Експозицията е разделена на три части: експозиционна зала, лапидарни паметници и съкровищница. В съкровищницата мога да се видят Преславското златно съкровище (което бях виждала само на лоши или стари репродукции и ми направи голямо впечатление), различни предмети от злати с клетъчен емайл (много красива техника), както и други находки от двореца. Помещението обаче е единственото, което не само че не ми хареса, ами и никак не мо хареса. Малко е, клаустрофобично е, особено ние както бяхме се изсипали половината автобус вътре, а и през цялото време служителката от музея ни даваше зор да излизаме. А ние бяхме толкова доволни да видим всичките тези предмети. Иначе е осветено добре, за разлика от съкровищницата в Шуменския музей, където е необходимо доста добро зрение, за да може да се види някой печат или монета какво изображение носи.

Отвън сградата не прави особено впечатление. Всъщност вижда се само оттук – от входа, който обаче не се намира от главния подход, а е обърнат в съвсем друга посока???

Посетителят е посрещнат от няколко капителя на постаменти, сложени достатъчно високо, за да не се загуби идеята за предназначението им, но все пак разглеждането им не е затруднено.

За мен най-голямо значение от цялата колекция на музея имат множеството архитектурни елементи. Особено интересно е, че сред всичките средновековни неща много лесно се откриват антични орнаменти и системи на украса.

Входното пространство, погледнато от галерията.

Прекрасното ми впечатление от музея се дължи най-вече на горното осветеление, което особено в този ужасно слънчев ден, създаваше много приятна светлина.