„Сделката на доктор Парнасъс“ или ще ви се стори невероятен, или ужасно тъп. И в двата случая обаче, ще бъде истински пропуск да не гледате последния филм на Хийт Лиджър. Особено ако освен него, там играят и Джони Деп, Джъд Лоу и Колин Фароу. Трябва да ви кажа, че макар да съм абсолютно убедена, че Лиджър щеше да си изиграе цялата роля великолепно, все пак ми беше страшно интересно да сравнявам играта на четиримата актьори. Получило се е невероятно, на моменти наистина имах трудности да разпозная кой кой е. Джони Деп и Хийт Лиджър са с абсолютно еднакви усмивки и дори Джъд Лоу я наподобява. Не говоря за външния вид. Само Колин Фароу не наподобява толкова другите, но имам чувството, че това е направено нарочно – най-вече заради това, че последния път героят вече е доста различен.
Всъщност във филма имаше доста забавни моменти, а Пърси ми стана любимец (да не споменавам и мистър Ник), но в никакъв случай не мога да нарека филма „фентъзи комедия“ както се шири из резюметата по кино-сайтовете в момента. Не ми се вижда да е фентъзи. Няма вещици, дракони и герои с мечове. Не е и комедия, защото комедията просто забавлява. А това три дена след прожекцията те човърка, защото не си съвсем сигурен дали си разбрал всичко. Не е и някаква психиделистична история, защото има толкова смисъл, че няма накъде и при това без да си се напушил. Не знам дали помните „Приключенията на барон Мюнхаузен“ (аз лично съм го гледала 5-6 години след като е направен), но ако сте, този филм няма да ви изненада. Само че поставя нещата на километри по-високо. Това по-скоро е нещо средно между „Кралят на рибарите“ и „Приключенията на барон Мюнхаузен“. Не ме питайте защо, ако сте гледали, вече знаете, ако не сте – ще разберете 
Според някои приятели на режисьора, филмът е правен по реални случки от неговия живот. На мен по-скоро ми се струва правен по реални чувства и преживявания, които е имал, не точно по някакви определени прозаични случки. Тук граница между реланост и фантазия няма, те са си съвсем тясно свързани помежду си и си влияят една на друга. Ето какво казва Гилиъм относно филма:
THE THIN LINE BETWEEN FANTASY AND REALITY My wife thinks I keep making the same movie over and over. I’m always playing with the borderland between reality and fantasy, trying to find the line that divides the two. To me, they both need each other, they feed off each other. Fantasy is often a reaction to the reality of your life, and the reality of your life changes according to your dreams. It’s a dialogue between these two things. I just keep trying to find ways to keep the dialogue fresh. от: http://imaginariumofdrparnassus.com/blog/2010/01/01/terry-gilliam-will-make-you-a-better-person/
Всъщстност това, което направи филма са силните персонажи. Има го разбира се вечният професор Плъмър, който и тук изглежда по-мъдър от вечността и в същото време по-непрокопсан и от най-големия просяк, а будната му съвест и трезва мисъл е едно джудже, което не се смята за такова, сякаш разумът не вирее добре на високо
Да не забравяме и мистър Ник, или дяволът или поне някаква негова репрезентация, the gamblin’ man, обожаващ да се обзалага, да залага заради самата игра, а не заради печалбата, за удоволствието от залагането, изкусителят, който подвежда Парнасъс по дългия път към безсмъртието, но и към загубата на дъщеря му.
Хийт Лиджър или Тони или Обесеният: обесеният е странен персонаж открай време. Във филма Парнасъс си играе дълго с картите и затова няма как да не ви кажа какво е значението на картата на Обесения в таро. Става дума за жертва, независимо дали доброволна или насилствена, лишаване от нещо ценно, безсилие, примирение със съдбата, но и преобръщане на гледната точка и загуба на опорна точка. Това, разбира се, не са целият спектър от значения на картата, но мисля, че дават точна представа и определено до едно се случват на доктора. А и, не съм спец по таро 
Между другото, изображението на Обесения в Таро произлиза от изображението на скандинавския Один, който дал едното си око и се провесил обесен за единия крак от световното дърво, за да получи знание. Знанието обаче е доста неприятна работа, „защото който трупа знания трупа тъга“ казва Еклсесиаст (цитирам по памет, така че може и да не е точно), така че още не мога да си обясня добре този персонаж. Започва с това, че си е загубил паметта, после се оказва, че значе много добре кой е, докато не влиза в Имажинариума и не вижда друго лице, после пак е сигурен в себе си, но пък се появяват руснаците, след това им се изплъзва, но стъпалата се счупват, защото не е направил правилния избор, после вече изглежда е наясно какво трябва да направи и е сигурен, че ще успее да управлява мечтите си, но се оказва, че отново е сбъркал и отново се оказва изправен пред бесилото, макар и там, където би трябвало да е правилният избор. Той през цялото време се опитва да направи правилния избор, а в крайна сметка се проваля.
Парнасъс в същото време постоянно взема тежки решения, които му костват много, но не се лута из тях в търсене на идеалното решение. Антон пък има само един път – да спечели Валентина, който всъщност е абсолютно праволинеен и не го изправя пред избор. Напротив, той влияе, или по-скоро се опитва да влияе на избора на другите – моли Валентина да избягат, хвърля насила една жена през огледалото, внася в измисления свят истинския вестник със статията за Тони. Той няма избор, ролята му е да влияе на избора на другите.
Валентина от друга страна има избор, но постоянно отказва да го направи. Тя е точно това, от което се боим, защото в реалността отказът да направиш избор обикновено води до по-лоши последствия. А тя се прави точно това – иска да избяга, но не го прави, защото не е научила края на историята, влиза с Тони в измисления свят и го убеждава да оставят лодката да ги носи по течението, озовава се пред вратите на мистър Ник, но вместо да избере, той я понася в танц и тя попада точно в тази, през която е искала да мине отначало (тази на мистър Ник), но по силата на инерцията от танца, а не защото така е решила. И точно тези нейни откази да решава всъщност я до веждат до осъществяването на мечтата й, докато останалите нямат този нейн късмет.
——-
Има нещо странно в цялата работа около смъртта на Хийт Лиджър, което ме гложди. От известно време насам имам чувството, че някои хора предусещат, или поне психиката им се настройва за смъртта. Или може би несъзнателно я предизвикват по някакъв начин. Разбра се вече, че не се е самоубил, но това не значи, че няма вероятност да е бил депресиран. Всъщност когато гледаш нещата после, можеш да интерпретираш някои факти както си решиш, дори и да са нямали този смисъл преди, но все пак ми се искаше да го спомена. И така, малко преди да почине, Лиджър е работил е върху образа на въпросния Тони, върху Жокера и онзи ужасяващ клип с китовете, които преследват и убиват кърваво хората в океаните на не помня коя група… При това клипът си е лично негово творение, а ролята на Тони всъщност той си я избира и пита Гилиам дали може да я изиграе. За образа на Жокера също се говореше, че е вложил много в ролята и сам е доизмислил някои детайли. Актьорите често трябва да влязат изцяло в образа, за да могат да го изиграят добре. Много отрицателни и черни образи са му се събрали на едно място. Дали е защото, се е обвинявал в нещо или просто защото подсъзнанието му е казвало, че времето му изтича, никой няма да разбере… Ето няколко думи за него от Гилиъм и от Джони Деп от интервюта:
Are there any cut scenes with Heath that we didn’t see and may see on the DVD?
Gilliam: It’s all there. Nothing is thrown away, every bit is in there. For him to die when he did, it’s like, how could you do it so tidily, I don’t know what other word to use. He didn’t destroy the film. He somehow got all the important work of his done and then died. It’s still a very strange experience that I haven’t completely sorted out in my head.
-
Gilliam said in retrospect about the first transition from Ledger to Depp in the film:
- „He’s extraordinary. That’s why I put Johnny in first position [of the three new Tonys], because number one, he was going to be the most difficult to get any time with, and number two, I just thought if it works with the transition to Johnny and if the audience goes for it, they’ll follow the next two. And that’s exactly how it works. [...] That’s what’s funny, when Johnny appears so many people think it’s Heath! And it’s a trick: Johnny’s not doing anything. He looks like Johnny. [...]
- „[During the initial shoot] Heath was on stage and the Russians are appearing, and he was behaving in a very funny way, he was moving around, and I said, ‘Heath, I know what you’re doing.’ He said, ‘What are you talking about?’ ‘You’re doing Johnny Depp, aren’t you?’ And can you believe, that helps this transition [when Ledger enters the mirror and becomes Depp]. This was not intended!“
от уикипедия: http://en.wikipedia.org/wiki/The_Imaginarium_of_Doctor_Parnassus
——-
Ето и още малко снимки: http://imaginarium-doctor-parnassus-trailer.blogspot.com/
Popularity: 15% [?]
There are no responses yet