса ми как се развива образът на Лира в различните романи. Отначало си е едно жизнерадостно и весело дете, но постепенно се сблъсква с всякакви ужасии, налага ú се да прави различни трудни избори, родителите й я отблъскват и тя неусетно пораства и започва да мисли по различен начин – съвсем като възрастен, без наистина да е минало толкова време. Самото действие много се променя. Отначало всичко е леко наивно. Да, има лоши, обаче не е кой знае какво, но с течение на времето героите научават все нови и нови неща за Праха и за света, в който живеят, все повече се доближават до същността на нещата и всичко започва да изглежда все по-истинско и по-сериозно, въпреки че всъщност приключенията им става все по-измислени ;). Хареса ми как накрая Лира и Уил все пак намериха вътрешен покой, въпреки че нещата не се наредиха точно така, както бихме очаквали от края на една детска книга.

Струва ми се, че все по-често в детските книги започват да изчезват изцяло положителните и изцяло отрицателните герои. Майката и бащата на Лира са точно такива – през цялото време изглеждат все по-лоши, коварни, жестоки, а накрая правят толкова голяма жертва и то от обич към нея. И в историите за Хари Потър имаше един ужасно лош персонаж, на който накрая Хари кръсти сина си, защото всъщност се оказа, че не бил точно такъв, какъвто е изглеждал. А преди си имахме една мащеха, някой голям и страшен вълк, вещица и други подобни, които както си изглеждаха лоши, такива и се оказваха. Дали децата усещат тази промяна? Дали им влияе по някакъв начин? Дали сме успели да ги научим за сериозността на избора, който правим?


Popularity: 2% [?]

Read More

… или защо предпочитам групарите пред соло-изпълнителите

Снимка с телефон от концерта на Аморфис
Тези дни се замислих защо повечето ми любими изпълнители са всъщност групи, а не солови изпълнители. И стигнах до няколко извода:
1. Първата важна причина е типът музика, който харесвам. Както повечето хора и аз слушам доста разнообразна музика, но си имам уклон към рок и метъл и други стилове, в които китарите имат голямо участие :) А както всички знаят, това си е запазена територия за групите. Не че няма изключения, но дори и Дио винаги е пеел с група.
2. Хората в една група работят заедно с години, познават се, разбират се, сработват се и това няма как да не си проличи. Най-вече на концерти. А аз обичам да ходя на концерти. Правя го избирателно (защото пак останах без пари заради билетите, които накупих), но си ходя на почти всички групи, които харесвам и за мен има голямо значение как звучат на живо. Случало се е да се запаля по някоя група след като ги чуя на живо. Така се случи с Type O Negative например, на които знаех една или две песни преди концерта на Академик. Не че сега ги слушам редовно, обаче много ме кефят. Защото свириха прекрасно.
3. В една група фронтменът е най-важната личност. Това не значи, че не случва някой друг да движи нещата в групата и да пише песните. Но всъщност всички членове „работят“ за фронтмена, защото той е лицето на групата. А какво значи това? Ами песните се пишат специално за него. Композиторът на групата познава много добре силните и слабите страни на вокала и с времето някак се наглася за него. Дори и да не го правят съзнателно, песните се пишат специално за гласовите характеристики на собствения им вокал. Това значи, че дори и да не е най-добрият певач, пак ще имаме добра песен.
4. Горният принцип се отнася и за писането на инструменталните партии. Аз обичам добра музика, а колкото и да се опитвам, не мога да открия добри музикални партии в голяма част от хитовете на много соло-изпълнители. Или поне на тези, които дават по телевизите. Тук се сещам за Инги Малмстийн, но пък той така и така си е музикант, така че изключението само потвърждава правилото. Голяма част от соловите изпълнители минават през дълъг период на излизане на концерти с различни музиканти. Някои пеят и на фона на записана музика. А това не помага за доброто звучене. Никак. Не казвам, че няма изпълнители, които са силни в студиото, но не и на живо, и че не би трябвало да се изявават ако е така. Опитвам се да хвана малко по-масовия случай.
5. Песните на един соло изпълнител, особено у нас, най-често не се пишат специално за него. Доколкото се чуват слухове оттук оттам дори се случва до последно продуцентската фирма да не може да реши на кой точно изпълнител да даде дадена песен. Това не ми се струва сериозно, а не съм професионалист, за да съм сигурна в горното си твърдение. Но съм сигурна, че така се губи онова чувство за точно прилягаща песен, каквото има при много групи.
6. В групата вокалът често взима участие в писането на песните. Това значи, че ги чуства и разбира и съответно интерпретира по съвсем друг начин, ако това беше просто някоя песен, която са му дали да научи. Тара Турунен прави изключение, но пък Томас пишеше повече от 10 години песни, които наистина само тя можеше да изпълни, така че нещата се уравновесяват. А и тя ги изпълнява прекрасно, независимо че никога не е взимала участие в писането им. В много други групи обаче точно вокалът е този, който пише. Примерно Буги Барабата. Неговите текстове са си само негови. Даже и за малко да си поговориш с него, пак ще го разбереш на минутата.
7. Соловите изпълнители често сменят стила си коренно и то неведнъж. И тъкмо харесаш някоя песен, купуваш си следващия албум и установяваш, че стилът няма нищо общо с предния. Уважам Металика примерно, задето отказаха да свирят цял живот едно и също, но не ми харесва и да не знам какво да очаквам. Роби Уилямс тъкмо го бях харесала и той изкара някакъв албум, от който слушах само хитовете и то само защото ги пускаха нон-стоп, а пък аз все още му харесвам гласа. Примерите са ми старички май, но пък и аз съм малко повече ентусиазирана, че да мога да открия по-подходящи.
8. Една известна група обикновено има много ясно изразен характер. Но мога да го определя точно и не знам как се получава, но ми е много по-лесно да определя характера на дадена група, вместо характера на отделен изпълнител. Може би защото при групите той е средно аритметично от характерите на членовете им и малките промени в настроение или нагласа не се усещат така, както когато се отнася до отделна личност. Може би взаимно се регулират. А възможно да е и защото метъл феновете са си доста консервативни и не обичат любимите им групи да се променят? (но това е обект на отделни разсъждения предполагам). Мисля обаче, че всеки би предпочел характера! И това включва държане, външен вид, начин на мислене, идеи, убеждения… все неща, които после се усещат и в музиката.
Ще да спомена и надеждата си да се появат най-накрая и нови композитори в България. Видяхме вече, че имаме добри изпълнители (примерно тези от Мюзик Айдъл), но в последните няколко години имам чувството, че добрите ни композитори са заминали нанякъде. Може и да се дължи на това, че не следя толкова подробно какво излиза. Обаче наистина последните ми любими български песни са отпреди повече от 5-6 години. Изключвам няколко песни на едни приятели (LBC), но пък тях може и с пристрастие да ги слушам, не съм сигурна.
Сигурна съм, че имаше още един-два довода сутринта като се събудих, но вече не си ги спомням. Може би някой ще ме подсети, или аз ще ги допълня като си ги спомня (или пък ще измисля нови ;). Все пак ще се радвам, ако някой сподели и неговото мнение. Кое предпочитате – групи или соло-изпълнители? И защо?

Popularity: 1% [?]

Read More

Премираният проект на Доминик Перо

Конкурсът за Многофункционален комплекс – вторичен столичен център безспорно се оказа най-голямото събитие в архитектурните среди в последно време. Може би и точно заради това толкова много разбуни духовете. Територията е голяма и важна и е нормално поне столичани да имат мнение по въпроса. САБ също не малко спомогнаха за започването на „дискусия” по въпроса като решиха да бойкотират конкурса и да направят свой собствен.

Проектът на студио Фостър

Не ми се иска в този пост да се занимавам подробно с проектите нито от официалния, нито от паралелния конкурс, защото за тях вече се пише доста, а mok също е обещал да разгледа всеки поотделно подробно. Той все пак беше в кухнята на нещата през цялото време и е много детайлно запознат с всички проблеми и въпроси за решаване в това задание, така че съм сигурна, че има какво да напише по въпроса.

Консорциум „АДАИС“

Докато четях дискусиите по различните сайтове в мен се породи недоволство от недоразбирането и недообмислянето на много моменти около този конкурс, което предизвиква и дискусии, основани основни на чувства и лично отношение, без да се погледне на въпроса с малко повече логикаи архитектурна мисъл.

Проект на Максимилиано Фуксас


Преди всичко стои въпросът защо е нужен този вторичен център и след това защо точно на този терен?

Всички знаят, че столицата ни има радиална структура и че никога не се е предполагало, че ще се разрасне толкова много. Практически централната част на града от години се задъхва от прекалено много коли и хора. В центъра липсват и свободни терени за строителство на нови представителни сгради. Дори и да имаше, постоянно стои въпроса с археологическото минало на София и по-специално останките от римския град. Какво точно се вижда например от театъра на антична Сердика в момента? Добре, че част от него е експонирана в приземието на хотел „Арена ди Сердика”, но не бих казала, че достатъчно хора са наясно къде до го търсят, а много дори не подозират за съществуването му. Дори и да го намерят, трудно може да се постигне внушение, подобно на това, което предизвиква театъра в Пловдив, защото там се вижда наистина една съвсем малка част от цялото съоръжение. Не ми се говори за останалата част от древния град. В същото време градския транспорт в центъра на София също е много затормозен. А България наистина има нужда от обновяване на сградния фонд на правителството. Дори и само поради факта, че след по-малко от 10 години председателстването на европейския съюз ще попадне в наши ръце и заедно с това ще имаме нужда от значителен брой нови институции. А преди това? Все пак все още се опитваме да въведем европейски закони и стандарти, имаме нужда и от редица европейски комисии…

Проектът на Г-3

Теренът при старите казарми е бил избран още преди двадесетина години (и дори повече?). Една от причините струва ми се е и близостта до летището. Междувременно наоколо са изпълнени множество сгради, включително жилищни блокове, недостроеното ИПК, множество нови офисни и търговски сгради. Преди в самия край на града, районът вече е доста оживен и обитаем. Като цяло в последните години се построиха много нови сгради по протежение на бул. „Цариградско шосе”, които ще формират и силуета му. Теренът за конкурса е сред малкото останали с ниска застройка най-вече защото там не се е правило нищо поради военните казарми. Целият сграден фонд обаче е особено остарял и то на особено комуникативно място по булеварда. Според последните намерения, които са ми известни, бул. „Г.М. Димитров” ще се превърне в скоростна магистрала от типа на Цариградско шосе. Предвидено е и изграждането на скоростен трамвай. Има добра възможност и за директна подземна връзка с летището. 

Проектът на Заха Хадид

Действително, теренът има проблематични зони, както и достъпът до него. Особено що се отнася до толкова голям поток от посетители, това е проблем от голяма величина. От друга страна, целта на един градоустройствен проект състои точно в това – да представи методи за решаване на тези проблеми. Ето защо при разглеждането на представените проекти би трябвало първо да обърнем внимание решението на екипа на комуникационните проблеми. След това е важно да видим дали проектантите са се съобразили с географските дадености на терена и с околната среда. В това число включвам почти всичко, за което можете да се сетите – околна застройка, оживеност на улиците, подходи, вятър, ослънчаване, валежи, планини…. това съвсем не значи да правим перпендикулярни улици, защото наоколо са точно такива. Едно нещо спокойно може да се интерпретира според личното виждане на проектанта. Стига да е обосновано.

Главният архитект на София, арх. П. Диков, коментира резултатите от конкурса на откриването на изложбата в Галерията за чуждестранно изкуство.

В никакъв случай не мога да се съглася с едно твърдение на колегите от Провокад, че би било по-добре на този терен да се направи екологичен завод за отпадъци или олимпийско селище. Най-вече защото този терен вече не се намира в края на града. Действително, според старите стратегии за развитие на града, зад гарата може и да е по-подходящо, но северното направление отдавна е изтървано по разнообразни причини и е трудно процесът да бъде обърнат. По-скоро оттук нататък трябва да се замислим как да реновираме и отново да направим привлекателни районите в северозападната част на града, които действително предлагат много по-благоприятни условия от развиващите се в момента райони. Но за момента там няма как да бъде място на представителен комплекс, защото околностите му също няма да бъдат представителни. Бих искала да кажа обаче, че въпреки това си виждане, Провокад са се опитали да представят адекватно според тях решение на конкурсното задание. Освен това предизвикват много плодотворна дискусия.

Иска ми се да си кажа мнението и относно ограниченията на конкурса. Фактът, че толкова много колективи участваха в паралелния конкурс, показва, че съществува някакво неразбиране на целта на ограничаването на подобен конкурс. Основното ограничение беше въз основа на потенциала на фирмите участници, тоест то гарантираше, че фирмите са достатъчно компетентни и най-вече че имат достатъчно ресурси да се справят адекватно с толкова голяма задача. Не отричам, че дори и студенти биха могли да направят добър проект, но дали след това ще имат възможността, ако евентуално спечелят, да се справят и с технически проект и реализация? Студентите нямат контакти със специалисти по комуникации, различни инженери, ландшафтни архитекти и много други специалисти, с каквито би трябвало да разполага един екип, разработващ толкова голям проект. Ограничаването на конкурса всъщност е една застраховка от страна на държавата, че премираният проект ще бъде изпълнен професионално и в срок. Премиите, които също много се обсъждаха също са вид застраховка. По проектите се работеше малко повече от пет месеца, при това от много големи екипи на пълен работен ден. Проектите за официалния конкурс не са разработвани в свободното време вечер след работа или след лекции. Кой би си позволил да работи толкова дълго и да вложи всичко от себе си без никакво възнаграждение? Тук не става дума за печалба, но хората трябва и да ядат и да изхранват семействата си. Не могат да си позволят да се прибират без заплата пет месеца, независимо колко голяма привилегия е да участваш конкурс от такъв мащаб.

Произволно избран проект от паралелния конкурс на САБ. Подробности за проекта има тук.

Всички очакваха нещо невиждано от световноизвестните архитекти, а имам чувството че се появи някакво разочарование от представените проекти. Аз също очаквах гениални решения. После се замислих, спомних си с какво страхопочитание разглеждахме редките книги или списания с публикации на небостъргачите на Норман Фостър, спомних си как се радвахме и се опитвахме да разберем философията на Заха Хадид, сетих се, че от тогава изтече много вода и е възможно най-накрая да съм развила малко по-критичен поглед към архитектурата. Все пак тогава бях още ученичка и после студентка в началните курсове. Сега и познавам архитектурата им по-добре и вече си позволявам да търся кусури. Спомних си също, че небостъргачите на Фостър всъщност са правени преди прекалено много време и няма как този човек да продължава да прави едно и също десетилетия наред. Спомних за една лекция в УАСГ по повод изложбата на Фостър в Галерията за чуждестранно изкуство, на която един от неговите най-важни хора ни запозна с новите им проекти и с новото им виждане за архитектура. Сетих се и как на лекции във втори курс библиотеката в Париж на Доминик Перо ни я даваха като пример за неподходящо решение. И тя е много стар проект – оше от 1989 г. Нещата се променят, но при нас винаги стигат с малко закъснение, а може би е време да променим това. Специално за проекта на „Фостър и партньори” чух доста мнения, че се е изложил. Е, и на мен високата сграда ми стои зле, но той следва една цялостна философия за зелена архитектура, която е бъдещето. Това, че още не е постигнал идеалния образ, съвсем не значи, че трябва да спре да го прави, защото съм сигурна, че ще успее.

Като архитект, който е учил тук и не е работил другаде, смятам че имаме много да учим от участвалите в конкурса чужди студия. Най-вече от към подход към задачата. Не смятам обаче, че това са неща, които не можем да постигнем. Напротив, струва ми се, че ако започнем плодотворна дискусия и най-вече ако излезем на световната сцена, тоест ако започнем да се съревноваваме с чуждите архитекти в световни конкурси, ще можем и ние да намерим нашия път и да постигнем тази класа, която според главния арх. П. Диков ни липсва. И не говоря за младежките конкурси, защото студентите и младите архитекти са доста активни по отношение на международни конкурси, при това често се връщат с отличия. Става дума, че и големите български ателиета трябва да започнат да участват в международни конкурси не само за София. Досега това нямаше как да се реализира, защото фирмите изнемогваха да поемат всички поръчки, които се изпълняваха с бума на строителство, който се разрази в последните години. В момента обаче нещата не стоят по същия начин. Работата вече не е чак толкова много, та да не може да се отделя време за поне един сериозен конкурс годишно. А представете си и пресата да може да ги отрази. Да отрази българското участие в тези конкурси, но да може да го представи и на фона на чуждото. За да можем да се поучим, да си извадим изводи и във всеки следващ конкурс или самостоятелен проект да сме все по-добри, докато накрая понятието българска архитектура се превърне в нарицателно. Не смятам, че е далеч времето, в което български архитекти ще предизвикват фурор с изложните си в чужбина.

Горните разсъждения обаче ме навеждат и на нерадостната мисъл, че всъщност нямаме адекватни журналисти, които да отразяват архитектурни събития. След като обявиха приза на Доминик Перо, нямаше журналист, който да не попита съседа си дали е запомнил кой е спечелилият и кой точно проект е негов. В същото време под таблата на Перо се мъдреше една прекрасна табелка „премиран проект”, която организаторите се бяха постарали да сложат, но нямаше кой да я забележи, защото преди да започнат обръщенията журналистите не си направиха труда да обиколят стендовете, а единственото, което правеха е да си нагласят фотоапаратите. Не може архитектурата да се отразява от непрофесионалисти. Все пак засега сме спасени от невероятните гафове, които правят относно родната ни археология например, но докога? Не е възможно да чакаме единствено поредната статия на арх. П. Попов, за да прочетем едно критично и обосновано мнение относно някой въпрос. Все пак той не отразява събития, а пише за нещата, които го интересуват. Не смятам, че можем да развием качествено отношение към архитектурата без качествено отразяване на нещата, свързани с нея. Тоест, крайно време е на архитектите да се преподава и журналистика (пък дори и само един семестър), а след това в разните издания за строителство и архитектура да се търсят завършили архитекти, а не хора с каквото и да е хуманитарно образование.

За последно искам да отговоря и на всички хора, които се питат необходимо ли е подобно разхищение на държавни средства точно в момент на криза. Моментът с финансирането не беше много обсъждан освен сред участниците в конкурса, които трябваше да се съобразят с него. Предвижданията са финансирането да дойде от частни инвеститори, които ще изградят сградите и ще дарят 30% от изграденото на държавата. Тепърва ще се търсят заинтересувани инвеститори, но все пак натоварването на бюджета ще е сведено до минимум

Във връзка с конкретния конкурс за Вторичен столичен център, а и изобщо за архитектурата ми се иска да пиша още много, но ми се струва, че и така вече прекалих с налагането на собственото си мнение. Надявам се съм предизвикала немалко размисли и не съм отегчила прекалено много четящите.

Popularity: 2% [?]

Read More

Между другото вече съм истински спец по обяснителните записки! Особено когато баща ми ми секне дългите слово излияния и ги подреди в някакъв смислен ред :)

Та имам нужда да нашиша това-онова или поне нещичко различно от обяснителни записки. Спи ми се, но имам още работа, така че блогът този път ще е нещо като средство за отпускане на мозъка чрез насочването му в друго поле на действие… а именно изказване на собствено мнение за щяло и за нещяло :)
Започвам с един много симпатичен проект: Карть на Дискь. Идея само за фенове на Пратчет :) Ако четях в момента някоя от книжките щях да се включа, но разбира се в момента нищичко не се сещам. Можете да проверите и Анкх-Морпорсия вестник, който също е свежа идея, но не може се мери с Картатъ!
После малко рециклирани бижута от Time4Design, които много ми харесаха.
А ето как изгежда логото на Google в морзов код: тук. Най-веселото е, че има и преводач на морзов код. А аз поне десет години се опитвах да науча морзовата азбука наизуст! Ето как се пише SHAMANS с тирета и точки:  … …. .- – .- -. …



Искам да разбера това нещо кога ще го пуснат в масово производство? Писна ми от мишки, но мога да ги понасям вече! Бавна ми е, дразни ме, боли ме ръката от нея, а с таблета е още по-бавно защото дори не хваща винаги както трябва! Искам touch-screen и пригоден за целта интерфейс! И никога повече редактиране на изображения с мишка! Не че ми е ясно как ще се чертае по тоя начин обаче :(
Ето малко и за боклука в София. Ама не днес! Много ме кефи този блог! Изнамирва супер затънтени неща като това с боклука. Кога ще ми хрумне да проуча каква е била систуацията с боклука след Освобождението като е имало къде къде по-важни неща. Обаче то и сега има, а аз пакк гледам дали са минали боклукчиите, че новите още им е трудно да се справят с редовното сметоизвозване…
Мислех и картинка някаква да сложа, за да е по-шаренко, обаче няма! Не знам каква, още не съм оправила фотошопа, и май трябва да се хващам пак за работа. Утре съм решила да си кажа мнението относно едни постове за книгите и относно друг за НБУ. Ако утре не реша, че ще е скучно… Лека нощ!

Popularity: 1% [?]

Read More

mok пак  ме накара да се замисля и вместо да си преинсталирам повредените програми сега съм потънала в разсъждения относно изкуството и архитектурата. Покрай книгите, които чета в момента, и най-вече „Митове, сънища и тайнства“ на Мирча Елиаде, се бях замислила за процеса на изчезване на функциите на изкуството и превръщането му в това, което познаваме сега – изкуство само за себе си. Истината е, че в древността не би могло да се говори за изкуство. Ние наричаме изкуство и пещерните рисунки, но те не са създавани с естетическа, а с чисто утилитарна цел, както по-голяма част от произведенията на маргиналните на съвременната западна култура народи.

Каква по-точно е тази утилитарна цел?
Разбира се, тя се е променяла в течение на времето и в различните култури. Често изображенията имат чисто магическа функция – чрез тях се покоряват на волята на художника животни или дори богове, предизвикват се разнообразни събития, играят ролята на амулет срещу нежелани събития. В някои случаи имат чисто репрезентативни функции, в други агитаторски. Започнах с доста отдалечен във времето пример, но ако погледнете тоталитарното изкуство, ще разберете, че то е чисто агитаторско. Ако пък отидете в някоя църква със стенописи ще се уверите, че стенописите до входа й са изключително с апотропейна функция. Всъщност изкуството единствено като естетическа наслада е плод на съвременното общество, рожба на западната култура от 20 век, но дори и в тази култура не цялото изкуство се създава единствено с естетически цели все още. Все още художниците зависят от това каква тематична изложба ще се прави скоро, какви са интересите на хората, които купуват творбите им или на галериите, в които излагат, или нещо друго което ще им повлияе. За мен и рекламата е изкуство. Тя възниква като системи от графични знаци, чиято цел е да привлекат клиенти, но се развива все повече и започва да се доближава до личното ми определение за архитектурата като изкуство.
Къде в цялата тази каша се намира архитектурата? На мен ми се струва, че архитектурата в момента е процес на надмогване на строгите функционални изисквания. Преминахме през момента, в който важно беше утилитарното, в който всичко утилитарно беше автоматично приемано за естетично, възникнал като реакция на предишното естетизиране с пренебрегване на функционалното. В момента вече има възможност да се твори съобразявайки се с функцията, но не и робувайки й. Това се постига най-вече благодарение на развитите строителни техники, които позволяват реализиране на всякакви проекти, но и на създаването на нов тип сгради и функционалности, каквито не са съществували досега, както и на появата на инвеститори с големи възможности и глобализацията. Светът е едно голямо село, но ако не се стичаха милиони хора на едно място, щеше ли да има нужда те да бъдат впечатлявани? И все пак, кога преди е имало толкова много изложби на архитектурни проекти? Колко хора се стекоха в Галерията за чуждестранно изкуство, за да видят изложбата на Норман Фостър, или пък тази на Заха Хадид? Специално последната изглеждаше ли да показва архитектурни проекти или повече приличаше на някакъв пърформанс? Всъщност имам колеги изкуствоведи, които също се заинтересуваха от споменатите изложби. Разбира се, тази на Пикасо ги развълнува повече, но все пак имайте предвид, че дори и архитектите в повечето време не осмислят това, с което се занимават като изкуство.
Струва ми се, че се намираме в някакъв преходен период, в края на който ще се развие ново разбиране за архитектура.

Popularity: 1% [?]

Read More

Днес ми се наложи да почакам малко докато довършат поръчката за паната, които пуснах вчера, и поради това си направих кратка разходчица в околностите и намерих това:

Страшно ми хареса! Особено на фона на студения вятър :) Ето и един готин деайл, особено както се е получило с иначе пречккащата ми се кола:
После трябваше да замъкна четири табла 96,5 на 96,5 см от PVC, но някакво по-лекичко от това, което бях виждала досега (и слава богу) към САБ на ул. „Кракра“. Там разбира се място се намира с късмет. А аз никога нямам късмет! Съответно след три обиколки на всякакви съседни улички се паркирах доста далечко (на не повече от двеста метра всъщност), но представете си как се носят четири неудобни за хващане пана двеста метра? Първата половина от пътя беше що-годе добре, но после вече трябваше да спирам постоянно. Разбира се, че междувременно ще се появят поне двайсет свободни места за паркиране по „Шипка“, може ли да се очаква нещо друго? Обаче се случи и нещо, което изобщо не очаквах – един крайно мил човечец ми предложи да ми помогне. Направо се стъписах отначало и не знам каква глупост съм му отговорила, но като хвана единия край и стигнахме адски бързо до ъгъла с „Кракра“. Изобщо не съм и очаквала някой да ми помогне! Откак съм влязла във Виас бъхтя редовно насам натам с какви ли не пана и товари, но досега никой не е предлагал да ми помогне. Ето това значи, че не са всички хора зли и лоши или непукисти или каквото пишем още по блоговете като ги слагаме пед общ знаменател!
Всъщност имам още един подобен случай. Става дума за едно пътуване до Сливен тази пролет ако не се лъжа. Тръгнахме двете със сестра ми и с моята кола. По някакво изключение слязохме на първата „Еко“ по пътя (тоест на около 20 км от София) да си вземем нещо и един човек ни каза, че ни е спукана гумата. На мен това за първи път ми се случва. Беше задната дясна гума. Разбира се, и тогава се шашнах, защото теоретично може и да знам че трябва да си сменя някак гумата, обаче тя така се беше спихнала, че изобщо не ми стана ясно как изобщо съм карала, при това без и да разбера дори. После като се замислих, наистина нещо волана доста се въртеше, но кой да се сети. Той и човека ми се чуди на акъла доста време. Както и да е, като видя колко сме се сащисали със сестрата, направо ни преложи да ни смени гумата. Предполагам не сме изглеждали като хора с достатъчно акъл да сменят гума? Е прав си беше! :) Оказа се, че е пловдивчанин, тираджия и пътуваше със семейството си – жена си и около десетгодишен син, към Пловдив, но винаги спирал на това Еко заради страхотното кафе. Аз не разбирам от кафе, но той даже това не поиска да го черпим! Аз само отворих багажника и му показах резервната гума (добре че си имам всичко). А той като се хвана, не само че я смени адски бързо, но и всяко нещо го обясняваше на сина си (много симпатично и любопитно хлапе, което даже искаше да помага). Трябва да ви кажа, че не бях чувала мъж да говори за нещо, свързано с коли, така че и аз да го разбера. Не само го разбрах, ами си го и преговарям от време на време, защото нищо не се знае. Така че, вече знам как се сменя гума. Само не ми е ясно как точно ще успея да извадя от багажника резервната, когато се наложи – това чудо тежи зверски! Ахам, оттогава си държа и мокри кърпички в колата, защото докато наливането на вода за чистачките става и почти без да се нацапотиш, сменянето на гума не става. Та този човек, този набожен пловдивчанин (само за Дева Мария говореше) буквално ме спаси тогава. Още ме е яд, че не можахме да му благодарим като хората. Даже не се сетих да го питам как се казва. И не искаха нито сокче да им вземем нито каквото и да е друго за почерпка поне. Накрая Мая май успя да ги придума за нещо малко, но то нищо не е. В крайна сметка няма никаква гаранция, че щях да разбера, че гумата ми е спукана (предвид че беше дясна) и кой знае как щяхме да се претрепем по пътя. Освен това наистина научих нещо адски полезно. А през това време три момчета от работещите на бензиностанцията се появяваха като нямат работа и само се подхилкваха и ни гледаха сеир!

Popularity: 1% [?]

Read More

Категории

RSS AnnDim

  • My Etsy shop
    After so many asks from friends I finaly opened an Etsy shop, altough I still feel a little anxious about it. This is the link: AnnDimShop. I really hope I would be able to make it with this new experience for me. I enjoyed making the brooches in it and taking pictures and listing them. […]
  • Flower brooches / Брошки цветя
    The post Flower brooches / Брошки цветя appeared first on Ann Dim.
  • Urban knits 01: Before Easter / Преди Великден
    I hope I can make at least one person smile today … Днес се надявам да съм успяла да накарам поне един човек да се усмихне… The post Urban knits 01: Before Easter / Преди Великден appeared first on Ann Dim.

Fatal error: Uncaught Error: Call to undefined function ereg_replace() in /home/bgshaman/public_html/wp-content/plugins/popularity-contest/popularity-contest.php:2531 Stack trace: #0 /home/bgshaman/public_html/wp-content/plugins/popularity-contest/popularity-contest.php(2495): akpc_is_searcher() #1 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/plugin.php(505): akpc_api_footer_javascript('') #2 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/general-template.php(2079): do_action('wp_footer') #3 /home/bgshaman/public_html/wp-content/themes/blogum/footer.php(9): wp_footer() #4 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/template.php(501): require_once('/home/bgshaman/...') #5 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/template.php(477): load_template('/home/bgshaman/...', true) #6 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/general-template.php(89): locate_template(Array, true) #7 /home/bgshaman/public_html/wp-content/themes/blogum/archive.php(35): get_footer() #8 /home/bgshaman/public_html/wp-includes/template-loader.php(74): include('/home/bgshaman/... in /home/bgshaman/public_html/wp-content/plugins/popularity-contest/popularity-contest.php on line 2531