Ето и текста, който не е нищо особено, но пък е придружен и с някои снимки, които съм си харесала тогава:

Един от любимите ми фотографи се подвизава под псевдонима morven във фотографските сайтове. Точно там открих нейните снимки. Името ù е Магдалена Ванли, на 32 години е, и е художник. Последното може да се установи и само с един поглед върху фотографиите ù, които изглеждат повече като живопис, отколкото като обикновена фотография. Самата тя признава, че като художник трудно може да се възпре от постобработка на снимката, защото никога не успява да предаде чрез фотоапарата точно това, което иска. Може би не ù достига опит или просто има прекалено трудни за изпълнение с фотографска техника виждания, но резултатът безспорно е много интересен.

Стилът ù е подчертано живописен, с разнообразни гледни точки и драматична обработка на кадрите. Композициите са много динамични и със силно изразена дълбочина, всяка снимка разказва собствената си история по неповторим начин. Погледнати като цяло тези фотографии-картини навяват тъжни чувства. Повечето снимки са в топла гама с доста тъмни цветове. В почти всички се наблюдава особена светлина, каквато може да се види единствено при много силно променливо време с малки облаци, които се движат бързо, и оставят разнообразни светли и тъмни петна по земята. Всъщност създава се впечатление за доста хаотично движение на светлината, което допринася до голяма степен за магнетизма на тези фотографии. На някои от тях се наблюдава и по-контрастна светлина. Тази лека дезорганизираност на осветлението в голяма степен допринася за динамичността на фотографиите и драматичното усещане на сюжета.

Сюжетите са основно селски или градски пейзажи, наподобяващи до голяма степен селските. Полето или гората присъстват в голяма степен, но винаги заедно с някаква човешка постройка, често представена в необикновен ракурс или със засилена перспектива. Някои сюжети силно напомнят приказни, има също така и няколко много красиви „портрети” на цветя.

Освен обработка на цветове, контраст и светлина, повечето снимки имат и текстура, която подсилва драматичното чувство и в голяма степен носи живописния ефект на картината. В повечето случаи текстурата лесно може да се възприеме като следи от мазките на четка, въпреки че обикновено представлява фактура на някоя мазилка на стена, вода или обикновено старо платно. Тази обработка допринася и за леко състарения на пръв поглед вид на всяка картина, който оставя чувството за автентичност на картината.

Въпреки че изглеждат доста апокалиптични на пръв поглед, фотографиите на morven навяват по-скоро носталгия и душевно спокойствие. Създават удовлетвореност и насищат възприятията не само с картини, но и с усещания, разкази и фантазии.

Макар че е спорно дали morven прави фотография или живопис, дали прави силно обработени снимки или картини, в които използва и снимки, за мен ценност представлява крайния резултат, независимо към кой вид изкуство може да се

присъедини. Тъкмо тази многопластовост на произведенията ù и органичното проникване на двете изкуства представляват ценност и специфичен стил на авторката.

Не знам защо съм писала името morven тогава, като сега виждам, че е Morwen, но пък сигурно съм имала някакво особено мнение по върпоса. Иначе помня, че дотогава мислях, че авторът е мъж и чак като реших да пиша разбрах, че е жена, но откъде съм й открила името не си спомням. Обаче профилът й е още по-интересен и заслужава да се разгледа. Ето и линкове на профилите й във Фото Култ и във Фото Форум:

Фото Култ

Фото Форум

Между другото, Morwen всъщност е героиня на Толкин, майката на Турин, докато Morven е планина в Шотландия и тя сто процента не се е кръстила на планина Още едно доказатлество, че хората с вкус са неизменно свързани с Толкин