Австрийският проект е на Architects Collective, които са спечелили, проведения през 2008 година конкурс. Мотото на проекта е „Waltz me!“, което може да се преведе като „танцувай валс с мен“ и има много интересна функция. Австрийците са решили да накарат всички посетители да опитат от магията на танца. Основната функция на сградата е да служи като огромен дансинг, на който посетителите ще могат да се научат да танцуват валс като практикуват на електронни тренажори или се учат от учители, а след това излязат на големия дансинг и покажат уменията си. По този начин Австрия не само предлага на посетителите да опознаят културното й наследство, но им предлага и незабравимо изживяване.

Архитектурата е ненатрапчива и по-скоро напомня, отколкото буквално да презентира функцията си, за разлика от примера с павилиона на Макао. Сградата е направена от дървена рамкова конструкция с равен покрив без вътрешни колони. Стените са раздвижени, за да напомнят за прочутия танц. Обвивката на сградата е от два слоя – вътрешният е прозрачен, а външният е от метална мрежа. Предвидени са и допънителни функции като кафе, складове, офиси, необходими павилионът да функционира добре.

Деформирането на стените на павилиона е вдъхновено от въртенето във валса, но освен това е използвано и за да се въведат и изведат посетителите от сградата. В центъра на павилиона има черна кутия без дъно и капак, която се носи над дансинга и позволява връзка между дансинга и околните пространства. Обградена е от дълга рампа, от която посетителите могат да наблюдават танцуващите.

Според авторите сградата наподобява бална рокля, но на мен повече ми прилича на театрална постройка, а полупрозрачната фасада създава впечатлението за театрална завеса. Още повече, че споменатата черна кутия ще се използва и като екран, на който да се прожектират танцуващите двойки в огромни размери, което със сигурност ще създаде сюрреалистичен театрален ефект, сценично въздействие върху публиката.

Надявам се, след като бъде построен, павилионът да изглежда дори още по-добре и да бъде наистина атрактивно място за посетителите на изложението.

Иска ми се да разкажа и за един проект, който не ми харесва. Това е проектът на китайския архитект Carlos Marreiros и вече си има име – „Нефритеният заек“. Нефритът както знаем, има особено значение в китайската култура и дори фактът, че Макао е бивша португалска колония и като такава е наследил много от португалската култура, не може да промени отношението към свещения камък.

Формата на заека е директно инспирирана от специфични китайски фененри с форма на заек, които са били особено популярни по време на фестивала по случай средата на есента в Южен Китай. В китайската митология заекът е водачът към Nantianmen, вратата към отвъдното. Освен това павилионът ще може да променя цветовете си, за да представи разнообразието на митологичния свят.

Павилионът ще бъде обвит в двуслойна стъклена мембрана с флуоресцентни екрани по външните стени. Главата, учите и опашката на заека ще са направени от големи балони, които ще могат да се движат за атракция на зрителите. Сградата ще е построена от лесни за преработване материали и ще бъде оборудвана със слънчеви панели и система за събиране на дъждовната вода.

Във вътрешността на павилиона спирална рампа ще отвежда посетителите на пътешествие из Макао, докато на тавана се проектира филм за града.

Освен Макао, в китайската част на изложението павилиони ще имат и Тайван и Хонг Конг.

Както повечето китайски проекти, правени за да пресентират странта на света, и този има доста силна символична идея. Но тя е представена много плоско и прекалено буквално. Заекът прилича по-скоро на увеличен модел на пластмасова играчка отколкото на обект на архитектурата. Колелата, които може би са поставени с идея за преместване на павилиона, или просто така, подсилват това усещане – павилионът изглежда сякаш всеки момент ще се появи едно огромно детенце и ще започне да си играе със своята играчка, дърпайки я на въженце по улиците на квартала. Това някак ми мяза за китайски проект, защото при огромната скорот, с която се проектира там, архитектите рядко се замислят прекалено много относно творенията си. Освен това на всички ни е ясно, че културата и светоусещането на Изток за коренно различни от западните. Но все пак, къде точно е архитектурата в този проект, след като дори главата и опашката са направени от балони, а не от някакви стабилни материали и изглеждат съвсем като прикачени в последния момент?

Разглеждайки този проект, попаднах на други два, които ме възмутиха почти колкото и този. Това са проектите на Richar Aurele за музей за съвременно изкуство и павилионът на Румъния. И докато румънсия проект все пак е сравнително нормален, този на французина просто ме изуми. Става дума за 80-метрово куче, което е кръстено Боб и при това е жълто на цвят! Ясно ми е, че човечеца е склуптор, при това откачен французин обсебен от кучетата (нека никой не се обижда, и аз съм франкофон, но все пак Франция ражда какви ли не мозъци), но все пак как може това да се нарече сграда? При това музей на модерното изкуство? Предполагам, че след заека и кучето, идва време и на котка. А кога ще направят сграда с форма на човек? Не е ли възможно да се инспирираш от нещо без да го потаряш буквално? Всъщност никъде не намерих потвърждение, че това чудо на мисълта действително ще се строи, но ако наистина го издигнат, ще съм много любопитна как ще изглежда на фона на града и как ще реагират посетителите като го видят.

Румънския павилион Greenopolis

Информацията за павилиона на Макао е намерена в:

Вижте още:

Започвам с проекта на Foster&Partners, заради скорошните полемики относно Правителствения център. Струва ми се, че доста хора ще се заинтересуват и от проекта на фирмата за Павилион на ОАЕ.

Както всички знаем, територията на Обединените арабски емирства е разположена в пустинна зона. Обусловена от териториалните особености, всички седем емирства (включително Дубай;), както и символичното й значение, формата на павилиона е продиктувана от формата на емблематичните хълмисти пясъчни дюни.

Проектът е разработен съвместно с ECADI (East China Architectural and Design Institute), в чийто акттив влизат емблематични проекти като Шанхайския Световен финансов център и Главната квартира на китайската телевизия с Rem Koolhaas и Ole Scheeren. ECADI проектират и Арт Център за същотото световно изложение.

Темата на Шанхайското изложение е „Better Cities, Better Lives“, поради което ОАЕ ще представят на света програмата Masdar, чийто основен проект е Masdar City, „първият в света въглеродонеутрален, без отпадъци и задвижван изцяло от възобновяеми източници на енергия, град“, планът на който е изготвен от Foster&Partners, въглеродонеутралният град в Абу Даби, разположен на площ от 6 мил. кв. м. Инициативата е интересна и предлагам на всеки, които се интерсува от екология и устойчива архитектура, да я разгледа.

Но да се върнем на проекта. Павилионът има капацитет 450 души и с експозиционната си площ от 3 000 кв. м е един от най-големите павилиони, които ще се построят за изложението. Височината на съоръжението е 20 м. Северната фасада има прорези, през които преминава слънчевата светлина денем, а нощем ще се осветяват отвътре. Южната фасада е плътна, за да предпазва от слънчевото греене. Конструкцията представлява пространствена решетка, на която са монтирани плоски панели от нераъждаема стомана, и позволява лесното монтиране и демонтиране на павилиона.

Вижте още: