Вчера ми дойде на гости една приятелка, с която се знаем от Копенхаген, което веднага ме наведе на мисълта да ви покажа как излязоха снимките от пинхол камерката, която си купих от Музея за съвременно изкуство в Стокхолм. В крайна сметка си отидох при Братя Трейман и там не само че знаеха как да ми проявят снимките (за разлика от първото фото, в което бях – това в Сити сентъра, където ми казаха че изобщо никой не може да ми прояви такива снимки), ами дори много ми се зарадваха и ме заразпитваха подробно и ми показаха и какви пинхол апаратчета продават и така нататък. Е, доста пари оставих по този повод . Мисля да се науча да проявявам снимки при първа възможност. Качвам няколко кадъра със самите копия, а сканираните оригинали мисля да покажа тия дни във фейсбук страничката ми.  Иначе снимките се оказаха много по-хубави отколкото очаквах като за първи път, а дори и от сканираните негативи. Единствено на една съм насложила три кадъра един върху друг (а ги броях уж, за да не объркам нещо ), които много бих искала да видя поотделно, но май ще мине доста време преди да ги настигна тези от „От местопрестъплението“ и да се науча да разделям кадри, които са снимани един върху друг Приемам съвети обаче

В музея за съвременно изкуство в Стокхолм си купих една пинхол камерка, която снима панорамни снимки. Страшно интересно нещо, но за съжаление имах само няколко дни след това, преди да се върна. Все пак остана време да направя няколко снимки, които чак днес успях да дам за проявяване. Както се опасявах, могат да ми извадят копия само ръчно, което всъщност се прави на много малко места в София. Аз обаче знам едно – фотото на братя Трейман на Графа и мисля да отида при първа възможност. Надявам се да ми помогнат

Все пак имам какво да ви покажа. Във фотото в Сити центъра ми сканираха лентата, но се оказа, че машините никак не се справят с нещо различно от конвенционалните 35 милиметрови кадри, така че имам ги сканирани, но разделени, защото дори и скенерът е нагласен според 36-те кадъра в лентата За капак човекът от студиото ми е записал само половината лента, така че реално нямам почти никакви кадри, нищо че си платих. Ще отида да си искам останалата част при първа възможност. И освен това снимки от Nyhavn изобщо няма. Всичките са преосветени за съжаление. Все пак ви показвам част от сканираните кадри, които имам – един малък спомен от последния ми ден в Копенхаген

Това, което харесвам най-много на живота си в Дания е, че не само мога да си позволя да отделя цял ден само на изкуството (при това всъщност понякога ми го изискват от университета), а и че наистина го правя, дори бих казала честичко. Като тази неделя, която се превърна в един продължителен тур из музеи и други интересни места.

Оказа се, че не е никак трудно да съчетаеш авангардно модерно изкуство с класически статуи от деветнадесети век, гръцко изкуство и графити в изоставени сгради. Дори се получава интересна комбинация и някак изчезва чувството на претоварване на сетивата, което често ми се случва да изпитам ако прекаля с музеите. И ето малко снимки и коментари относно тези мои неделни дестинации. Разделям ги в две части, защото музеят Луизиана е достатъчно интересен дори за повече от един пост, а графитите, за които говоря са толкова много, че са достатъчни за средно голям том с репродукции.

Музеят започва същестуването си от тази малка вила, която в края на 50-те години, когато е основан музея, е абсолютно неоткриваема. Името на вилата е Луизиана, от там и името на музея. Собственикът на вилата се е женил три пъти все за жени с името Луиз (така че няма нищо общо с Щатите , но през 58-ма Кнуд Йенсен (можете ли да си представите как датчаните прозинасят това име?) купува мястото за да осъществи мечтата си за абослютно нов като принцип музей, в който изкуството е близо до човека. Какво значи това ли? Ами например, направил е кафе, което по това време е било нечувано.

Всъщност музеят има прекрасна градина със скулптури, а сбирката му обхваща най-големите имена в съвременното изкуство, започвайки с Кандински, Ернст, Миро, Матис, Уорхол, Виола и т.н. (казвам ги в реда в който се сетя за тях), както и млади „таланти“ като Джонатан Мийз, за когото чух едва като дойдох тук, но никак не успя да ме впечатли. Всичко това се съчетава с временните изложби, които винаги са интересни, а текущата е на тема цветът в изкустовото и освен всички интересни експерименти с цвят, предлага на посетителите и възможност да си направят тестове за това дали различават различните нюанси например. Познайте колко време си загубих с тях

Музеят е доста голям, но сградата някак постоянно бяга от впечатлението за големина заради постоянната смяна на пространствата, преходите и връзката с градината. Една не малка част от ескпозицията всъщност се намира в градината, така че ходенето по музеи може да се превърне в наистина приятна разходка дори и за хора, които не се занимават отблизо със съвременно изкуство. И не на последно място магазинът на музея предлага страхотна колекция от книги на различни арт тематики.

Единственото, което ме учуди е огромното множество посетители, за музей, намиращ се на 35 километра от столицата. Беше препълнено наистина. Дотолкова че дори не можеше да се разглежда нормално. Била съм из доста музей, но такова нещо съм виждала само при големи временни изложби на прочути художници (например Дали в Истанбул или Веласкес  (не беше Веласкес, определено – забравила съм явно, но ме извинета, беше отдавна) в Малага). Само се чудя какво ли става в момента с плановете за нашия Музей за съвременно изкуство?

Времето беше дъждовно разбира се, но пък за първи път почувствах, че се намирам на морски бряг, макар и на доста навлязъл навътре в сушата фиорд, което не мога да кажа за Копенхаген. Музеят се намира до пристанището и цялата му дейност е доста тясно свързана с водата и корабите. Тук не е достатъчно да намериш останките на няколко кораба, да ги реставрираш и да ги подредиш в специално построена за целта сграда. Датчаните съвсем не спират дотук. Към музея има работилница, която прави реални модели на намерените кораби, при това опитвайки се да възстановят викингските техники на корабостроене и мореплаване, след това ги пускат на вода и ги изпитват като събират точно толкова хора, колкото се предполага, че са превозвали съответните кораби и ги изпращат да пътешестват. Всъщност въпросната работилница дори продава нови лодки и кораби, така че ако искате да притежавате нова лодка по оригиналния дизайн и направена с викингски техники, спокойно можете да се свържете с музея в Роскилде

В музея са изложени пет кораба, които са намерени на дъното на залива и вероятно са блокирали пътя за Роскилде. Преди 1000 години Копенхаген все още не е съществувал, а Роскилде е бил един от най-добре укрепените и проспериращи градове на датското крайбрежие. Корабите са били част от доста хитроумна система, която е затваряла пътя през залива напред към града и е включвала както потопените точно в средата на плавателния канал кораби, така и възвишения, от които са се предавали съобщения от морския бряг към вътрешността на залива и към града. По този начин древните датчани са били известявани поне три-четири часа по-рано за пристигането на нападатели, а ние сме особено доволни, защото потапянето на корабите е било предпоставка съвременните учени да ги открият през 1962 г., да успеят да ги възстановят и сега да можем да ги видим изложени в музея.

На снимката горе е най-дългият от шесте намерени кораба. Възстановен е последен, защото доста дълго време се е смятало, че това са останките на два отделни кораба. Никой не е предполагал, че са открили кораб, дълъг почти 30 м, способен да превози поне 70 души. Това очевидно е боен кораб, построен в Дъблин около 1042 г. (датиран и локализиран по годишните кръгове на дървото, от което е направен кила). В днешно време датчаните се захващат с непосилната задача да направят копие на този кораб и след 25-годишни усилия пускат на вода корабът The Sea Stallion from Glendalough, с който пътуват от Роскилде до Дъблин и обратно като развиват над 2,5 възела с греблата и над 12 възела с платно. В музея има прожекционна зала, в която може да се види филм за пътешествието, и мога да ви кажа, че макар да е било през юли, не е било никак приятно. Това са северни води все пак.

Това, което най-много ме изумява в Дания, е невероятното внимание, което обръщат на допълнителните атракции и детските музеи. Където и да съм попадала досега, задължително има нещо, което ще събуди интереса дори и на най-незаинтересования посетител, при това не става дума само за децата. В случая групата ми от курса ми за Викинги, прекара много повече време в малката зала с модели и дрехи, отколкото в залата с истинските кораби. Тряба да призная, че си е доста зарибяващо да се качиш на палубата и да подбутваш бурета със стока и платна от вълна. Липсва само клатушкането, но него и така не го обичам Освен това ако гледате само оригиналните кораби задължително ще ви обземе съмнение по отношение на термините. Някак не мязат на кораби и колко повече се заглежда човек, толкова повече замязват на обикновени гребни лодки. Което веднага се променя ако видите корабът-модел във въпросната зала, заедно с голяма част от истинския такелаж, платното и значителна част от стоката, която е била пренасяна.

Сайта на музея в Роскилде: www.vikingeskibsmuseet.dk

И ако попаднете в Роскилде, не се ограничавайте само с Музея за викингски кораби, задължително посетете катедралата, както и Художествената галерия.

Фестивалът в Роскилде е най-големият фестивал в Дания и, както можете да се досетите, си е голямо събитие. Винаги канят много известни групи, подготовката тече през цялата година, три дена през лятото се отделят само и специално за това голямо събитие.

Тази година гвоздеят на програмата са Muse. За тях се говори още откакто съм тук, тоест от началото на февруари, и вероятно концертът ще е много добър. Междувременно организаторите подклаждат нетърпението на публиката с някои странични мероприятия, или както е в случая, с много интересно конкурсче за обложка на Muse. Условието е да се направи репродукция на някоя от обложките на албумите на Muse с аналогови средства – тоест недигитални, като самите Muse избират победителите. Наградата, разбира се, е билет за фестивала. Разбира се, първото място е за обложката на новия им албум, The Resistance, както казва Ивайло Борисов, „обложката е като българска илюстрация на съветска фантастика от 70-те“, но пък няма как да не призная, че резултатът е интересен и наистина чашките грабват окото (снимката горе).

Второ място

Трето място

И още една, която си харесах. Останалите можете да разгледате на страницата на фестивала или във файсбук страницата – Muse cover reproductions. А ако ви се слуша Muse, ето и линк към myspace страницата им: www.myspace.com/muse. Мен ако питате, Muse имат само една песен, но пък е велика – Uprising:

]]> http://www.bgshamani.net/roskilde-festival-muse/feed/ 0 http://www.bgshamani.net/copenhagenizing/ http://www.bgshamani.net/copenhagenizing/#comments Mon, 12 Apr 2010 08:00:01 +0000 shamans http://www.bgshamani.net/?p=1755

Тук има една странна дума – copenhagenize, която постепенно започвам да разбирам. Означава да приемеш датския стил на живот, свързан с повсеместното придвижване с велосипед. Велосипедът не е избор, не е средство за придвижване, не е хоби, той е начин на живот в Копенхаген, от там и думата. Можете да разгледате блога copenhagenize.com ако не вярвате, или copenhagenize.eu, или дори cycling-embassy.dk. Дори в официалния сайт на Дания има блог посветен на вело-култура. Всяка година в Дания се продават над половин милион велосипеда.

Велосипеди в КУА – кампуса, в който ходя на лекции

Тук всичко е свързано с колелетата – има Kaffecyklen – колела с машина за кафе, които се разполагат на възлови места, основно по Строгет (пешеходната улица), за да предлагат горещо кафе на премръзналите минувачи, има майки или бащи със специални колела с колички отпред, или отзад като ремарке, в които сядат децата, има и колелета с детски столчета отпред или на багажника, има ниски леки, евтини колелета като моето, има и високи, удобни, при които не се навеждаш, за да караш, а се движиш достолепно гледайки направо, има товарни колелета, има колелета с една или две кошници, има такива с дисаги от двете страни на багажника, има товарни велосипеди в разнообразни модификации, с които се пренася всичко, което се сетите, има дори наподобяващи американски чопър велосипеди. Няма само mountain байкове, разбираемо, Дания е равна като тепсия и единственото възвишение в цял Копенхаген, което минавам е по моста Knippelsbro, отивайки към центъра, и става дума просто за два-три пъти натискане на педалите малко повечко от обикновено, а това няма как да се сравни с едно хубаво катерене на хълма Лозенец. Няма ги спусканията от Витоша, или пък постоянното оглеждане и ослушване по софийските улици в опит да не те прегазят точно когато най-малко очакваш. Тук си имат велоалеи навсякъде и те не вървят по тротоарите, имат си светофари за велосипедите, дори на места потока се дели на две колони – завиващи и отиващи направо, има дори зелена вълна за велосипеди. Пешеходците си знаят много добре, че не трябва да стоят на велоалеите, както не трябва да стоят на уличното платно, велосипедистите пък пазят пешеходците и винаги дават сигнал ако ще спират, намалят или завиват, а колите се оглеждат за всички и внимават постоянно, защото дори и със светлоотражатели и сигнални лампи, един велосипед пак си е ужасно незабележим.

Потъналите в каналите велосипеди не са никак рядка гледка

Продуктов дизайн за паркомясто на велосипед с кош в Дизайн центъра

И паркинги за велосипеди има навсякъде, при това в разнообразни варианти, подредби и дизайн. А хората карат постоянно – в дъжд, в сняг, във виелица, велосипедите са навсякъде. Създадени са дори национални и регионални велосипедни маршрути, покриващи общо над 10 000 км дължина. Стандартната ширина на велоалеите е 2,2, но новите са дори по 2,5 – 2,8 м за да позволят преминаването и на трети велосипед. Хората говорят по телефона, слушат музика, говорят помежду си, държат се за ръце, пият, пушат, карат се, все на колелетата. Веднъж дори видях жена в напреднала бременност с високи токове на колело. Виждала съм влюбена двойка насред улицата да се целуват придържайки всеки своето колело, виждала съм по-голямо момче да дърпа по-малко момче по наклон, за да се придвижат по-бързо, виждала съм големи компании да заемат цялата улица, или баща да обяснява на дъщеричката си как да спира на светофарите.

Любимият ми велосипед по улиците на Копенхаген – чопърът на датските велосипеди. Няколко дни по-късно го видях в движение и собственикът не беше брадясал чичко с бирено шкембе, а съвсем младо и слабичко момче с миловидно лице.

Единият от двата ми любими експоната от изложбата в Градския музей – с такова нещо местните пънкари си устройват нещо като рицарски турнири с копия. Много ми се иска да попадна на такова нещо, но не е от събитията, които се обявяват в интернет

Съответно и колелетата са всякакви и имат какви ли не украси и допълнителни приспособления. В copenhagencyclechic.com даже са направили страхотна подборка по въпроса. В момента в Градския музей тече страхотна изложба за историята на копенхагенската вело-култура и значението на копенхагенизирането, а в Дизайн центъра са изложени различни произведения на продуктовия дизайн, свързани с велосипедите. Постоянно се организират и разнообразни събития, свързани с тях, тук просто всичко е свързано с велосипеди.

Товавен велосипед пред Датския архитектурен център

Честичко се случва някое колело да премине незабелязано от едни ръце в други, особено на чуждестранните студенти, но пък тук и якетата и ръкавиците постоянно си менят собствениците и затова хората са свикнали да не се оплакват много. Последното дори си има почитатели във фейсбук вече – групата The lost gloves of Copenhagen, макар че със стоплянето на времето загубените по улицата ръкавици драстично намаляха.

Съвсем нов дизайн от магазина на Дизайн центъра. Томас го пробва и каза, че е прекалено повратлив, но страшно удобен

Най-любимият ми експонат от изложбата в Градския музей

Покрай цялото това словоизлияние за копенхагенските колелета реших да илюстрирам текста с най-разнообразни колелета, които успях да заснема докато се разхождам из града. На последно място можете да видите и моето, все пак вече и аз съм част от това. Гумите са три пъти по-тънки от тези на софийското ми колело, но пък то самото тежи съвсем малко и мога да си го пренасям навсякъде без дори да се замислям. Имам си скорости, които почти не ползвам, защото навсякъде е все едно и също – равно, вече се усъвършенствам и в преднасянето на багажи и падането само пред познати Още няколко вида колелета могат да се видят и в другия ми блог – An’s walk in Copenhagen.

И моето малко синьо-зелено колело на фона на най-интересната малка русалка от новите статуи на Копенхаген

Последните дни малко се позигубих, но това е защото смених мястото и трябваше малко да се адаптирам, ориентирам, огледам наоколо, да пообиколя и да реша какво да правя от тук нататък. Вече мога да се похваля, че се ориентирам в центъра, че съм видяла това онова и че съм била на лекции в новия университет! Тук не е особено студено, или поне не е колкото очаквах, иначе нямаше да скитосвам по цял ден навън. Обаче като задуха вятър става ужасно. Нито мога да направя снимка като хората, защото пръстите ми измръзват още докато извадя апарата, нито може да се стои изобщо навън. А в същото време датчаните препускат напред назад с колелетата и даже и шалове не се сещат да си сложат, да не говорим пък за ръкавици…

Започнах и нов блог, специално за престоя ми тук. Ще представлява някаква смесица между пътеводител за Копенхаген и Дания (надявам се), но и лични впечатления от престоя ми тук. Започнах с малка разходка по книжарниците из града, сега обхождам музеите, смятам да посветя известно време и на галериите, магазинчетата за дизайнерски стоки, разните мероприятия, които тук са в изобилие, както и разбира се на всички забележителности, така че – последвайте ме и там, ще бъде интересно . Разбира се, не мога да се похваля с прекрасен английски, но предполагам, че англичаните много отдавна са се примирили с факта, че целият свят си прави гаргара с езика им. А пиша на английски, защото тук всичко се случва на английски, пък и защото основното предназначение на този блог е да го четат тукашните колеги. И дългоочакваният адрес е: http://andim.blogs.ku.dk/.

И така, надявам се вече да мога да пиша регулярно, защото съм пълна с нови идеи, които преливат и трябва скоро да видят бял свят. Междувременно ето и малко снимчици от датската столица в снежния февруари на 2010 г.