Продължение на „Наш ли е градът, в който живеем?“ Още по турско собствен е бил само двора на къщата, мястото оградено с висок дувар, а всичко отвъд него е турско и следователно чуждо. Recommend on FacebookTumblr itTweet about itSubscribe to the comments on this post...
Една предишна статия, тази за плетенето като градско изкуство, ме накара да се замисля доколко смятаме града, в който живеем, за наш собствен. Имам предвид съществува ли в съзнанието на съвременния българин някакво собственическо чувство върху дори и съвсем малка площ от града, в който прекарва живота си? Recommend on FacebookTumblr itTweet...
Сядането навън и множеството масички и заведения на открито не са точно нещо, което свързваме със Скандинавия, както каза една колежка веднъж, но колкото и да е странно, точно това ми направи най-много впечатление в началото, когато дойдох тук – през февруари можеше да се видят масички на почти всяка пешеходна улица в...
AnnDim
