Женски филм и женска книга, откъдето и да погледнеш, ако става дума за първата част. Не случайно режисьорът е жена, не случайно авторът на книгата е жена. Една любовна история, вечния сюжет за невъзможната любов, за силния мъж и абсолютно безпомощната крехка, чуплива и болезнено чувствителна жена, която може да предложи единствено любовта си и непрекъснато се нуждае от спасяване. Нямам нищо против такива истории, макар  някой път да ми идват в повечко – не харесвам абсолютно безпомощните героини предполагам. И тук такива сюжети са малко в повече, обаче никак не възроптях, признавам. Макар и прекалено мелодраматична историята на места, няма как да не призная, че се наслаждавах на всичките тези бавно сменящи се близки кадри на разни симпатични вампири, надвесили се хищническо-защитно над любимата си, вечно развълнувани в борбата си да устоят на „личния си хероин“, на симпатичните дългокоси индиански тинейджъри и опасни вампири-търсачи. Искам да кажа, че съм ужасно доволна, че режисьорката е жена, защото ако беше обратното, надали и вампирите и върколаците щяха да бъдат толкова привлекателни, или пък любовните сцени толкова красиви.  И със сигурност главната героиня щеше да изглежда доста по-секси и мъжемелачка или нещо подобно, докато Бела във филма си е направо безлична и дори малко скучна, което е идеална комбинация, защото предоставя възможност на редица тинехджърки с проблеми със самочувствието без проблем да се поставят на нейно място. Не мога да преценя дали актрисата играе така по принцип (което ми се вижда малко вероятно, но не съм я гледала в друг филм), или пък идеята е после да се види много по-ясно разликата между Бела-човекът и Бела-вампирът, но ще почакам да видя и следващите филми, за да преценя.

Честно казано, съмнявам се първата книга и първият филм изобщо да допаднат особено много на мъжката публика. Предполагам, че втората част, с появата на върколаците (или по-скоро преобразяващите се тинейджъри) е малко по-наситена с напрежение и интересни моменти. Мен лично ме спечели борбата между двете абсолютни противоположности – вечно студеният, твърд като скала, мъченически настроен, постоянно опитващ се да се контролира стогодишен вампир Едуард, и горещият, темпераментен, весел тинейджър, на когото необмислените младежки постъпки никак не са чужди. Самосъжалението на вампира дори на места ми се видя прекалено мелодраматично, но като цяло в тези книги всичко е прекалено, така че на фона на всичко останало всъщност не прави чак толкова впечатление. По някое време започвате да се чудите какъв му е проклетия късмет на това момиче постоянно да виси по болници или да е гипсирана и най-вече тъкмо отървала се от един вампир, да попадне на върколак, който също й казва, че е по-безопасно да стои далеч от него. Двете истории започват доста да си приличат, а и след като Джейкъб се превръща във върколак започва да се държи по абсолютно същия защитнически начин като съперника си. На мен ми идва в повече да се чудя какво толкова има в тази героиня, та целия сват да се върти около нея, при това в цели три книги под ред. Добре, че в четвъртата нещата малко се променят. Единствено като се превръща във вампирка вече има нещо уникално, което би могло да определи действието на останалите спрямо нея, но тогава вече тя е защитник, а не защитавана.

И все пак трябва да отбележа, че  през цялото време върколакът е много по-симпатичен герой от вампира. И начина по който са описани отношенията им с Бела, името с което го нарича – „нейното лично слънце“, топлината му, това че й действа добре, за разлика от вампира-вегетарианец, това че я спасява от премръзване на няколко пъти, нещо което Едуард не може да направи, дори и целувката, която си открадва, всичко навежда на мисълта, че в крайна сметка мазохистично настроената девойка може и да направи правилния избор за бъдещето си… Само временно разбира се

Останах малко разочарована от развитието всъщност – нещата се подредиха прекалено добре за всички, дори и за страдащият неимоверно много дотогава Джейкъб, които нямаше представа как ще прекара остатъка от живота си. Прекалено бързо му намериха заместител на Бела, и той почти изцяло изпадна от действието и от мислите й. Което може напълно да се обясни с преобразяването й всъщност. Все пак добрият край си е винаги хубаво нещо, защото те оставя отпимистично настроен, а и последната книга е доста наситена с действие, така че би могла да зарадва дори и мъжка публика (е може би не чак много порастнала мъжка публика). И все пак бих се радвала ако краят не е чак толкова прекрасен и сапунен.

Няма как да не отбележа схемата на разработване на сюжета, която е едно към едно с използваната и от Лоис Макмастър Бюджолд схема за написването на последната й поредица – „Споделящият нож“, която започва с историята на влюбването на една много нуждаеща се от спасяване беззащитна тинейджърка от кален в битки 40 и нещо годишен еднорък преследвач на злини, който също се дърпа в началото, но после се оженва за нея, след което започват аналогичните истории за препятствия и опасности, които трябва да бъдат преодоляни, както и събирането на едно голямо и страшно разнородно семейство (само че там не са вампири и върколаци, а обикновени миролюбиви земеделци с военизирани езерняци). Липсва само втория обожател, но пък трябва да има и разнообразие, нали И в крайна сметка след множеството опастности и препятствия, всички намират спокойствие и заживяват щастливо от тук нататък.

В крайна сметка трябва да обобщя, че въпреки всички кусури, които намирам, книгите и филмите ми доставиха голямо удоволствие, и аз лично нямам нищо против използването на вече проверени сюжетни схеми, но ги споменавам, защото все пак трябва да се обръща внимание на тези неща. Това е като да кажем, че всички романи на Джоан Харис или на Дан Браун са различни. Е, може и да разказват за много разнообразни неща, но всеки от тях си е съставил една доста изгладена и проверена схема, по която пише и точно затова са толкова успешни. Това никак не намалява удоволствието ми да ги чета, само гледам на не чета повече от два романа един след друг на един и същ автор Точно по тази причина и Стефани Майър стана толкова известна.

Публикувам и връзка към официалния youtube канал на Twilight, където могат да се видят трейлърите на трите филма, както и някои интересни допълнителни материали. Намерих също и един блог с доста информация за филма (снимките, които съм сложила са от там) – Sepphora.

Оказа се също, че има и български „Здрач“ портал, както е блог с фен-фикшън, посветен на „Здрач“, пълен с истории, чиито герои спокойно могат да са и съвсем други, но все пак е занимателен.