О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
-
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
-
Плачи! Там близо край град София,
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
-
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
-
Зимата пее свойта зла песен.
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
-
Христо Ботев
http://www.litclub.com/library/bg/botev/poezia/obesvaneto.htm
Popularity: 3% [?]
Tags: Васил Левски, Обесването на Васил Левски, стихотворение, Христо Ботев

