Тази изложба, за разлика от предишната, никак не ми хареса. Не намирам кой знае каква логика в нея, особено човек ако се зачете в паното им с обяснения (не смятам да го поствам, защото WhATA вече са качили снимка на въпросното пано). Единствената логика в подреждането, която открихме с Ников, докато разглеждахме, беше, че ретро фотографиите са наредени от ляво, а съвременните неща отдясно. Това обаче се вижда само ако погледнеш отдалеч, иначе забил поглед във фотографиите няма как да откриеш какъвто и да е ред или нещо такова.

Направете сравнение между сградата на горната снимка (на ул. Узунджовска) и двата невероятни примера за съвременна българска архитектура под нея.

Изложбата е организирана от едно ново сдружение на архитекти – Societas Urbanum, което все още явно няма много ясни цели, при всички случаи не и такива, които да отговарят на гръмкото латинско наименование. Общо взето изложбата е направена по-скоро като реклама на проектантите, участващи в сдружението. И ако и да има сгради, които наистина харесвам, болшинството не само не са „положителни примери от съвременната българска архитектура“, но и демонстрират доста съмнително отношение към облика на столицата ни (някои примери на любимия ни арх. Богданов например) и културното й наследство.

Ако трябва да цитирам арх. Панов, според него „Изложбата представлява микс между стара и нова архитектура, която живее общ живот. Експозицията търси хармонията между доброто, направено преди, и доброто днес.“. Прекрасна идея, само че не е реализирана по този начин. За да се постигне това смятам, че е по-удачно да се покажат проекти на сгради, които се съобразяват с околното пространство и с културното наследство на столицата. Може в такава изложба биха влязли примери като хотел Арена Сердика с експонирането на археологическите находки в подземния етаж, една прекрасна сграда на ул. „Бачо Киро“, която трябва да намина и да снимам, защото снимките ми оттам са от повече от две години (обещавам да ги покажа, когато успея да мина оттам), хотел България, хотел … всъщност смятам че всеки би могъл да се сети за поне още няколко интересни сгради, били те добри или лоши примери.

Работата е там, че в един момент осъзнах, че всъщност се заглеждам само по старите снимки. Защото, макар и да не бяха някакви уникални и непоказвани досега, все пак това са 50 ретро снимки на столицата ни и на мен някои от тях ми бяха сравнително непознати. Освен това се оказа, че ми е доста трудно да позная някои сгради, за сметка на това пък много интересно . Също така имам трудности с обясняването къде се намира ул. Търговска и в някой следващ пост може би ще понапиша малко повече за нея, за да не ме гледат странно приятелите ми като я спомена (все пак е била център на социалния живот в новата столица).

Докато разглеждах, срещнах и една колежка архитект, която направо изрази недоволството си, че вместо да се направят снимки от същата гледна точка като старите, за да може да се проследи какво се случва в момента, са показани някакви с нищо несвързани съвременни сгради, избрани по неясен признак (според мен са избрани по принципа – всяко ателие от участващите в сдружението да представи определен брой свои проекти, и в това няма нищо лошо – ако, обаче, изложбата е обявена като изложба-представяне на дейността на проектантите от сдружението през последните 20 години!).

И последно, както се вижда по снимките, отново бях там по тъмно (затова и в скоро време ми се случи да видя толкова много изложби – тези на открито не е нужно да ги посещаваш през деня), което отново ме накара да обърна внимание на осветлението. В интерес на истината снимките излязоха доста по-добре, отколкото се виждаше на места. На някои места имаше прекалено много отражения, на други лампите не светеха, а Ников, който е значително по-висок от мен, дори се оплакваше, че му светят в очите. С две думи, разглеждането по тъмно не беше особено комфортно.

Все пак, след всички тези критики се надявам да не съм ви отказала да посетите изложбата, защото е хубаво все пак да се случват повече неща, свързани с града ни, а и така хрумват идеи как би било по добре В крайна сметка, голяма част от старите снимки трудно могат да се видят в такъв голям формат, а преживяването да гадаеш кое къде е, е много приятно. Е, можеше някой да се сети да направи по една малка карта с червена точка на всяка снимка, но пък защо да улесняваме трудолюбивия български гражданин, да не би да е някой американец, който не може да мисли…