По времето, когато бях запален читател на научна фантастика, сред многото и най-разнообразни идеи за бъдещето или пък за други планети, запомних една, която ми направи доста голямо впечатление, но по странно стечение на обстоятелствата сега не мога да се сетя за името на нито един роман или разказ, в който съм чела това. Става дума за колективния разум. Не знам точно кога съм го прочела за първи път, но със сигурност доста преди да вляза в гимназията, а това значи и доста преди интернет да стане това, което е в момента. Някъде в средата на 90-те, когато само предполагахме какво ще се случва след 2000-та година. И със сигурност съм чела неща, писани доста преди това, предвид колко бързо се превеждат книги у нас.
Пиша всичко това, защото тези няколко дена, особено след като прочетох тази статия в Екомедия за това как хората са постигнали световно господство, си припомних старите си убеждения, че пътят ни развитие ще ни отведе до създаването на колективен разум. Всяко нещо, което правим в момента, всяко нещо, което споделяме, всяка мисъл, всяка споделена идея е част от колективната памет, която малко по малко развиваме в момента в целия свят благодарение на интернет и всичко, което се разви около него. И най-вече благодарение на идеята за споделяне на информация. Все повече и повече се развиват проектите за свободно споделяне на каквато и да е информация. Всички знаем парадокса на запазените права – колкото повече патенти се направят, толкова по-трудно ще става да се измисли нещо ново, защото вече нищо не се забравя, а всичко ново обикновено е добре забравено старо. И така ще продължаваме, докато не разберем, че всяко ново знание всъщност се гради на нещо предишно, което сме имали – дали на отричането или допълването му, то все не идва отникъде.
Аз лично все повече усещам, че сме тръгнали точно натам. Преди имаше енциклопедии. Сега просто отварям Гугъл или Уикипедия, или питам някой познат във Фейсбук. Не е само това. Самата идея, че имам повече информация на разположение ме прави все по-любопитна и по-любопитна. Понякога не мога да се спра. Тръгвам от търсене на някаква информация за поредния пост, който пиша, или пък нещо за университета и в един момент се оказвам някъде другаде, без дори да помня как точно съм се озовала там, но с вече оформена в главата идея да направя нещо ново, да донапиша нещо, да добавя още някой аргумент в полза на някоя идея, с която се занимавам. Хиляди късчета информация, която се опитвам да подреждам, но в повечето случай просто споделям, защото е прекалено много, за да я оставя само за мен.
Тук ще се намеси някой, за да обясни колко безполезно е това ровене сред ненужна информация, как това води само до губене на времето и не вършене на работа. Е да, точно така е, но дали няма и нещо друго? Дали пък просто времето не е едно такова преходно, нещо не точно определено, време, точно преди да се случи нещо важно?
Всъщност точно това говорят в момента хората, които се занимават с духовното – казват, че сме на прага на нова ера и човечеството има две възможности – или да се обърне към духовното или да се самоунищожи. На мен обаче не ми се струва че са прави. Защото колкото по-навътре отиваш в материалното, толкова по-малко материално става то. Защо например един астрофизик може да бъде вярващ? Нали точно те обясняват как е създадена вселената, говорят за Големия взрив, мислят в повече пространствени измерения, отколкото ние някога бихме могли да си представим. И все пак дори и те стигат до един момент, в който вече не могат да дадат научно обяснение защо все пак сме тук.
Съвсем не съм убедена, че човечеството ще се самоунищожи. Мисля си, че вече е тръгнало към промяна, и тя е в резултат на съвсем логичен и нормален път, който извървява, път по който прави грешки, но ги и октрива и се учи, или поне би трябвало да се учи от тях. Не липсват бърз напредък, но и още по-бързо връщане назад, както и не всички и не всичко е на един и същ етап, но цялостно, погледнато отдалеч, мисля, че вървим все повече натам – към тази нова епоха, за която говорят, времето на абсолютното знание и любов. Те ни принадлежат, това ни е писано и натам вървим от прекалено отдавна за да можем да се отклоним сега.
Popularity: 1% [?]
Tags: бъдеще на човечеството, колективен разум
