О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

-

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

-

Плачи! Там близо край град София,

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

-

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

-

Зимата пее свойта зла песен.

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

-

Христо Ботев

http://www.litclub.com/library/bg/botev/poezia/obesvaneto.htm